Рибарство
Риболовът е един от най-старите начини за препитаване. По Варненските езера е познат от поне 7 хиляди години. През халколита, при Страшимирово той е бил активно използван. По-късно древните го практикували, като са имали силно развито мореплаване. Най-високо почитан местен воден бог е бил Дарзалас - бог на подземния свят и плодородието, покровител на Одесос; Бендида - богиня на дивото и лова; Тракийския бог конник (Херос)- герой на лова
Оттогава до днес риболова е неизменна част от бита на хората живеещи покрай езерата, а още в началото на XX в. става един от основните отрасли в селото. Местен деликатес са кюфтетата от попчета (кая), които са уникален вид, срещащ се само във Варненските езера. Един от най-почитаните и обичани празници е Никулден - празникът на моряците и рибарите, както и църковен празник на селото.
Сега се практикува най-вече въдичарството, но все още се намира по някой друг стар мрежоловен рибар с ръчно плетена мрежа и пропита с чар от времето лодка.
Използвани методи и стедства за риболов по езерата са:
спининг - на дъно, бомбарда, тапа (плувка), булдо, блесна, воблер, чепаре
телескоп - на тапа (плувка) със стръв от морски червей, без захранка
В езерата се срещат предимно соленоводни риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия и др. В слабо солената западна част се срещат слатковорни видове риба: шаранови - платика, таранка; бяла риба и други.
Преди да се свържат езерата с Черно море и да бъде прокопан канала между тях, в акваторията им е имало огромно количество сладководна и разнообразна риба. По онези времена Варненските езера са били с най-голяма рибопроизводителност, а гебеджанските раци са били известни в цяла България.
Поминък > Рибарство
