Средновековие

България

  В околностите на Белослав присъствието на българите се доказва от три некропола и четири селища,  открити досега от археолозите. Смята се, че селищата в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно. 

 

  Две селища и един некропол има в района на Белослав-Страшимирово. Селище и некропол при с.Константиново.

  Ранносредновековен обект от Първа българска държава и антично селище са локализирани в м. Манастирището, на 1,2 км на запад-югозапад от центъра на Белослав, на площ от 25 дка. - Д. Ил. Димитров / Археологическа културна  ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

  Некропол и селище от Първата бългаска държава са открити при с. Разделна. 

При археологически теренни издирвания Д. Ил. Димитров проучва некропола при Керамичен завод с площ 5 дка (плосък некропол с трупоизгаряне) и ранносредновековно селище при Бялата вода на 2 км изток-североизток от село Разделна, на площ от 10 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

 

 По време на владичеството на Източната Римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия града-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Крепостта е обявена за археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл.146, ал. 3 от ЗКН.

  През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство.

  След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османотурската администрация пристъпила и към преименуване на много български села с турски имена.

  Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаедлин, има в турски регистри от 1573 и 1676г, а в по-късни времена като Бююк Аладън.

  • Facebook
  • YouTube