Възраждане
След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османската администрация пристъпила и към преименуване на много български села с турски имена. Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаеддин, има в османски регистри от 1573 и 1676 г, а в по-късни времена като Бююк Аладън.
Последното сборище на богомилите, - Легенди и сказания
През 1444 г, по време на битката за Варна между кръстоносните рицари на чело с полско-унгарския крал Владислав III Ягело - Варненчик и османските войски на чело със султан Мурат II, богомилите са заварени сред пъсъците на пустинята Побити камъни / Вестник "Завой" бр.17 стр. 2 и 3 - 01 Декемви 1939г.
Дълго след западноевропейския ренесанс по нашите земи още се водят ожесточени въстания и борби.
През 1828 г. Виктор Тепляков пръв открива за света Побитите камъни. Той е руски поет, военен кореспондент в България по време на Руско-турската война от 1828-29 г. Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата му „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни край с. Аладън
„Разположено в района на езерото, заобиколено от прекрасни хълмове, в разклоненията на Балкана" > още
„..село с девет къщи"; „В околностите на лагера имаше малко българско село, наречено Аладън, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бедност." > още
През 1854 г, по време на Кримската война в селото лагеруват две английски пехотни дивизии, откъдето научаваме за него:
Изглед към Белославското (Девненското) езеро, от британския лагер. Вляво палатките на генерал Ейър.
По това време Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България. Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Османската империя срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол.
Според Дикенс има кроежи, датиращи още от XVIII век, да се свърже пристанището с Девненския лиман, като се прокопае канал. По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака. Дикенс сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и още тогава се опитал да прокара
проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му обаче не дали резултат и тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал. Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи на българите. След края на войната властите в Османската империя разбират, че страната им изостава във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, като първата минава от Русе до Варна през Страшимирово.
Старите хора още помнят и разказват истории за Апостола на свободата Васил Левски, който борейки се за освобождението на Oтечеството и по тези места, се е укривал в пещерата "Темната дупка", където има останала част от възпоменателна мраморна плоча. По време на руско-турската война, през 1877-1878 г. в село Гебедже съществувал таен комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите.
С подписване на Сан-Стефанският договор на 3 март 1878 г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна, Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878 г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с. Гебедже, османската власт престава да съществува.
История > Възраждане
