Занаятчийство

​

   Още през халколита хората тук са владеели отлично занаяти като: ръчно герънчарство, по-късно и с грънчарско колело;  плетене на рогоски; тъкачество; дърводелство; каменоделство; бижутерство и др. В по-късни времена древните са владеели до съвърженство занаятите, превръщайки ги в приложни изкуства, като: златообработка - бижутерство; каменоделство, дърводелство - склуптура, графика; тъкачетсво - везба и мн. др.

  Народните занаяти носят в себе си красота, въображение и творчество, както и спецификата на различните етнографски области в България. Те представляват част от българското културно наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност.

  В селото, през времето са практикували различни майстори занаятчии. Най-развития занаят през XX в. е стъкларството с несравнима изкусна изработка. В непосредствена близост до селото се намираше първата българска стъкларска фабрика - завод "Стойко пеев" и елитното за времето си стъкларско училище, произвеждащи най-способните стъклари. Различни са майсторите на стъклото: леене на стъкло; издухване на стъкло; гравиране и рисуване върху стъкло. Голям брой жители се изхранваха от обработката на стъкло, за което се добиваше материал от местните пясъчници.

​