Халколит

Наколни селища

 
 

   

  През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга на Варненските езера. През 1921 г. при Страшимирово е открито първото наколно селище в България, останките са открити при прокопаването на каналът между езерата.

   Плосък некропол с трупоизгаряне от късен енеолит е регистриран по случайна находка при изкопни дейности в центъра, до старото училище на Страшимирово (сега жп линия Варна - София), с площ от 1 дка. - изготвил: Иван Иванов 1993г.   Археологическа  културна  ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

 

   В началото на XX век създателите на българската археология — братя Шкорпил — живеели във Варна и проучвали старините по нашите земи. През 1908—1909 година се прокопавал каналът между Варненското езеро и морето. Дълбачката попаднала на множество колове и добре издялани каменни блокове, характерни за античната епоха. Това накарало братя Шкорпил да предположат, че са открили навярно храма на Водния бог. Много по-категорични били те в своите заключения за намерените колове и археологически материали при прокопаването на канала между двете езера — Варненското и Белославското.

 

   Братя Шкорпил пишат:

   „При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население, което си правело жилища, за по-голяма сигурност, върху колове над водата. Коловете на постройките са закрепени в долния си край в пласт с морски миди, каквито се срещат в Черно море. Това показва, че нашето езеро е било морски залив, когато нямало още преградата между езерото и морето (до гр. Варна). Според нашите изчисления, за които говорим на друго място, преградата почнала да се образува преди около 3000 години, следователно откритите наколни постройки са по-стари.“

 

   Заключенията на братя Шкорпил и сведенията на Херодот постепенно се допълвали от по-сетнешни открития. За наколни постройки в Бургаското езеро споменават Иван Пандалеев и Васил Миков. Истинска „Вълна“ от открития на наколни селища започва след 1957—1958 година при строежа на ТЕЦ „Варна“ и по-късно при строителните работи около пристанище Варна-запад. В тези години археолозите Ара Маргос и Горанка Тончева са „залети“ от новооткрити селища и многобройни археологически материали. От кофите на дълбачката „Добруджа“ са извадени десетки глинени съдове, сечива на рог на елен, камък и кремък и много други. По бреговете на Варненското езеро „изплават“ едно след друго 11 наколни селища, а навярно ще бъдат открити още.

   През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. Постепенно материалите са подредени, класифицирани и най-вече благодарение на Ара Маргос и Горанка Тончева става известно и времето, в което са строени тези жилища. Това е втората половина на меднокаменната епоха и първата половина на бронзовата епоха, а според Тончева и късната бронзова епоха. - zamoreto.com

Антропоморфен капак с добавени накити от х.н. "Варна I"

"Богинята от езерото"- н. с. Арсенала (късен енеолит)

   При Страшимирово останки от селище са открити по време на прокопаване на канала между Варнеското и Гебеженското езеро от дълбачката Добруджа и е първото праисторическо „наколно“ селище в България. - открито в района срещу първата жп спирка 1921 г. ("Страшимирово –І" с площ 25 дка - енеолитна, бронзова епоха).

   През 1957 г. селището е засегнато при прочистване на канала между устието му във Варненското езеро и жп моста западно от спирка Страшимирово. В периода декември 1969 – февруари 1970 г. е прокопан нов канал от жп моста до Варненското езеро, на около 30 м северно от стария, и селището отново e драгирано. Находки са откривани на голяма площ с приблизителни размери: дължина 175м и ширина 160м 

press to zoom

press to zoom

press to zoom

press to zoom
1/43
36721468_1560321020739808_1200368021210660864_n.jpg

   Страшимирово II е открито през март 1970 г. при прокопаване на траншея между Варненското и Белославското езеро, в която трябвало да стъпят основи за укрепителната дига по южния бряг на изграждащия се тогава нов канал. На около 150м западно от Страшимирово I са извадени материали от РБЕ, които са определени като отделно селище, наречено „Страшимирово II- селище с площ 9 дка. на 0,7 км юг, югозапад от с. Страшимирово, на левия бряг на канала - под водата (бронзова епоха.)

   Селището Белослав е открито също през 1970 г. при разширяване на канала между Варненското и Белославското езеро. Археологическите материали излизат при прокопаването на канала, в участъка срещу сградата на някогашната стъкларска фабрика ,,Стойко Иванов Пеев” и някогашната сграда на стъкларското училище (сега професионална гимназия „Св. Димитър Солунски”) 

  'През август 1958г. дълбачката “Добруджа”, копаейки край южния бряг на Варненското езеро, на около 200 м източно от “Лъджата” откри друго наколно селище, означено с името “Езерово-І”. През април 1966г. на това място беше намерена уникална находка – лодка-еднодръвка, принадлежаща на жителите на това наколно селища.”Езерово-І” е имало около 40 м дължина и 7-8 м ширина. Намерен е изобилен керамичен материал – гърнета, чаши, паници, кани и други. В едно от гърнетата имало зърна от лимец и ечемик. Керамиката е изработена без грънчарско колело. Намерени са оръжия и оръдия на труда от камък, кремък, рог, кост и хромелни камъни с правоъгълна форма. Селището е съществувало в началото на бронзовата епоха.

 

   През април 1966г., драгирайки мястото на пристанището на ТЕЦ-Варна, смукачка”Тракия” откри останки на група наколни селища, означени с условното име “Езерово-ІІ” на площ 50 дка. На практика тук бе открит най-богатият археологически материал от наколни селища. Драгирането продължава до края на 1967 г. Археолозите причисляват откритата тук керамика към причерноморския вариант на тъй наречената култура “Коджадермен-Гумелница-Караново”. Керамиката на “Езерово-ІІ” е характерна със съвършенството на изработката си и високите си естетически качества. Тя има специфични особености, типични за нашето Причерноморие и Добруджа. Най-характерна по форма, украса и технология е трапезната керамика. Специалистите са установили дори и технологията на изработка. Съдовете били изработвани на уред, осигуряващ равномерно движение с 50-55 оборота в минута. Изпичането е ставало при температура около 400°C. По-голямата част от керамичния материал е с блестяща черна повърхност, запазена въпреки престоя си във водите на езерото. Наколните селища във Варненските езера отбелязват по-бързо развитие и по-високо ниво на благосъстояние, което е непознато за селищата от вътрешността на страната.

   През 1980г. при извършване на драгажни работи край южния бряг на Варненското езеро, на около 500 м източно от “Езерово-І”(“Лъджата”) и на около 800 м южно от “Езерово-ІІ” беше открито още едно наколно селище. През лятото на 1981г. тук бяха извършени подводни археологически проучвания. Считаме за уместно да наречем това наколно селище –“Езерово-ІІІ”

Из “Белослав и неговите околности” - Алеко К.Константинов'

   На археологическата наука са известни 13 селища, намиращи се под водите на Варненските езера и датиращи от времето на късната енеолитна и ранната бронзова епоха.

   Селища от халколита, подредени по година на откриването им:
– Страшимирово 1 (старата гара) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1921 г., точно локализирано през 1957 г., проучвано през 1969-1970 г.)
– Варна 2 (в двора на „Морфлот“, на 150-200 м. южно от Варненския халколитен некропол) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Варна 3 („Родопа“, южния бряг на канала близо до стария мост) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Езерово 1 (при ж.п. гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1966 г.)
– Езерово 2 (ТЕЦ „Варна“) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1966 г.)
– Белослав (източният край на Белославското езеро) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Повеляново (при гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Арсенала (новият цех) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1976 г.)

   Селища само от бронзовата епоха:
– Лъджата (стария цех) (Езерово-Боаза) (бронзова епоха, открито през 1958 г.)
– Варна 1 (пред бившата фабрика „Христо Ботев“) (вероятно бронзова епоха, открито през 1960 г.)
– Балтата (между  гарите Повеляново и Разделна – под трасето на ж.п. линията) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Страшимирово 2 (моста на старата ж.п. линия) (бронзова епоха, открито през 1970 г.)
– Тополите (пред гарата) (бронзова епоха, открито през 1987 г.)

Списание „Български Национален Морски Сговоръ“

    за Наколните жилища - брой 10 - Декември 1929 г.

Варненските езера с отбелязани наколни селища и некрополи

 

   Селищата представляват истински комплекс, непознат другаде не само в района на Югоизточна Европа. Съществуват данни и за още други потънали селища, неустановени с артефакти - в Корабостроителния завод, в канала между Девненското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под новия мост и другаде. Варненските езера, крият в себе си не една загадка.

   Този ансамбъл от наколни селища е основна съставна част от уникалната "Култура Варна", известна най-вече с най-старото технологично обработено злато в света. Първоначалото на недостижимото и до днес културно изкуство на изкусната златообработка в закономерностите на златното сечение, като еталон.  

История > Халколит

  • Facebook
  • YouTube