Фотографии и картини на местността
 
Поглед в миналото

 

   Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни, където са открити най-старите археологически находки. От тогава  до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.

 

   В пещерата "Темната дупка" в Белослав е открито първото доказателство за следи от човешки живот по време на палеолита в района на Варна. В ройона на Побити камъни Ара Маргос събира и описва над 12 000 мезолитни сечива и отцепи (най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа) засвидетелствали за живота през Х - VIII хил. пр. Р. Хр.

   Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка.


   През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга на езерата. Наколно селище „Страшимирово –І” е открито през 1921 г. в района срещу първата жп спирка на селото. Братята Карел и Херман Шкорпил пишат:

   „При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население.."

   Друго наколно селище „Страшимирово-II" е открито от източната страна на стария жп мост (сега в канала срещу казана за изваряване на ракия) - Иван Иванов през 1970 г.

   Днес вече са установени местата на десетки наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.

   Плосък некропол от късен енеолит е открит при изкопни дейности в центъра до старото училище на Страшимирово с площ от 1 дка. (описан от Иван Иванов 1993 г.) - Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.
 

   Околността на Белослав била населена сравнително плътно от древните българи (траки), за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко селища.

   Паметник - каменна стела "баба" е открита на г.Тепетата край Страшимирово, местност Комитовите могили (ранната бронзова епоха). Подобен е открит край езерово 40 г. по-рано.

   Между Страшимирово и Езерово, източно от спирка "Моряк", при теренно издирване на И. Иванов и Ал. Минчев е установено наличието на тракийско селище от елинистична епоха, просъществувало до римската епоха с площ 1 дка. Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

   При селскостопански и строителни дейности в Езерово е открит могилен некропол, използван до античността. Некропола е разоран, от него е запазена само една могила в двора на ТЕЦ Варна. - изготвил: И. Иванов, 05.02.1993 г. / Обявен ПК с национално значение ПМС 1711/10.62 г.


  През античността римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.

  Теренно издирване на И. Иванов през 1970 г. засвидетелства за кастел от римска епоха - късна античност с площ 2 дка, намиращ се в местност Скелето (на 1 км южно от Страшимирово).

   Теренно издирване на И. Иванов и Ал. Минчев показва наличието на селище от елинистична епоха - римска епоха с площ 1 дка. (м/у Страшимирово и Езерово - източно от спирка "Моряк")

   По време Източната Римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия през V - VII век е била изградена крепостта Петрич кале, като част от ранновизантийската отбранителна 

  В надпис написан в стихове върху мраморна плоча от 557 г. се споменава за още една крепост-“град”, построена от тракиеца император Юстиниян I и наречен от него на името на покойната му съпруга Теодориада. Според Шкорпил плочата е открита натрошена при кариерата до с. Аладън.


  В околностите на Белослав присъствието на българи се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Две селища и един некропол има в района на Белослав-Страшимирово.

   Смята се, че селищата им в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.


  По време на Второто българско царство Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, тогава той станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи.
 През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство.

   След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османотурската администрация пристъпила и към преименуване на много български села с турски имена.

   Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаеддин, има в турски регистри от 1573 и 1676 г, а в по-късни времена като Бююк Аладън.

   През 1853–1856 г, бошува Кримската война, селото и околността са опоределено за лагер на две английски пехотни дивизии, съюзници на османо-турските войски, откъдето научаваме за  селото:

   Максимилиан Хемънд пише: 

   „Разположено в района на езерото, заобиколено от прекрасни хълмове, в разклоненията на Балкана"

   Натаниъл Стивън пише: 

   „..село с девет къщи"; „В околностите на лагера имаше малко българско село, наречено Аладън, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бедност."

   Дълго след западноевропейският ренесанс османската власт разбъра за опадъка и изостаналостта на империята и започва да хвърля отчаяни усилия за запазване на величието си, и дава концесия за изграждането на три жп линии в европейската част на империята. Първата жп линия Русе-Варна минава през Страшимирово и е открита на 7 ноември 1866 г.

  По това време Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз" и първи съобщи на Европа за възможностите на плавателния канал Варна-Девня и проекта създаден от, и по идея на български инженер

  По време на освободителната война в с. Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна ,Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878г. турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с.Гебедже, турската власт престава да съществува.

   Селско общинско управление с.Белослав е създадено през 1879 г. и включва селата: Белослав (Белово, Гебедже), Езерово -(Малък Аладън), Константиново (Дерекьой), Разделна, Страшимирово (Голям Аладън).”

   Официално дело на Министерството на вътрешните работи утвърждава решението на Белославски общински съвет от 1898 г, №23, което постановява Голям Аладън" да се преименува на Страшимирово" (Указ № 113 / обн. 02 февруари 1899 г.

 В периода 1897-1906 г. при построяването на пристанище Варна, техническото изпълнение на строежа било истинско предизвикателство..Каменният материал за отделните съоръжения, бил доставян от създадената за целта кариера при  с.Аладън, Макар че бил мек материалът имал свойството да се втвърдява във водата и това го правило много подходящ. 

   През 20 век стъкларската индустрия в Белослав е в постояанен подем и от околните села има масово заселване в близост до завода, който граничи със Страшимирово. (Музей на стъклото)

   В началото на XX век в Страшимирово се заселват много бежанци от Източна Тракия,

  През 1914 г. е открито училище в Страшимирово. То е Начално училище, кръстено „Кирил и Методий“, Първоначално се помещавало в частни къщи, а през 1928г. с помощта на кап. Никола Лефтеров [виден общественик, участник в Илинденското въстание, войвода от Македонското движение (с чета от доброволци - съселяни и не само), последващ дългогодишен кмет на Страшимирово] е построена първата сграда на училището.

  Най-старата риболовна кооперация Български риболовец е основана през 1921 г. В нея членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др.

   През октомври 1930 година се поставя начало на читалищна дейност с регистрацията на действащото читалище „Пробуда” и изпълнение на дейнист - първоначално в частни къщи.

  В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век поради строежа на пристанище "Варна-запад", връзката между Варненското и Белославското езеро е превърната в плавателен коридор, а жп линията Страшимирово-Тръстиково е изместена и удължена с 2 км.(линията е прокарана през селото, а живеещите на земите през които минава, са изместени.със съответно получени равностойни имоти,) Проекта за осъществяване на преустройството е предложен през 1952 г. и  приет за осъществяване през 1965 г. Тези глобални промени водят до драстично изменение на географията на селото, на живота в езерата, както и на хората жевеещи тук. 

Находки от местността
ertgert.jpg
 

История > Поглед в миналото

  • Facebook
  • YouTube