Лозарството в селото от край време е активно стопанство. През XX в. то става организиран земеделски процес. Anchor 1 Лозарство Гроздето е древен плод, познат по нашите земи от поне 5 хиляди години. Лечебните му качества са били добре известни. Тук се е правело едно от най-хубавите вина в древния свят. Зародил се култът към бога на виното Дионис (Сабазий), почитан и по нашия край (оброчна мраморна плоча ) . Както и Зеланос, също бог на виното. В днешно време Трифон Зарезан е един от най-почитаните празници в Страшимирово. Лозарството в селото от край време е активно стопанство. През XX в. то става организиран земеделски процес. И до днес много от жителите ежегодно се събират за резитба и гроздобер при местните производители, а и при малките семейни лозя с избрани сортове грозде от старите майстори. Добре развити са и производните занаяти - бъчварство и винарство. В почти всички дворове в селото може да се забележи отглеждането на лозата, най-вече на асма. Типични отглеждани сортове са: Мискет, Димят, Памид, Траминер, Шардоне, Мускат и др. Условията в региона са по-благоприятни за отглеждане на бели сортове грозде, както и на сортове грозде за производство на вино розе. Въздухът е по-влажен, особено край морето, което е предпоставка за провеждане на добра и равномерна зрялост при белите сортове грозде, без наличие на стрес в лозата, което води до продуциране на добри аромати, особено когато имаме периоди на ниски нощни и високи дневни температури. Алувиално-ливадните почви в региона, формирани на глинесто-песъчливи материали, също са благоприятни за отглеждане на сортове за производство на бели вина. На територията на Страшимирово има голяма част лозя, безбройни асми в селото и малка изба с производство на истъкнати качетсвени вина, намираща се в района на Побитите камъни , земя обляна от нежните слънчеви лъчи, погалена от приятния морски бриз, събрала в себе си дъха на вековно морско дъно и силата на плодородния дунавски чернозем. Поминък > Лозарство Карта

Anchor 1 Коледен концерт Заповядайте на ежегодния Коледен концерт, организиран от читалище "Пробуда" и кметство Страшимирово! > празници Декември: Начало > Новини > Концерт Карта

Anchor 1 Благотворителен концерт Есен 2019 г. Начало > Новини > Благотворителен концер Карта

Основна информация Anchor 1 В България има само едно населено място с наименование Страшимирово. То е малко село разположено между Варненското и Белославското езеро с южен изглед към живописната защитена местност "Ятата" . Местоположението му попада в "Защитена зона от Натура 2000 ". Намира се на 2 км. североизточно от община Белослав и на 13км. западно от област Варна . Характеризира се с: умерено-континентален климат с черноморско влияние; алувиално-ливадни, карбонатни и черноземни почви . Селото е благоустроено с добре уредена инфраструктура , Wifi зона в района на читалището . Има редовно минаващ железопътен и автобусен транспорт . Географското разположение на селото, в долина из разклоненията на Източния Предбалкан и на брега на Варненското езеро , са удобна възможност за развитие на туризъм и атрактивни водни, и въздушни спортове. Благоприятното му разположение и удобния транспорт превръщат Страшимирово в предпочитана дестинация с нарастващ интерес и възможност за любителите на еко туризъм да усетят различни нюанси на природата . Статут: село Площ: 7.016 км2 (НСИ) Население: 881 жители (НСИ ) Надморско равнище: 0 – 49 м. Географска ширина: 43.19767N Географска дължина: 27.73499E Името на български: Страшимирово Името на латиница: Strashimirovo Местоположение: Североизточен регион > BG33 МПС код: В ЕКАТТЕ: 69763 Пощенски код: 9179 Телефонен код: 05114 Област: Варна > VAR Община: Белослав> VAR04 Кметство: Страшимирово > VAR04-04 Действащ кмет : Калоян Николов GPS координати (център) - 43.19873,27.73576 Разстояние по въздух до столицата: 364.094 км. Разписания > Транспорт > Институции Местоположение > Пътна карта > Сателитна карта > Триизмерна карта Сайт > Съдържание > Комуникация > Информация Начало > Информация Карта

Палеолитни селище и находища из Страшимирово и Белослав. Палеолит Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни , където са открити най-старите археологически находки. Оттогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Много от находките са намерени и описани от Ара Маргос при периодични обходи, през голям период от време. През 2014 г. В. Славчев описва открити находки: стъргалки (една от сиво-жълто-розов халцедон) и оръдия с надлъжно, косо и напречно затъпяване – общо 10 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години). Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в пещера северно от Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос , който дълги години е учител по история в училището в Страшимирово. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Пещерата Темната дупка в Белослав е открита през 1948 година. Археолози правят сондажни проучвания и попадат на кости от плейстоценска фауна. По късно откриват фосили и части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена, див кон, пещерна мечка, кремъчно сечиво и пет керамични фрагмента. Намереното в пещерата сочи за човешко присъствие през късния плейстоцен, през ледниковата и пост ледниковата епохи в тази част на Балканския полуостров, което вероятно може да се свърже със сезонните миграции на стадата от едри бозайници. Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11 м. височина и 4.5 м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5 м. Дълга е около 30 м, като завършва с кръгла зала, осветявана от естествен отвор - комин на пещерния таван. Но и тази зала не е краят на "Темната дупка". В дъното се намира малък отвор, през който може само да се пропълзи. След това пещерата отново се разширява и продължава значително навътре, но... тази й част все още не е добре изследвана и картирана При направени от Ара Маргос и Н.Джамбазов археологически проучвания и сондажи през 1957 са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита. През 2015 г. с р-л В. Славчев е направено сондажно проучване във вътрешността на пещерата. При проучванията в пещерата е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът В. Славчев. Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни, открити са вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък. П раисторическо селище в пещера на площ 1 дка / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.. Открито е и находище от палеолита на левия бряг на р. Харамийска, на около 100 м западно от пещерата Темната дупка, на площ от 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2014 г. в местност Пясъците находище Насипите с площ 4 дка, при вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност са открити палеолитни находки - В. Славчев Новооткрито „находище“, съдържащо случайно пренесени и пре-отложени с човешка намеса артефакти. Най-вероятно те са изкопани заедно със земни маси при извършване на строителни работи в близост до канала в района на Белослав, след което са извозени иизсипани в пясъчната кариера в м. Пясъците край Белослав. Находките се разкриваха в севернатачаст на депонираните насипи върху хоризонталната повърхност на разтоварния ръб на депото и понасипния откос под него. Артефактите са изключително интересни, защото се различават коренно отвсички намерени досега в района на м. Побити камъни както по технико-типологическите си белези, така и по отношение на използваните суровини. Открити са: грубо обработени едри плоски кремъчни валуни, валун с двустранно дялан клиновиден връх, грубо оформени масивни оръдия (пробои,резци) от валуни, големи, многостенни ядра за отломъци със сменящи се площадки с калактонски /протолевалуазки характер, стъргала, стъргалки, пробои, резци, комбинирани оръдия, надлъжно,косо и напречно затъпени отломъци, левалуазки отломъци, естествено затъпени отломъци, пресече-ни пластини и пластини с естествено затъпяване, серия от „дялани“ изделия – праядра, отломъци иоръдия – общо 136 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2015 г. при проучване на Белославска пещера-Запад археологът В. Славчев определя обект от палеолита на площ 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. При друго издирване на тераса северно от Тръстиковото езеро до с. Разделна той определя палеолитен обект с площ 4 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. История > Палеолит Карта

Начало на кооперативни рибарство по Варненските езера Рибарство Anchor 1 По разказ от жител на Страшимирово. Снимката изобразява улова на близо 8 тона кефал в района на аязмото в с. Страшимирово. Събитието е март месец в началото на 50-те години на XX век. В улова са участвали жители от Страшимирово и Белослав. Ръководител на групата е бил Иван Демиров от Повеляново /Марково/. Уловената риба е предадена на държавен риболов Варна. Риболова през 30-те години на XX век с членство на Страшимировци Уловът на рибарските кооперации във Варна достигнал 600 000 кг Те сами създават тържище "Български рибоволец". Риболовът по варненското крайбрежие се развива главно в две насоки: от трудово-производителни кооперации и от частни лица. Въдичарите и чорбаджиите са малка част, представлявана основно от известните казаци липованци от с. Казашка махала. Трудово-производителните кооперации са основните риболовци. Най-стара от тях е "Български риболовец", основана през 1921 г. Тя е най-сериозният популяризатор на предимствата на кооперативния риболов. Със собствени средства построява просторна сграда с надпис "Тържище - Български риболовец". На фасадата й е поставена интересна скулптурна композиция, представляваща морски вълни, а между тях - модерна раковина, обкръжена от два едри мустакати сома. Тържището е на т.нар. малък пристан. Дотогава пазарлъкът между рибари и търговци е станал в една неугледна дъсчена барака. Тържественото откриване на тържището става през есента на 1935 г. То е с просторни халета, удобни за предлагане на риба. По крайбрежието кооперацията разполага с модерни рибарски хижи, улесняващи бита на рибарите. В кооперацията членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др. Членовете на кооперацията участват всяка година в селскостопанските събори, провеждани във Варна през периода 1935 - 1939 г." Възходът на кооперация "Български риболовец" се отдава преди всичко на трудолюбивите членове. Оглавявани от дългогодишния директор Лазар Черпански, тържището предлага най-различни видове риба. Има сладководна, уловена с гриб от Камчия и езерото, а също и разни видове черноморска - кая, скумрия, карагьоз, калкан, лефер, писия, сафрид. Едрите търговци от 30-те години - Иван Янев, Христо Ранков, Ковачев сие Казаков, чакат да започне разтоварването й, за да подхванат наддаването. Незабавно стоката се отправя към магазините със специални рибарници. Тук трябва да отбележим заслугите на кмета Михаил Колони през първото му кметуване. Те са построени по европейски образец и целят да се подобри обслужването на гражданите. Той инвестира и собствени средства. Едни от халите е районът, където по-късно е построен Юнашкият салон. Големи са халите до Балък пазар под зданието "Сити". Там са построени 14 касапски рибарски дюкяна. Особено важни са кварталните хали, четири на брой, построени през 1910 - 1911 г. по проект на общинския архитект Радели. За съжаление, халите в града постепенно бяха ликвидирани. Последните като че ли бяха тези на бул. "Вл. Варненчик", съборени през 1967 г. за разширението на булеварда. Тържището осигурява риба и за местните консервни фабрики. В това отношение Варна се прочува с висококачествените рибни консерви на предприятията "Братя Кирякови", "Благой Фанев", "Янко Костов". В избените помещения на тържището има складове със сол и работилница за солене и опушване на риба. От Цариград с гемии е бил доставян турук, който след съответната обработка се превръщал в лакерда. Има дори и кафене, което предлага лимонада, чай, кафе, локум, пасти. Тук стават и приятелски срещи на почитателите на рибните деликатеси. Рибарите с болка се разделят с тържището, когато е съборено в началото на 50-те години за разширение на кейовите места на пристанище Варна. - източник Вестник "Рибарство и отраслите му" Книжка 7 и 8 стр.10 01 Септември 1923 г. Гебеджанския канал Вестник "Рибарство и Отраслите му" Книжка 2 стр. 9 - 01 Юни 1924 г. Раците в Гебеджанското езеро Вестник "Рибарство и Отраслите му" Кн. 5 и 6 стр. 17 - 01 Май 1925 г. Гебеджанското езеро Вестник "Рибарство и отраслите му" Книжка III стр.10 01 Март 1923 г. Рибно тържище Из "Белослав и неговите околности" - Алеко К.Константинов След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езера. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби. Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > През XX век > Рибарство Карта

Веломаршрут: Аксаково-Побити камъни-Страшимирово Веломаршрут I Anchor 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Този маршрут изглежда лесен и подходящ за начинаещи и това е така, ако се кара само в частта в която е описан, но ако човек започне и финишира във Варна се получава един хубав почти целодневен маршрут. Най-характерното за него е, че започва на относително голяма височина и завършва почти на морското равнище и това облекчава чуствително карането. По пътя има няколко чешми и много хубави гледки, но и една акациева гора в която е доста вероятно да се надраскате или да спукате гума. Mаршрут: Аксаково-Доброглед-Припек-Слънчево-Побити камъни-Страшимирово Дължина: 18,7 км / Начална височина: 253 м / Крайна височина: 41 м Началната точка се намира на отбивка над Аксаково по пътя за Добрич, но ако тръгнете от центъра на Аксаково добавяте още 3 км изкачване. От Страшимирово до магазина пък е 17,8 км. Иначе казано при тръгване и завършване от магазина дистанцията е около 51,3 км. Първата отсечка е по хубав черен път до Доброглед и е изключително приятна за каране. Още след 1,3 км ще стигнете до чешма и поляна подходяща за пикник, а след още няколко стотин метра се излиза на първите къщи, минава се по едно тясно пътче, което пресича едно дере и в долния край на селото преди големия ляв завой се завива на дясно и скоро след това се излиза на черния път (332) към Припек. Тук има страхотна гледка, но и започва трънливата горичка, все пак ако внимава човек няма да се нарани, но има вероятност да спука гума. Така е само през първата половина на това пътче. После следва дъбова гора и след завиване на ляво на един разклон (333) много готино спускане до Припек. От там карнето до Побити камъни минава през Слънчево и е само по асфалт. Направили сме маршрута през центъра на Слънчево защото там има магазинче и е удобно място за спиране и купуване на нещо за хапване или пийване. Следващата отсечка също е много приятна и е черен път към Страшимирово, който започва в ляво от главния път непосредствено след Побитите камъни. По пътя има горички, полянки и места подходящи за пикник. От Страшимирово прибирането до Варна може да стане по крайезерния път. 1/3 Туризъм > Веломаршрут I Карта

Сателитна, Пътна карта, Триизмерна карта Карти Anchor 1 Пътна карта Карта на Страшимирово с имена на улиците, инфрастуктурни точки, настилка на пътното платно. Към картата Сателитна карта Сателитна карта Google maps с граници на площта в регулация. Към картата Интерактивна карта Интерактивна карта Google Street View от точка с координати - център Страшимирово Към картата Карти Карта

Маршрут на разходка до Побити камъни. Горски маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 7 .5 км. Надморска височина: 30-110 м. Началната точка е център . Запърваме на север към автобусната спирка и края на селото. Оттам тръгваме по нагоре по черен път покрай лозята на Страшимирово. Преминаваме около 350 м. и завиваме на ляво по пътя през лозята. Той ни отвежда, с малки криволичения, в края на лозята на запад. Докато стигнем дотам можем да опитаме от прекрасното грозде на боговете или някоя череша (хрущялка), според зависи от сезона (САМО ОПИТВАМЕ, пържолите и скарата са в раницата :). В края на пътя има леко изкачване, след което се разкрива горската среда. Отново поемаме на север, през гористата местност, и започваме да откриваме един от най-големите енергийни източници в България - Побити камъни . Започва интересната част на раздоската, откриване, удивяване, чудене, маене и куп други емоции при разглеждането на този природен феномен. Около километър в леко разпръснати, четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури, можем да разгледаме група "Страшимирово". В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „Твърдолистна песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите камъни е обитавана от още 3 световно застрашени - Борисово подрумиче, Карталовиден карамфил и Жлезист лопен; 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. Обитава се още от защитеният бръмбър Голям сечко, Шипобедрената и Шипоопашата костенурка, стенен Кримски и Жълтокоремен гущер, Пепелянка и 114 вида птици сред които Сиво каменарче, Кос, Гургулица, Белоопашат мишелов и др. От бозайницуте се срещат лалугер, заек, белка, лисица, дивя свиня, чакал и др. С все повече вървене навлизаме в район с по-стара гора. Можем да се спуснем на запад в самата гора, където да се направи почивка за тези които обичат пикниците. Връщането обратно можем да направим покрай потока малко по-надолу в гората. Там със сигурност ще видим столетни дървета, чешмички с изворна вода и някои домашни животни изкарани на паша. Връщайки се покрай потока, пътеките преминават в черен път, наоколо с зеленчукови градини и малки ферми, излизащ на шосе 2008 (път Варна - Девня). Поемайки по пътя на изток към Страшимирово отляво на нас се виждат пясъчни наноси, в които Брегови лястовици сякаш в композиция са издълбали своите земни гнезда. Изминаваме около 400 м. лек баир и сме в селото. Автобусната спирка е на 300 м. срещу нас, а ценръра малко по-надоля от нея. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Горски маршрут Карта

История на Побити камъни. Побити камъни Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се случва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. Ара Маргос за Побитите камъни Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Anchor 4 Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Един забележителен природен кът На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Възхищението му става по-голямо, Когато тръгне между тях по златожълтия пясък, навеян на леки вълни от ветровете. Впечатлението е поразително - сякаш се движим всред вкаменена гора. Това е прочутата местност Побитите Камъни, известна в миналото още под името Дикилиташ Anchor 2 1 - Дикили-таш при с. Аладън, Варненска околоя (1895) К. Албрехт - фотограф / Фотографията е в рамка, с герб на гр. Варна и държавния герб на България. 2 - Поздрав от Варна. Дикилиташ. Естествени стълбове от нумулитов варовик/ Картичката е в кореспонденция от 21 май 1901 г. С ръкописен текст върху лицевата страна на изображението. Подарена на Музей за история на Варна от Хр.Алексиев на 18.11.1984 г. 3 - Варна. Местността Дикилиташ Велчев, Атанас В. - фотограф - 1901 - 1910 г. 4 - 1871 - 1890 г. Побитите камъни (Дикилиташ) до с. Белослав (Гебедже). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. 5 - Побитите камъни край Варна / Побитите камъни (Дикилиташ). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. / Акварел. Картината е включена в изложбата на Варненското археологическо дружество 1912г. Вестник "Завой" брой 17 стр. 2 - 01 Декемви 1939 г. Каменната гора Сборище на богомилите. Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. 3 - 10 Октомври 1909 г. Поход на Н. В. Кралицата и г-н. Шкорпил. От Гебедже през Побити камъни до Аладън Вестник "Врненски Кореняк" брой 2 - 01 Септември 1939 г. Варна като летовище Западните ветрове образуват облаци от пустинята "Побити камъни" при Страшимирово. Виктор Тепляков за Побитите камъни В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей). Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.). Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836 г.). В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания. Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър. > към цялата статия Anchor 3 Побитите камъни, литография - 1829.г. Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на XIX век. Anchor 5 Вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат - командир на хидрографския кораб Спитфайър) “Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони. Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.” > към цялата статия Побитите камъни при Аладън, 1854 г. Капитан Томас Спрат, Commander HMS „Spitfire”. История > Местности > Побити камъни Карта

Старата жп линия на Страшимирово Старата железопътна линия Старият път на линията - на заден план е Страшимирово (1895 -1906 г.) Anchor 1 По време на Кримската войвата (1853 - 1856 г.) Чарлз Дикенс е военен кореспондент на в."Дейли Нюз". Той сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и още тогава се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му обаче не дали резултат и тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал . Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи на българите. След края на войната властите в Османската империя окончателно разбират, че страната им изостава от останалите Велики сили във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари. На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросната железница. Главни акционери на предприятието стават братята Хенри и Тревор Баркли. Строителството на първата линия започва едновременно в крайните си гари в Русе и Варна, като значителен тласък за бързия му напредък дава новият управител на Дунавския вилает – известният Мидхат паша, който изкарва принудително 15 000 българи от двете страни на линията да работят безплатно. Строителният материал за мостовете и кантоните се набавя от старобългарските столици Плиска и Преслав, други крепости, културни памесници и стари гробища, като в резултат са унищожени завинаги безценни паметници, Мидхат паша късно разбрал за Мадарския конник. Така той оцелял от набезите на османската власт, искаща да затрие историята и величието на българския народ. При откриването й на 7 ноември 1866 г., линията има дължина 224 км, като разстоянието между Русе и Варна се изминава за около 8 часа и освен двете крайни гари по протежението й има и други осем спирки: Червена вода, Ветово, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк),Касбичен (Каспичан), Провадия и Гебедже (Белослав). ЖП мост над канала, свързващ Белославското и Варненското езера период: 1931-1940 г. Кофената дълбачка „Добруджа" - 20-те години на XX век. През 1952 г. във връзка със строежа на пристанище "Варна - запад" е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г, вследствие на което трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово е изменено и удължено с 2 км. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав — Страшимирово е демонтирана. Работата по изграждането на новия участъка от жп линията се извършвала чрез денонощни взривове на избраното трасе, върху което се намирали:старото училището , в двора на което, по-рано е бил открит халколитен некропол ; стари гробища и земя на жители. В началото на 1975 г. с Аспарухов мост става тежка авария - при преминаването си през канала, поради неправилно съпоставяне на размерите, в него се блъска руския кораба "Павел Постишев". Налага се демонтирането на моста, и за да не спира движението са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. По този начин още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга. История > През XX век > ЖП линия Карта

Маршрут на разходка покрай брега на Страшимирово. Крайбрежен маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4,5 км. Надморска височина: 0-50 м. Началната точка е център . Оттам се запътваме на юг към езерото. Минаваме по мост над жп линия Варна-София, след който завиваме вдясно по нов път. Пътя минава покрай родово щъркелово гнездо и стига до пътечка, която ни отвежда до най-западната част на селото. Продължаме към езерото и стигаме до чешмичка с изворна вода, оттам 50 м. и сме на него. Започваме да срещаме въдичари (задължително поздравяваме и пожелаваме наслука). Над нас на хълма можем да разгледаме параклиса . Отправяме се на изток по пътечката на върлите рибари, а срещу нас се наблюдава защитена местност "Ятата" с над 70 вида птици вписани в Червената книга на България. Докато се наслаждаваме на всеразлични пернати може да видим как добрите въдичари хващат илария, пачура, писия или някое заблудено попче (кая), което е уникален вид срещащ се само във Варненските езера . Стигнахме до малка хълмиста пътека минаваща покрай казана за изваряване на ракия. По-нататък вървим покрай езерото. Към края на поляната се разгръща същинското Варненско езеро. Отклоняваме се леко по черен път, покрай старата жп спирка , преминаващ в асфалт до стигане на чешмичка изградена от БДЖ 1930 г. От там към големите тополи в чиито край е кея , направен за всички любители на езерни обиколни , След това разходката продължава по черен път успореден с жп линията (на 5 м.). Ако засечем влак махаме в очакване да породим познатия звук от свирката на машиниста. По пътя разминаваме друго рибарско средище, но този път на стари мрежоловни рибари. Продължавайки по пътя достигаме до падина с дъбоби дървета, отдругата страна на линията - Белият камък . Започва трудната но най-тонизираща част. Изкачваме се на хълма по кози пътечки и срещу нас се открива смайваща панорамна гледка. По този уч астък може да видим зайци, лисици, орли, соколи и ЗМИИ, От безбройните билки които има тук, през есента можем да се насладим на цъфтежа на най-скъпата подправка - шафран (есенен минзохар). На запад по хълма стигаме до малка група от Побити камъни , тук е мястото за по-дълга почивка, като събираме от енергията на мястото. След отдиха се устремяваме към останките на кариера за ломен камък , открита за направата на Пристанище Варна-изток (1897 г.). Оттук се спускаме към селото, минаваме през жп спирка Страшимирово, отново покрай чешмичката, нагоре по пътеката към моста и надясно към центъра на селото. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Крайбрежен маршрут Карта