Лозарството в селото от край време е активно стопанство. През XX в. то става организиран земеделски процес. Anchor 1 Лозарство Гроздето е древен плод, познат по нашите земи от поне 5 хиляди години. Лечебните му качества са били добре известни. Тук се е правело едно от най-хубавите вина в древния свят. Зародил се култът към бога на виното Дионис (Сабазий), почитан и по нашия край (оброчна мраморна плоча ) . Както и Зеланос, също бог на виното. В днешно време Трифон Зарезан е един от най-почитаните празници в Страшимирово. Лозарството в селото от край време е активно стопанство. През XX в. то става организиран земеделски процес. И до днес много от жителите ежегодно се събират за резитба и гроздобер при местните производители, а и при малките семейни лозя с избрани сортове грозде от старите майстори. Добре развити са и производните занаяти - бъчварство и винарство. В почти всички дворове в селото може да се забележи отглеждането на лозата, най-вече на асма. Типични отглеждани сортове са: Мискет, Димят, Памид, Траминер, Шардоне, Мускат и др. Условията в региона са по-благоприятни за отглеждане на бели сортове грозде, както и на сортове грозде за производство на вино розе. Въздухът е по-влажен, особено край морето, което е предпоставка за провеждане на добра и равномерна зрялост при белите сортове грозде, без наличие на стрес в лозата, което води до продуциране на добри аромати, особено когато имаме периоди на ниски нощни и високи дневни температури. Алувиално-ливадните почви в региона, формирани на глинесто-песъчливи материали, също са благоприятни за отглеждане на сортове за производство на бели вина. На територията на Страшимирово има голяма част лозя, безбройни асми в селото и малка изба с производство на истъкнати качетсвени вина, намираща се в района на Побитите камъни , земя обляна от нежните слънчеви лъчи, погалена от приятния морски бриз, събрала в себе си дъха на вековно морско дъно и силата на плодородния дунавски чернозем. Поминък > Лозарство Карта

Животновъдство Поминък > Животновъдство Карта

Варненските езера Варненските езера Площ: 4681,81 ха Собственост: - държавна - 61%; общинска - 21%; частна - 18%; Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Anchor 1 Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица, широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание, образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици. До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на Варненската крепост . Следпострояването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал , в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно. Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена . Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол . varna.info.bg Ара Маргос Варненските езера Езерата през вековете и природни забележителности - 1987 г. Anchor 3 1/4 Дънестата тиня на Варненското езеро, която съдържа сероводород, е с високи лечебни качества. Запасите му се изчисляват на около 3 млн.т и се използват от калолечебницата при Варненските морски бани за лечение на артритни и ревматични заболявания В голям брой западноевропейски карти от XVII и XVIII в. Варненските езера са отбелязани като Lac Devina - Девински езера. Очевидно това е старото име на езерата, което те са имали още през българското средновековие по името на Девненските извори и намиращите се при тях старобългарско селище Девина. Католическият епископ Петър Богдан (1640) нарича реката, която набира водите си от Девненските извори – Девина. В руска военна карта от 1828-1829 г., изготвена от капитан Лукянович, Варненското езеро е означено като Девненски лиман. След Освобождението те продължават да носят общото име Девненски езера, като Варненското е била наричано Долно Девненско, а Белославското – Горно Девненско. В началото на този век Белославското езеро започва да се нарича Гебеджанско, а още по-късно и Белевско (по старите имена на гр. Белослав – Гебедже, Белово). Имената Варненско и Белославско езеро започват да се налагат през 30-те години и се утвърждават като официални. По-късно двете езера започват да се наричат Варненски езера. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. Варненско езеро - 1936 г. Първото голямо прокопаване на плавателния канал - 1921 г. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. 1/3 Вестник: „Български Национален Морски Сговоръ“ брой 1 - Януари 1944 г. / „Варненските езера“ 1/3 Из книгата "Гебеджанско стъкло" - 1964 г. Красива е извивката между железопътните станции Езерово и Страшимирово. В полудъга тя заобикаля края на Варненското езеро, което тук образува живописен басейн. Гладката като огледало зеленикаво-синкава вода на соленото езеро примамливо привлича погледа на пътника, кара го да се възхищава на отблясъците на слънчевите лъчи, на пейзажа, който се открива пред него. Тук езерото се разширява на запад и се губи някъде в тръстиката по посока на с.Белослав. Замърсяването на Белославското и Варненското езеро - Алеко К.Константинов След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езеро. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби.Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > Местности > Варненските езера Карта

Стъкларска фабрика „Стойко Пеев“ Anchor 1 Стъкларски завод Първата стъкларска фабрика край Белослав е била построена през 1893г. от братя Мушалан. В годините на социализма заводът е изнасял стъкло за цял свят. До приватизацията му там са работили над 3500 човека. История > През XX век > Стъкларски завод Карта

Кариера за добив на камък за построщването на "Пристанище Варна" Anchor 1 Каменна кариера При построяването на пристанищата Варна и Евксиноград, техническото изпълнение на строежите било истинско предизвикателство. Каменният материал за отделните съоръжения, бил доставян от кариерата при "Малък Аладън", на 15 км от Варна. Макар,че бил мек, материалът имал свойството да се втвърдява във водата, и това го правило много подходящ. За транспортирането му била направена допълнителна линия, свързваща кариерата с жп линията Русе. - Варна. Макар по план кариерата да е в землището на Малък Аладън, тя отстои на 500 м. от Голям Аладън Период 1895 - 1906 г. - ИСДА Добив на ломен камък за строежа Добив на ломен камък за строежа Работилници и халета към кариерата Добив на ломен камък за строежа 1/9 Каменна стена от три части, поддържаща склона под кариерата, в която работят и хора от Страшимирово. Вестник "Свободен гражданин" 23 май 1897, / брой: 43 / 2-3 с. Експлоатация на работници в каменна кариера Брата Шкорпил съобщават, че когато край село Малък Аладън са вадели камъни за строежа на варненското пристанище, тук е била съборена „една древна крепост ", Намерен е един фрагментиран надпис в стихове. В него се съобщава, че недалеч от Одесос е била построена крепост, наречена Теодориада, по името на Теодора, съпруга на император Юстиниан I, починала през 558г. История > През XX век > Кариера Карта

Фолклорен състав "Росна китка", Танцов състав "Надиграй ме", Естрадна група "Перун" Читалище „Пробуда“-1930 г. Anchor 1 Приемно време: От Понеделник до Петък: 08:00 - 12:00 и 13:00 - 17:00 За контакт: Адрес: ул."Здравец" 30 Пощенски код: 9179 Телефон: 05114 /23 00 ; 0888259106 Ел. поща: probudastrashimirovo@abv.bg Към читалището са формирани: - Фолклорен състав "Росна китка" - Фолклорен състав "Надиграй ме" . - Естрадна група "Перун" - Арт работилница "Сръчко" - Читателски клуб: "Приятели на книгата" - Кръжок по рибарство : "Надлъжи ме" В НЧ"Пробуда 1930г." се помещава библиотеката на Страшмирово разполагаща с 7520 тома, където има компютърен кът с интернети Wifi връзка за всички желаещи. Сграда е общинска, едноетажна с обща площ 230 кв.м., салон, библиотека, гримьорна. Салонът е със сцена и 100 места. Оборудван е с озвучителна уредба - история Администрация: Библиотекар: Ивелина Колева Председател: Антонио Павлов Към читалището са включени: - Пенсионерски клуб "Никола Лефтеров " и младежки клуб, заемащи сградата на старото НУ "Св.Св. Кирил и Методий" - Кея на брега на езерото е в парцел отдаден на читалището за ползване от 10 годишен период, като целта е след време това място да се превърне в безвъзмездна собственост на читалището . Организиране и участие в празници, фестивали, събори, творчески вечери, граждански инициативи, спортни занимания: Пресъздаване на ритуала "Бабин ден", Годишнина от гибелта на Левски- лекция с мултимедия, Откриване на ателие за изработване на мартеници с Работилница "Сръчко", Концерт по повод деня на самодееца,Изработване на картички за празника мама, Презентация по повод 55 години от първия полет с космически кораб около Земята на Юрий Гагарин, Рецитал и прожекция на филм-140 години от Априлското въстание, Изработване на великденска украса и изложба на рисувани яйца, Концерт по повод празника на Страшимирово, Открит урок "Запознаване с библиотеката" с бъдещи първокласници, Детско парти по повод деня на детето, Състезание по риболов по повод световния ден на риболова, "Кръшно се хоро извива"-концерт на танцовите състави ,Фолклорен празник "Страшимирово пее и танцува,Конкурс за детска рисунка "Моето семейство", Изработване на коледна украса и запалване на коледна елха, Коледен концерт, Участие на самодейните състави на: Международен фестивал "Морска звезда"-Гърция,Национален фолклорен фестивал "Море от ритми"-Балчик,"Великденска плетеница- Варна, "Като жива вода"-Суворово, "Традиции и автентичност" -Варна,"Черноморски хоровод"-Бяла, "Автентични ритми"-Нови пазар и др. > Празници Работа с хора с увреждания, етнически малцинства, работа с радлични възрастови групи, развитие на доброволчеството: Разнос по домовете на книги за трудноподвижни хора, Безплатно обучение по УДК за хора над 60 години, "Запознаване с библиотеката" на деца в предучилищна възраст, Инициатива- "Библиотекар за 1 ден" с деца от начален курс на обучение. Устав, отчет и план на НЧ "Пробуда 1930г." Култура > Читалище Карта

Певчески хор "Росна китка", Танцов състав "Надиграй ме", Естрадна група "Перун", Футболни отбори Anchor 1 Култура Читалище "Пробуда"-1930 г. Състави Дейност Контакт Прочети още 1/1 1/2 Фолклорен състав "Росна китка" Фолклорен хоров състав за народни песни Прочети още Прочети още 1/2 Естрадна група "Перун" Естрадна-рок група 1/2 Поп и рап Другата съвременна музика Прочети още 1/2 Спорт Спортни развлечения Прочети още 12321611_1009472942445604_2611878275468575839_n_edited_edited 1/3 Прочети още Празници на селото През 13 Май 2012 г. по инициатива на кмета на Страшимирово Калоян Николов бе основан празник на селото (сбор), провеждащ се първата неделя след летния Никулден, следван от панаир и паметен концерт. Същото лято е поставен ежегоден фестивал „Страшимирово пее и танцува", 1/3 Православен храм "Св. Николай Чудотворец" Църквата бе осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който отслужи и първата Света литургия в чисто новия храм в присъствието на множество жители на селото, дарители и гости. Прочети още 1/1 Прочети още Параклис "Свети Георги" Съграден през 2009 г. със собствени средства от Бай Стойчо. Култура Карта

дърводелство; бъчварство; дърворезба; кожарство; обущарство; стругарство; хлебарство; кошничарство; плетене на рибарски мрежи; чакръкчийство; гледачество; строителство; точиларство; книговезване; везбарство; фризьорство; тъкачество; и др. Anchor 1 Занаятчийство Още през халколита хората тук са владеели отлично занаяти като: ръчно герънчарство, по-късно и с грънчарско колело; плетене на рогоски; тъкачество; дърводелство; каменоделство; бижутерство и др. В по-късни времена древните са владеели до съвърженство занаятите, превръщайки ги в приложни изкуства, като: златообработка - бижутерство; каменоделство, дърводелство - склуптура, графика; тъкачетсво - везба и мн. др. Народните занаяти носят в себе си красота, въображение и творчество, както и спецификата на различните етнографски области в България. Те представляват част от българското културно наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност. В селото, през времето са практикували различни майстори занаятчии. Най-развития занаят през XX в. е стъкларството с несравнима изкусна изработка. В непосредствена близост до селото се намираше първата българска стъкларска фабрика - завод "Стойко пеев" и елитното за времето си стъкларско училище, произвеждащи най-способните стъклари. Различни са майсторите на стъклото: леене на стъкло; издухване на стъкло; гравиране и рисуване върху стъкло. Голям брой жители се изхранваха от обработката на стъкло, за което се добиваше материал от местните пясъчници. Други известни практикувани/щи занаяти в селото са: дърводелство; бъчварство; дърворезба; тенекеджийство; обущарство; стругарство; хлебарство; бозаджийство; ракиджийство; лозарство ; кошничарство, плетене на рогоски и метли; плетене на рибарски мрежи; чакръкчийство; зидарство; точиларство; книговезване; везбарство; шивачество; фризьорство; бръснарство; тъкачество; изработка на тръвни и кошери, и др. Поминък > Занаятчийство Карта

Прокопаване на подхода към "Пристанище Варна-запад" Плавателен канал „View from the Camp of Aladdin, near Varna. The Illustrated London News, Vol. XXV, 22 July 1854" Кофената дълбачка „Добруджа”, поръчана в Холандия през 1908 г., заедно с три драгажни шалана. Из Девненското езеро - сп."Морски сговор" 1926 г. Anchor 1 Чарлз Дикенс първи съобщи на Европа за плавателния канал Варна-Девня. През 1853-1856 г. викторианският класик разгласи, че има проект за това хидросъоръжение. Чрез него варненското пристанище ще стане едно от най-удобните по Черноморието. "Пристанището - пише Дикенс, - макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните, най-опасните, които върлуват в Черно море. Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите." По това време бушува Кримската война от 1853-1856 г. Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България. Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Османската империя срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол. Според Дикенс кроежите да се свърже пристанището с Варненското и Гебедженското езер о датират още от XVIII век. По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака. През 1847 г. Абдул Меджид идва във Варна и градските първенци му поднасят чертежите. Султанът първо казва "Евала!", но после разбира, че идеята се е родила в български глави. "Гяури няма да ни учат на акъл!", отсякъл падишахът според автора на "Големите надежди" Плавателният канал дълго чака да бъде прокопан. Едва през 1909 г. заливът е свързан с Варненското езеро. Отново се дълбае през 1921-23 г., когато в артерията е включено и Гебедженското езеро. През 1952 г. е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г. към цялата статия Удълбочаване на подхода към Пристанище Варна-запад пред село Страшимирово, 1972–1973 г. / Източник: Дигитален архив на „Морски вестник”. Първото глямо прокопаване 1921 г. С червено са отбелязани дренажни съоръжения в постройка, Ара Маргос , Стойчо Савов "Хората от наколните жилища" Година: 1969 г. в."Рибарство и отраслите му" кн. 7 и 8 стр.10 / 01.09.1923 г. "Гебеджанския канал" Постановление Министерски съвет 1969 г. Разрешение - 2020 г. Срок 710 дни от датата на постановяване. Обща стойност 350 млн. Цел - удълбочаване с до 13 м. История > През XX век > Канал II Карта

Anchor 1 Ул. „Надежда“ Реализация на част от II-ри етап на проект за асфалтиране и преасфалтиране на улиците в селото. Новоизградена бе ул. „Надежда“ (800 метра), която досега нямаше асфалт. 1/5 Декември 2019 г. Начало > Новини > Ул. „Надежда“ Карта

Публикации за Кримската война - лагеруващите войски при с. Буюк Аладън Възраждане След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османската администрация пристъпила и към преимену ване на много български села с турски имена. Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаеддин, има в османски регистри от 1573 и 1676 г, а в по-късни времена като Бююк Аладън . Последното сборище на богомилите, - Легенди и сказания През 1444 г, по време на битката за Варна между кръстоносните рицари на чело с полско-унгарския крал Владислав III Ягело - Варненчик и османските войски на чело със султан Мурат II, богомилите са заварени сред пъсъците на пустинята Побити камъни / Вестник "Завой" бр.17 стр. 2 и 3 - 01 Декемви 1939г. Дълго след западноевропейския ренесанс по нашите земи още се водят ожесточени въстания и борби. През 1828 г. Виктор Тепляков пръв открива за света Побитите камъни . Той е руски поет, военен кореспондент в България по време на Руско-турската война от 1828-29 г. Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата му „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни край с. Аладън Максимилиан Хемънд пише: „ Разположено в района на езерото, заобиколено от прекрасни хълмове, в разклоненията на Балкана" > още Натаниъл Стивън пише : „..село с девет къщи"; „В околностите на лагера имаше малко българско село, наречено Аладън, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бедност." > още През 1854 г, по време на Кримската война в селото лагеруват две английски пехотни дивизии, откъдето научаваме за него: Изглед към Белославското (Девненското) езеро , от британския лагер. Вляво палатките на генерал Ейър. По това време Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България. Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Османската империя срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол. Според Дикенс има кроежи, датиращи още от XVIII век, да се свърже пристанището с Девненския лиман , като се прокопае канал . По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака. Дикенс сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и още тогава се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му обаче не дали резултат и тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал . Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи на българите. След края на войната властите в Османската империя разбират, че страната им изостава във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, като първата минава от Русе до Варна през Страшимирово. Старите хора още помнят и разказват истории за Апостола на свободата Васил Левски, който борейки се за освобождението на Oтечеството и по тези места, се е укривал в пещерата " Темната дупка ", където има останала част от възпоменателна мраморна плоча . По време на руско-турската война, през 1877-1878 г. в село Гебедже съществувал таен комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският договор на 3 март 1878 г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна, Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878 г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с. Гебедже, османската власт престава да съществува. История > Възраждане Карта

Кримската война при с. Голям Аладън (дн. Страшимирово) и съпътстващите я писма. Кримската война и Аладън Из писмата съпътстващи Кримската война (1853-1856г.) при лагера до Аладън - трудове на Анастас Ангелов Литография на лейтенант Хенри Торолд Anchor 2 ..,,По време на Кримската война 33-ти пехотен полк е в състава на Първа бригада на английската Лека дивизия (Light Division), командвана от генерал-лейтенант сър Джордж Браун (Lieutenant General Sir George Brown). Полкът - в състав 912 войници и сержанти и 33 офицери с командир подполковник Фредерик Блейк (Lieutenant-Colonel Frederick Blake), дебаркира при Варна на 31 май 1854 г. От 5 юни до 30 юни 1854 г. е на лагер при село Аладън (дн. с. Страшимирово, oбщина Белослав). ..,,След пристигането в Аледин следобеда и когато палатките бяха вдигнати, хората отидоха да се къпят, когато за нещастие един артилерист се удави. Съвсем отскоро бяхме в Аледин когато се надигна недоволство между селяните и войниците, първите очевидно не желаещи да продават най-прости неща за ядене на разумна цена и всъщност изобщо нежелаещи да се разделят с тях.".. ..,,„Тук, искам да кажа при Аладин [Аладън], холерата избухна първо сред нас. Аладин е едно красиво място, разположено на езерото, на около осем мили от Варна. Нашият лагер беше на около 600 ярда от него, но бреговете са много блатисти и през нощта можеш да видиш влагата и миазмите, които се издигат като бял облак от мястото; резултатът е, че войниците започнаха да мрат като болни овце. След това се преместихме на около шест мили навътре в сушата, но подозирам, че отровата се е просмукала в хората, защото те продължиха да измират. Виждал съм как от болницата на Гвардейците изнасят наведнъж по шест или осем умрели." При Аладън лейтенант Хенри Торолд прави рисунка на лагера на английската Лека дивизия - „Distant view of the camp of the British Light Division at Allah-Dyn, near Varna” („Далечен изглед към лагера на английската Лека дивизия при Аладън край Варна“). Литографията представя далечен изглед към лагера на английската Лека дивизия и Девненското езеро. Оцветената литография (43 x 27 см) е работа на художника Уилям Симпсън (William Simpson). Тя е отпечатана от литографската фирма Day & Son (Дей и син) - Лондон и публикувана на 15 януари 1855 г. от Paul & Dominic Colnaghi & Co - London (Пол и Доминик Колнаги и Ко) - Лондон и Goupil & Cie - Paris (Гупил и Сие - Париж). Имаме няколко свидетелства за красотата на Аладън и неговите околности, за живота и ужаса в лагера на английската армия след избухването на холерата през лятото на 1854 г. към цялата статия ,,View from the Camp of Aladdin, near Varna. The Illustrated London News, Vol. XXV, 22 July 1854" ,Лагерa на английската армия при c.Аладън - фрагмент от „Rough Sketch of the Country between Varna and Pravadi. In June and July 1854”. By Lieutenant Frederic Smith Vacher - 33rd (The Duke of Welington’s) Regiment of Foot, Lieutenant William Jhon Brook - 30th (Cambridgeshire) Regiment of Foot.".. Anchor 1 Подполковник Натаниъл Стивънс за 88-ми пехотен полк ..„Около 11,30 ч. преди обяд стигнахме до мястото на новия ни лагер, красиво разположено между две езера, т. е. в края на едното, което се простира до Варна, и начало на другото. В околностите на лагера имаше малко българско село, наречено Аладин, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бездност. Поради лошото поведение на някои войници тези тихи безобидно хора изпаднаха в паника, въобразиха си, че искаме да ги ограбим и отказаха да ни продадът каквото и да било. Първият път когато посетих селото в търсене на нещо, с което да подобрим вечерното си ядене, местните жители се скриха тичешком в къщите си и най-накрая с много труд купих едно гъсе; но след това свикнаха с новите си съседи и ни снабдяваха с птици и яйца; и гладните капитани и младши офицери можеха всеки ден да бъдат видени всеки ден да се връщат в лагера с птици в ръце и яйца в раниците си.“... ..,,Гледката от нашия лагер привечер беше много красива; в далечината спокойното езеро с неговите гористи брегове, издигащи се постепенно в хълмове, златните краски на залязващото слънце, осветяващо полето, представляваха подходяща тема за художник или поет, но тъй като не бах нито едното, нито другото, се ограничих с това описани е на фактите, което предлагам."... ..,,За ,,Аладън"(турско село с девет къщи) вж.: Б. Пенев. Един немски поет в „България"- ГСУ ИФФ, XII, 1915–1916, С., 1916, с. 20."... - към цялата статия Дейвид Уркарт за холерата в Девня по време на Кримската война „Девня“. Епидемията Кореспондентът на „Морнинг Хералд“ за вестник „Таймс“ (английски ежедневник, излизал в Лондон през 1780–1869г.) ..„... 1 юли. В петък сутринта (30 юни) Леката дивизия, под командването на сър Джордж Браун, напусна квартирите си на платото, близо до Аладън, и се придвижиха до Девня, на около осем и половина или девет мили, където сега лагерува, а в събота сутринта Първа дивизия, под командването на Негово Кралско Височество херцога на Кембридж, се придвижи от лагера си извън Варна и се засели на платото на Аладън.“ ..,,8 юли. Британската армия напредваше бавно. Леката дивизия остава в Девня, а Първа дивизия е все още в Аладън, но сър Де Лейси Еванс14 помогнал на дивизията си да се изкачи до позиция на половината път между Аладън и Варна. [Веригата от] езера, които се разпростират от Варна до Девня на разстояние близо двадесет мили, е заета от четири дивизии на британската армия. Естеството на тези езера се посочвало по следния начин: Британският лагер бил издигнат в равнина, на половин миля от езеро с прясна вода. Обаче водата в езерото не била добра за пиене; тя гъмжала от микроскопични животинки, да не говорим за огромните пиявици.“… към цялата статия Посещение на Омер Лютфи паша в лагера до Аладън при преминаването му от Силистра за Варна Акварел на лейтенант Франсис Грант от времето на Кримската война Гвардейците и шотландците, посрещнати от Омер паша и маршал Сент Арно, под командването на дукът на Кеймбридж в Аладън, шести юли 1854. ,,Омер“паша главнокомандващ турските войски, преминава през „Аладън“ (от „Варна“ към „Девня“ за „преглед на Леката дивизия и Кавалерията“) ..„Омер паша тръгнал от Варна рано и при пристигането си в Аладин завари дивизията на херцога на Кембридж готова на неговото посрещане.. Той изрази по най-жив начин възхищението си от великолепния вид на гвардейците и шотландците и след прегледа се оттегли с негово кралско височество херцога и неговата палатка и остана там известно време и се подкрепи с малка закуска.“… към цялата статия Anchor 3 Из писмата на Уилям Пауъл Ричардс ..,,В началото на войната, в писмо адресирано до майка му, лейтенант Ричардс пише за живота в лагерите на Първа пехотна дивизия край Варна, Аладън и Гевреклер, за холерата, поразила съюзническите (френска и английска) армии.“... . ,,Скъпа майко,“.. ..,,От Варна заминахме за Аладън, за да се присъединим към нашата дивизия, тази на дука на Кембридж, която включва батареите на капитан Пейнтър7 и моята, „Гвардейците“, това са гренадирите, „Стрелците“ и полковаците от Колдстрийм, 42-ри, 79-ти и 93-ти шотландски полкове – това е най-добрата дивизия в армията. Турците изобщо не могат да възприемат шотландските поли, седят с часове и само повтарят „Ишаллах“, което значи „По Божията воля“. Използва се като израз на почуда. Тук, искам да кажа при Аладън, холерата избухна първо сред нас. Аладън е едно красиво място, разположено на езерото, на около осем мили от Варна..Нашият лагер беше на около 600 ярда от него, но бреговете са много блатисти и през нощта можеш да видиш влагата и миазмите, които се издигат като бял облак от мястото; резултатът е, че войниците започнаха да мрат като болни овце. След това се преместихме на около шест мили навътре в сушата, но подозирам, че отровата се е просмукала в хората, защото те продължиха да измират.”.. към цялата статия Из писмата на капитан Максимилиан Хемънд ..‚,Лагер на осем мили западно от Варна по пътя за Шумен, 7 юни (До жена му) …Искам да можехте да видите нашия сегашен лагер – толкова е хубав, разположен в района на езерото, заобиколен от прекрасни хълмове, в разклоненията на ‚Балкана. Срамота е, че толкова красива местност се налага да стои необработена.И трябва да призная, че смятам,че ще премине в други ръце, тъй като турците са я притежавали прекалено дълго, и е време земята да се обработва, а хората да се цивилизоват и християнизират. Цялата дивизия лагерува в тази местност, с изключение на ,,Хусарите“ и на 17 ,Улански полк, които отидоха до Девня, седем мили по-нататък. Ние общо взето се заехме с рутинната дейност на лагеруващата армията и имаме аванпостове за прикриване на лагера денем и нощем.“… към цялата статия Из писмата на капитан майор Хенри Уилям Бънбари ,,От 5 юни до 30 юни 1854 г. английската лека дивизия лагерува при село Аладън.Тук английските войници и офицери преоткрили на свой ред Побити камъни (Дикилиташ). Едно от първите описания на Побитите камъни е на майор Хенри Бънбари в писмо от лагера при Аладън от 9 юни 1894 г. до неговия баща (Sir H. E. Bunbury, Brat.) публикувано в "Proceedings of the Suffolk Institute oh Archeology, Statistic, and Natural History" през 1859 г. ,,Тримесечни заседания Инсуич, 27 септемви 1854 г. Прецедателства прецедателят - достопочтеният лорд А. Хейрвер Прецедателят съобщава от името на сър Х. И. Бинбури, Брат., следното извлечение от майор Бънбъри писмо с дата 9 юни 1954 г.,Лагер Аладън": „Вчера следобед, след като [вече] бях писал предприех дълга разходка, за да изследвам околностите на местността и да посетя нашите три разтави, като ползвам различните пътища. Има много гъсти шубраци, но няма дървета, с изключение на някое случайно диво крушово дърво. Местността е богата наблизо, но одвъд регата има много неплодовит пясък с буци и скали от порест варовик, които се появяват тук-там, подобни на отделните скали близо до нашия лагер. На около две мили навътре попаднах на пясъчна равнина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих много любопитни останки от далечна епоха, във вид на стари необработени колони с кръгла форма и изменящи се много по размер и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче никъде неуспях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър около 9 или 10 фута, и височина между 12 и 15 фута,като се състоят от една, две или три големи варовикови канари, разположени една пад друга. Някои от тях са издълбани в горната част, други са масиви. Няма следи от капители или други орнаменти и изглеждат повече като дроидски останки, орколкото като дело на гърци или друг цивилизован нарид. Тези груби български селяни нямат механични средства за повдигне на толкова огромни каменни маси по високите им места и очевидно са много древни, а предназначението им е трудно да се разбере. Някои стоят на групи, други-поотделно. Толкова много се различават по размер, че изключвам мъсълта да са били колони на храм. Направени са от шуплестия камък (струва ми се варовик) на местността. Много са твърди и съдържат безбройни отломки и остатъци от малки люспи, приличат на криноидеи [морски лилии]. Тъй като се намират близо до скална канара в периферията на поле от сипкав пясък, не е възможно да са принадлежали на някой древен град. Тяхното раположение е доказателство за непринадлежността им към някой древен град, но съществува вероятност да са били погребални паметници [като] по-големите колони са били за велики мъже, а по-малките за обикновени смъртни. Понастоящем турците имат големи камъни за мъже и малки камъни за деца. Турците обаче не са били тук, когато тези колони са били издигнати. Ще опища някои от тях когато дъждът премине..." към цялата статия Anchor 5 Полковник Фредерик Уилям Хамилтън ..,,Участва с полка си в Кримската война в състава на Първа пехотна дивизия. През лятото на 1854 г. полковник Хамилтън изготвя планове с разположението на английските лагери при Варна, Бююк Аладън, Гевреклер (дн. с. Калиманци, Община Суворово, Област Варна) и нос Галата. Полковник Хамилтън изпраща до брат си в Лондон и фрагмент, отчупен от една от колоните при Бююк Аладън.".. „Предлагайки на Дружеството приложения нумулитен образец от Буюк Аладън близо до Варна, желая да направя една-две забележки относно неговата поява. Образецът ми бе изпратен от моя брат, полковник Фредерик Уилям Хамилтън, от гвардията на Гренадирите, който, в едно по-ранно писмо (по-късно публикувано в „Литературен вестник”, 29 юли 1854, с. 690), изрази мнение, че кухите вдлъбнатини, които изобилстват по повърхността на тези хълмове, са изкуствено изкопани, а приличащите на колони скали, останали да стоят в средата са колони, върху които първоначално е стоял покрива. В следващо писмо той отбелязва, че кухите вдлъбнатини се появяват на толкова много места по варовиковото плато, че той смята, че трябва да изостави първоначалното си мнение, че са изкуствено създадени, и да ги приеме за естествени вдлъбнатини".. към цялата статия Разузнавателният патрул на лорд Кардиган в Добруджа (Разузнаването на Силистра) ,,Направихме еднодневен преход от Варна до Девна [дн. кв. Река Девня на гр. Девня] като кавалерията напредваше бързо, докато пехотинците бяха разквартирувани в Аладън [с. Страшимирово, община Белослав]. Аладън се оказа много приятно място; с чисто красиво езеро, красиви ливади, покрити с гори възвишения и зелени поляни в тях; докато Девна, нашата щабквартира, беше по-малко привлекател на." към цялата статия Английските инженерни части в България по време на Кримската война ,, При Аладън сапьорите от Десета рота ремонтират моста над потока между Варненското и Девненското езеро (на пътя Варна - Аладън - Провадия), използвайки мраморните надгробни камъни от близкото турско гробище (. При лагера на английската Лека дивизия и на английската лека и тежка кавалерия при с. Девня (Река Девня) сапьорите изграждат пещи за изпичане на хляб. " към цялата статия История > Възраждане > Кримска война Карта