По Черноморското крайбрежие преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

​

  Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Горският фонд на територията на общината се характеризира с ниска степен на леситост и не представлява ресурс за развитие на дърводобивна и дървопреработвателна промишленост. Горите изпълняват предимно рекреационни функции за подобряване на екологичните параметри и възстановяване качеството на атмосферата.

​

   Билки: смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз (свирчовина); здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; липа; коприва; кориандър дебела мара; шафран; малина; лапад; дива ягода; див лук; див чесън; тученица; лечебна ружа; коноп; девесил (лющян); целина; конска опашка; магарешки бодил; глухарче; анасон; кокиче; резене; глог; шипка; акация, иглика, горска ягода, кукуряк, бъзак, синя жлъчка, глухарче, девисил, чобанка, брашлян, глог, живовляк, липа, люляк, бреза, върба, къпина, подбел, зайча сянка, теменуга, жълт кантарион, мащерка, риган, върбинка, лепка, пача трева, обикновен пелин, бял равнец, еньовче, змийско мляко, бял имел,, жълта комунига, метличина, паричка, слез, бяла акация, късел трън, къпина и много, много др.

​

  По езерата са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност.

  Застрашени - Възлоцвента целина - Alpium nodiflorum Оман – Inula spiraefolia Възлоцветна целина Бисерова змейска трева

   Редки - Жабешка друзка – Juncus anarium Триостреник - Triglochin maritima Блатен костенец- Sonchus palustris Степен пащърнак - Pastinaca umbrosa Брадато водорасло- Cystoseira barbata луковична ливадина- Poa bulbosa L. var. bulbosa Варненски пирей Понтийски пелин Сибторнианова полска белоочица Извит магарешки бодил Пясъчна метличина Пустинна паламида Татарско зеле Черноморски хипекоум Спиреолистен оман Татарски млечник Сърпец Степен пащърнак