Кримската война и Аладън
Из писмата съпътстващи Кримската война (1853-1856г.) при лагера до Аладън - трудове на Анастас Ангелов
Литография на лейтенант Хенри Торолд
..,,По време на Кримската война 33-ти пехотен полк е в състава на Първа бригада на английската Лека дивизия (Light Division), командвана от генерал-лейтенант сър Джордж Браун (Lieutenant General Sir George Brown). Полкът - в състав 912 войници и сержанти и 33 офицери с командир подполковник Фредерик Блейк (Lieutenant-Colonel Frederick Blake), дебаркира при Варна на 31 май 1854 г. От 5 юни до 30 юни 1854 г. е на лагер при село Аладън (дн. с. Страшимирово, oбщина Белослав).
..,,След пристигането в Аледин следобеда и когато палатките бяха вдигнати, хората отидоха да се къпят, когато за нещастие един артилерист се удави. Съвсем отскоро бяхме в Аледин когато се надигна недоволство между селяните и войниците, първите очевидно не желаещи дапродават най-прости неща за ядене на разумна цена и всъщност изобщо нежелаещи да се разделят с тях."..
..,,„Тук, искам да кажа при Аладин [Аладън], холерата избухна първо сред нас. Аладин е едно красиво място,
разположено на езерото, на около осем мили от Варна. Нашият лагер беше на около 600 ярда от него, но бреговете са много блатисти и през нощта можеш да видиш влагата и миазмите, които се издигат като бял облак от мястото; резултатът е, че войниците започнаха да мрат като болни овце. След това се преместихме на около шест мили навътре в сушата, но подозирам, че отровата се е просмукала в хората, защото те продължиха да измират. Виждал съм как от болницата на Гвардейците изнасят наведнъж по шест или осем умрели."
При Аладън лейтенант Хенри Торолд прави рисунка на лагера на английската Лека дивизия - „Distant view of the camp of the British Light Division at Allah-Dyn, near Varna” („Далечен изглед към лагера на английската Лека дивизия при Аладън край Варна“).
Литографията представя далечен изглед към лагера на английската Лека дивизия и Девненското езеро.
Оцветената литография (43 x 27 см) е работа на художника Уилям Симпсън (William Simpson). Тя е отпечатана от литографската фирма Day & Son (Дей и син) - Лондон и публикувана на 15 януари 1855 г. от Paul & Dominic Colnaghi & Co - London (Пол и Доминик Колнаги и Ко) - Лондон и Goupil & Cie - Paris (Гупил и Сие - Париж).
Имаме няколко свидетелства за красотата на Аладън и неговите околности, за живота и ужаса в лагера на английската армия след избухването на холерата през лятото на 1854 г. към цялата статия
,,View from the Camp of Aladdin, near Varna. The Illustrated London News, Vol. XXV, 22 July 1854"
,Лагерa на английската армия при c.Аладън - фрагмент от „Rough Sketch of the Country between Varna and Pravadi. In June and July 1854”. By Lieutenant Frederic Smith Vacher - 33rd (The Duke of Welington’s) Regiment of Foot, Lieutenant William Jhon Brook - 30th (Cambridgeshire) Regiment of Foot."..
Подполковник Натаниъл Стивънс за 88-ми пехотен полк
..„Около 11,30 ч. преди обяд стигнахме до мястото на новия ни лагер, красиво разположено между две езера, т. е. в края на едното, което се простира до Варна, и начало на другото. В околностите на лагера
имаше малко българско село, наречено Аладин, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бездност. Поради лошото поведение на някои войници тези тихи безобидно хора изпаднаха в паника, въобразиха си, че искаме да ги ограбим и отказаха да ни продадът каквото и да било. Първият път когато посетих селото в търсене на нещо, с което да подобрим вечерното си ядене, местните жители се скриха тичешком в къщите си и най-накрая с много труд купих едно гъсе; но след това свикнаха с новите си съседи и ни снабдяваха с птици и яйца; и гладните капитани и младши офицери можеха всеки ден да бъдат видени всеки ден да се връщат в лагера с птици в ръце и яйца в раниците си.“...
..,,Гледката от нашия лагер привечер беше много красива; в далечината спокойното езеро с неговите гористи брегове, издигащи се постепенно в хълмове, златните краски на залязващото слънце, осветяващо полето, представляваха подходяща тема за художник или поет, но тъй като не бах нито едното, нито другото, се ограничих с това описание на фактите, което предлагам."...
..,,За ,,Аладън"(турско село с девет къщи) вж.: Б. Пенев. Един немски поет в „България"- ГСУ ИФФ, XII, 1915–1916, С., 1916, с. 20."... - към цялата статия
Дейвид Уркарт за холерата в Девня по време на Кримската война
„Девня“. Епидемията
Кореспондентът на „Морнинг Хералд“ за вестник „Таймс“
(английски ежедневник, излизал в Лондон през 1780–1869г.)
..„... 1 юли. В петък сутринта (30 юни) Леката дивизия, под командването на сър Джордж Браун,
напусна квартирите си на платото, близо до Аладън, и се придвижиха до Девня, на около осем и
половина или девет мили, където сега лагерува, а в събота сутринта Първа дивизия,
под командването на Негово Кралско Височество херцога на Кембридж, се придвижи от лагера
си извън Варна и се засели на платото на Аладън.“
..,,8 юли. Британската армия напредваше бавно. Леката дивизия остава в Девня, а Първа дивизия е все още в Аладън, но сър Де Лейси Еванс14 помогнал на дивизията си да се изкачи до позиция на половината път между Аладън и Варна. [Веригата от] езера, които се разпростират от Варна до Девня на разстояние близо двадесет мили, е заета от четири дивизии на британската армия. Естеството на тези езера се посочвало по следния начин:
Британският лагер бил издигнат в равнина, на половин миля от езеро с прясна вода. Обаче водата в езерото не била добра за пиене; тя гъмжала от микроскопични животинки, да не говорим за огромните пиявици.“… към цялата статия
Посещение на Омер Лютфи паша в лагера до Аладън при преминаването му от Силистра за Варна
Акварел на лейтенант Франсис Грант от времето на Кримската война
Гвардейците и шотландците, посрещнати от Омер паша и маршал Сент Арно, под командването на дукът на Кеймбридж в Аладън, шести юли 1854.
,,Омер“паша главнокомандващ турските войски, преминава през „Аладън“ (от „Варна“ към „Девня“за „преглед на Леката дивизия и Кавалерията“) ..„Омер паша тръгнал от Варна рано и при пристигането си в Аладин завари дивизията на херцога на Кембридж готова на неговото посрещане.. Той изрази по най-жив начин възхищението си от великолепния вид на гвардейците и шотландците и след прегледа се оттегли с негово кралско височество херцога и неговата палатка и остана там известно време и се подкрепи с малка закуска.“…
Из писмата на Уилям Пауъл Ричардс
..,,В началото на войната, в писмо адресирано до майка му, лейтенант Ричардс пише за живота в лагерите на Първа пехотна дивизия край Варна, Аладън и Гевреклер, за холерата, поразила съюзническите (френска и английска) армии.“...
.
,,Скъпа майко,“..
..,,От Варна заминахме за Аладън, за да се присъединим към нашата дивизия, тази на дука на Кембридж, която включва батареите на капитан Пейнтър7 и моята, „Гвардейците“, това са гренадирите, „Стрелците“ и полковаците от Колдстрийм, 42-ри, 79-ти и 93-ти шотландски полкове – това е най-добрата дивизия в армията. Турците изобщо не могат да възприемат шотландските поли, седят с часове и само повтарят „Ишаллах“, което значи „По Божията воля“. Използва се като израз на почуда. Тук, искам да кажа при Аладън, холерата избухна първо сред нас. Аладън е едно красиво място, разположено на езерото, на около осем мили от Варна..Нашият лагер беше на около 600 ярда от него, но бреговете са много блатисти и през нощта можеш да видиш влагата и миазмите, които се издигат като бял облак от мястото; резултатът е, че войниците започнаха да мрат като болни овце. След това се преместихме на около шест мили навътре в сушата, но подозирам, че отровата се е просмукала в хората, защото те продължиха да измират.”.. към цялата статия
Из писмата на капитан Максимилиан Хемънд
..‚,Лагер на осем мили западно от Варна по пътя за Шумен, 7 юни (До жена му)
…Искам да можехте да видите нашия сегашен лагер – толкова е хубав, разположен в района на езерото, заобиколен от прекрасни хълмове, в разклоненията на ‚Балкана. Срамота е, че толкова красива местност се налага да стои необработена.И трябва да призная, че смятам,че ще премине в други ръце, тъй като турците са я притежавали прекалено дълго, и е време земята да се обработва, а хората да се цивилизоват и християнизират. Цялата дивизия лагерува в тази местност, с изключение на ,,Хусарите“ и на 17 ,Улански полк, които отидоха до Девня, седем мили по-нататък. Ние общо взето се заехме с рутинната дейност на лагеруващата армията и имаме аванпостове за прикриване на лагера денем и нощем.“… към цялата статия
Из писмата на капитан майор Хенри Уилям Бънбари
,,От 5 юни до 30 юни 1854 г. английската лека дивизия лагерува при село Аладън.Тук английските войници и офицери преоткрили на свой ред Побити камъни (Дикилиташ). Едно от първите описания на Побитите камъни е на майор Хенри Бънбари в писмо от лагера при Аладън от 9 юни 1894 г. до неговия баща (Sir H. E. Bunbury, Brat.) публикувано в "Proceedings of the Suffolk Institute oh Archeology, Statistic, and Natural History" през 1859 г.
,,Тримесечни заседания
Инсуич, 27 септемви 1854 г.
Прецедателства прецедателят - достопочтеният лорд А. Хейрвер
Прецедателят съобщава от името на сър Х. И. Бинбури, Брат., следното извлечение от майор Бънбъри писмо с дата 9 юни 1954 г.,Лагер Аладън": „Вчера следобед, след като [вече] бях писал предприех дълга разходка, за да изследвам околностите на местността и да посетя нашите три разтави, като ползвам различните пътища. Има много гъсти шубраци, но няма дървета, с изключение на някое случайно диво крушово дърво. Местността е богата наблизо, но одвъд регата има много неплодовит пясък с буци и скали от порест варовик, които се появяват тук-там, подобни на отделните скали близо до нашия лагер. На около две мили навътре попаднах на пясъчна равнина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих много любопитни останки от далечна епоха, във вид на стари необработени колони с кръгла форма и изменящи се много по размер и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче никъде неуспях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър около 9 или 10 фута, и височина между 12 и 15 фута,като се състоят от една, две или три големи варовикови канари, разположени една пад друга. Някои от тях са издълбани в горната част, други са масиви. Няма следи от капители или други орнаменти и изглеждат повече като дроидски останки, орколкото като дело на гърци или друг цивилизован нарид. Тези груби български селяни нямат механични средства за повдигне на толкова огромни каменни маси по високите им места и очевидно са много древни, а предназначението им е трудно да се разбере. Някои стоят на групи, други-поотделно. Толкова много се различават по размер, че изключвам мъсълта да са били колони на храм. Направени са от шуплестия камък (струва ми се варовик) на местността. Много са твърди и съдържат безбройни отломки и остатъци от малки люспи, приличат на криноидеи [морски лилии]. Тъй като се намират близо до скална канара в периферията на поле от сипкав пясък, не е възможно да са принадлежали на някой древен град. Тяхното раположение е доказателство за непринадлежността им към някой древен град, но съществува вероятност да са били погребални паметници [като] по-големите колони са били за велики мъже, а по-малките за обикновени смъртни. Понастоящем турците имат големи камъни за мъже и малки камъни за деца. Турците обаче не са били тук, когато тези колони са били издигнати. Ще опища някои от тях когато дъждът премине..." към цялата статия
Полковник Фредерик Уилям Хамилтън
..,,Участва с полка си в Кримската война в състава на Първа пехотна дивизия.
През лятото на 1854 г. полковник Хамилтън изготвя планове с разположението на английските лагери при Варна, Бююк Аладън, Гевреклер (дн. с. Калиманци, Община Суворово, Област Варна) и нос Галата. Полковник Хамилтън изпраща до брат си в Лондон и фрагмент, отчупен от една от колоните при Бююк Аладън."..
„Предлагайки на Дружеството приложения нумулитен образец от Буюк Аладън близо до Варна, желая да направя една-две забележки относно неговата поява. Образецът ми бе изпратен от моя брат, полковник Фредерик Уилям Хамилтън, от гвардията на Гренадирите, който, в едно по-ранно писмо (по-късно публикувано в „Литературен вестник”, 29 юли 1854, с. 690), изрази мнение, че кухите вдлъбнатини, които изобилстват по повърхността на тези хълмове, са изкуствено изкопани, а приличащите на колони скали, останали да стоят в средата са колони, върху които първоначално е стоял покрива. В следващо писмо той отбелязва, че кухите вдлъбнатини се появяват на толкова много места по варовиковото плато, че той смята, че трябва да изостави първоначалното си мнение, че са изкуствено създадени, и да ги приеме за естествени вдлъбнатини".. към цялата статия
Разузнавателният патрул на лорд Кардиган в Добруджа (Разузнаването на Силистра)
,,Направихме еднодневен преход от Варна до Девна [дн. кв. Река Девня на гр. Девня] като кавалерията напредваше бързо, докато пехотинците бяха разквартирувани в Аладън [с. Страшимирово, община Белослав]. Аладън се оказа много приятно място; с чисто красиво езеро, красиви ливади, покрити с гори възвишения и зелени поляни в тях; докато Девна, нашата щабквартира, беше по-малко привлекателна."
Английските инженерни части в България по време на Кримската война
,, При Аладън сапьорите от Десета рота ремонтират моста над потока между Варненското и Девненското езеро (на пътя Варна - Аладън - Провадия), използвайки мраморните надгробни камъни от близкото турско гробище (. При лагера на английската Лека дивизия и на английската лека и тежка кавалерия при с. Девня (Река Девня) сапьорите изграждат пещи за изпичане на хляб. " към цялата статия
История > Възраждане > Кримска война
