Началната точка е център. Оттам се запътваме на юг към езерото. Минаваме по мост над жп линия Варна-София, след който завиваме вдясно по нов път. Пътя минава покрай родово щъркелово гнездо и стига до пътечка, която ни отвежда до най-западната част на селото. Продължаме към езерото и стигаме до чешмичка с изворна вода, оттам 50 м. и сме на него. Започваме да срещаме въдичари (задължително поздравяваме и пожелаваме наслука). Над нас на хълма можем да разгледаме параклиса. Отправяме се на изток по пътечката на върлите рибари, а срещу нас се наблюдава защитена местност "Ятата" с над 70 вида птици вписани в Червената книга на България. Докато се наслаждаваме на всеразлични пернати може да видим как добрите въдичари хващат илария, пачура, писия или някое заблудено попче (кая), което е уникален вид срещащ се само във Варненските езера. Стигнахме до малка хълмиста пътека минаваща покрай казана за изваряване на ракия. По-нататък вървим покрай езерото. Към края на поляната се разгръща същинското Варненско езеро. Отклоняваме се леко по черен път, покрай старата жп спирка, преминаващ в асфалт до стигане на чешмичка изградена от БДЖ 1930 г. От там към големите тополи в чиито край е кея, направен за всички любители на езерни обиколни, След това разходката продължава по черен път успореден с жп линията (на 5 м.). Ако засечем влак махаме в очакване да породим познатия звук от свирката на машиниста. По пътя разминаваме друго рибарско средище, но този път на стари мрежоловни рибари. Продължавайки по пътя достигаме до падина  с дъбоби дървета, отдругата страна на линията - Белият камък. Започва трудната но най-тонизираща част. Изкачваме се на хълма по кози пътечки и срещу нас се открива смайваща панорамна гледка. По този участък може да видим зайци, лисици, орли, соколи и ЗМИИ, От безбройните билки които има тук, през есента можем да се насладим на цъфтежа на най-скъпата подправка - шафран (есенен минзохар). На запад по хълма стигаме до малка група от Побити камъни, тук е мястото за по-дълга почивка, като събираме от енергията на мястото. След отдиха се устремяваме към останките на кариера за ломен камък, открита за направата на Пристанище Варна-изток (1897 г.). Оттук се спускаме към селото, минаваме през жп спирка Страшимирово, отново покрай чешмичката, нагоре по пътеката към моста и надясно към центъра на селото.

   И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :)