Палеолит

   Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни, където са открити най-старите археологически находки. Оттогава  до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.

   Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Много от находките са намерени и описани от Ара Маргос при периодични обходи, през голям период от време. През 2014 г. В. Славчев описва открити находки:  стъргалки (една от сиво-жълто-розов халцедон) и оръдия с надлъжно, косо и напречно затъпяване – общо 10 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

   Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години). Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в пещера северно от Белослав. 

   Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи.

   Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни”, на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос, който дълги години е учител по история в училището в Страшимирово. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.

   Пещерата Темната дупка в Белослав е открита през 1948 година. Археолози правят сондажни проучвания и попадат на кости от плейстоценска фауна. По късно откриват фосили и части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена, див кон, пещерна мечка, кремъчно сечиво и пет керамични фрагмента. Намереното в пещерата сочи за човешко присъствие през късния плейстоцен, през ледниковата и пост ледниковата епохи в тази част на Балканския полуостров, което вероятно може да се свърже със сезонните миграции на стадата от едри бозайници.

   Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11 м. височина и 4.5 м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5 м. Дълга е около 30 м, като завършва с кръгла зала, осветявана от естествен отвор - комин на пещерния таван. Но и тази зала не е краят на "Темната дупка". В дъното се намира малък отвор, през който може само да се пропълзи. След това пещерата отново се разширява и продължава значително навътре, но... тази й част все още не е добре изследвана и картирана
   При направени от Ара Маргос и Н.Джамбазов археологически проучвания и сондажи през 1957 са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита. През 2015 г. с р-л  В. Славчев е направено сондажно проучване във вътрешността на пещерата. При проучванията в пещерата е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът В. Славчев. Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни, открити са вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък. 
Праисторическо селище в пещера на площ 1 дка / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН..

   Открито е и находище от палеолита на левия бряг на р. Харамийска, на около 100 м западно от пещерата Темната дупка, на площ от 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

  През 2014 г. в местност Пясъците находище Насипите с площ 4 дка, при вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност са открити патеолитни находки - В. Славчев 

  Новооткрито „находище“, съдържащо случайно пренесени и пре-отложени с човешка намеса артефакти. Най-вероятно те са изкопани заедно със земни маси при извършване на строителни работи в близост до канала в района на Белослав, след което са извозени иизсипани в пясъчната кариера в м. Пясъците край Белослав. Находките се разкриваха в севернатачаст на депонираните насипи върху хоризонталната повърхност на разтоварния ръб на депото и понасипния откос под него. Артефактите са изключително интересни, защото се различават коренно отвсички намерени досега в района на м. Побити камъни както по технико-типологическите си белези, така и по отношение на използваните суровини. Открити са: грубо обработени едри плоски кремъчни валуни, валун с двустранно дялан клиновиден връх, грубо оформени масивни оръдия (пробои,резци) от валуни, големи, многостенни ядра за отломъци със сменящи се площадки с калактонски /протолевалуазки  характер, стъргала, стъргалки, пробои, резци, комбинирани оръдия, надлъжно,косо и напречно затъпени отломъци, левалуазки отломъци, естествено затъпени отломъци, пресече-ни пластини и пластини с естествено затъпяване, серия от „дялани“ изделия – праядра, отломъци иоръдия – общо 136 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

  През 2015 г. при проучване на Белославска пещера-Запад археологът В. Славчев определя обект от палеолита на площ 1 дка.Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

 

  При друго издирване на тераса северно от Тръстиковото езеро до с. Разделна той определя палеолитен обект с площ 4 дка.Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.

История > Палеолит

  • Facebook
  • YouTube