Роден е на 21 ноември 1871 година в Пловдив. Израснал в музикално семейство, той отрано се отдава на многобройните си артистични дарби. Свири на цигулка и пиано, обича да пее, играе в градската театрална трупа. През 1889 година заминава за София и е част от ентусиастите на театър „Основа“, Столичната драматична трупа (1890) и театър „Сълза и смях” (1892), като същевременно ръководи и „тяхната музикална част“ (по думите на Пипков – син). Талантът му е забелязан. В началото на 1893 година негови колеги пишат до Министерството на народното просвещение следната молба: „Ние виждаме в този млад юноша една горяща жажда, една извънредна наклонност и страст към изкуството музика, съпровождани от доказана широка подготовка и талант…“ Панайот Пипков получава стипендия и заминава за Милано да учи музика, което повлиява увлечението му към театъра окончателно да бъде заменено от желанието да се посвети на музиката. В писмо от Милано той пише: „България има нужда от добри музиканти, които да тласнат нашето музикално изкуство напред. Когато се върна в България, ще отдам целия свой живот на това прекрасно изкуство.“ - виж още
   В личен план радостните мигове се редят един след друг. През 1903 година опиянени от любов и аромат на люляци Панайот и неговата хористка Натя сключват брак. В Ловеч се раждат и двамата сина на компзитора, сред които е и Любомир Пипков – композиторът, който извисява българската музика до недостигнати дотогава нива. - виж още