Спорт в селото Anchor 1 В селото има съвременено спортно игрище, успоредки и клуб на младежа с маса за тенис, където малки и големи спортуват редовно. Футбол - МФК Страшимирово Спорт Тенис на маса Култура > Спорт Карта

Велообиколка на Варненското езеро. Веломаршрут II Anchor 1 Велообиколка на Варненското езеро Маршрут и терен: Карането е изключително приятно и спокойно, защото голяма част от него е до самия бряг, по съвсем спокойни пътища, най-вече извън населени места и сред природата. Ще има черни и асфалтови участъци. Дистанцията от 41 километра не би трябвало да затрудни участниците, защото терена е най-вече равен. Обиколката е обратно на часовниковата стрелка, а преминаването на езерото става чрез ферибота на Белослав. Това е една допълнителна приятна емоция. Връщането във Варна е през Аспарухов мост. Информация: - тип на карането: велоизлет по черно с цел разходка сред природата; - подходящо за: НАЧИНАЕЩИ - темпо на каране: леко, но стегнато; - разстояние: общо около 40-45 км; - НУЖНИ УМЕНИЯ: издържливост за 40-50 км и умения за работа със скоростите; - екипировка: планински или хибриден велосипед в изправност, каска (силно препоръчително), помпа, резервна гума и комплект за лепене. Вода 1 л и нещо за хапване. Туризъм > Веломаршрут II Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Площ: 144,38 ha Собственост: "държавна собственост - 73%; общинска собственост - 25%; частна собственост - 2%;" Попада на територията на следните РИОСВ: Варна - ул."Ян Палах" 4 Попада на територията на следните РДГ: РДГ Варна: ДГС Варна Документи за обявяване: Заповед No.РД-694 от 23.07.1987 г., бр. 63/1987 на Държавен вестник 694-1987 г.. Цели на обявяване: 1. Опазване на естествените местообитания на редки и защитени видове птици. Режим на дейности: 1. Забранява се убиване, улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата или събиране на яйцата и малките им. 2. Забранява се ловуване 3. Забраняват се сечи, освен отгледни и санитарни 4. Забранява се строителство, разкриване на кариери и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния режим 5. Забранява се изхвърляне на непречистени води от пречиствателната станция или фенолни продукти 6. Разрешава се залесяване с подходящи дървесни видове, съгласувано с Комитета за опазване на природната среда 7. Разрешават се биотехнологични мероприятия, подобряващи условията за размножаване на водолюбивите птици 8. Разрешават се ремонтни и други видове работи, свързани с поддръжката на пречиствателната станция 9. Разрешава се паркоустрояване на крайните западни части по изготвен за целта проект 10. Разрешава се извеждане на отгледни и санитарни сечи в периода от 15 август до 1 март 11. Разрешава се ползване на земите от селскостопанския фонд по традиционен начин Страшимировското блато "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Образувало се при построяването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан, розов пеликан, къдроглав пеликан, малък воден бик, нощна чапла, черен щъркел, бял щъркел и др. Anchor 1 Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро, южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). 1/21 От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. Заплахи: Ятата е малка територия, разположена в урбанизиран и гъсто населен район в непосредствена близост до третия по големина град в България – Варна и неговата промишлена зона. Това прави мястото уязвимо от човешките дейности засягащи самата влажна зона или обитаващите я птици. Единствения източник на вода за Ятата са пречистените отпадни води, идващи от пречиствателната станция на град Белослав. Тъй като техниката на пречиствателната станция е остаряла понякога се случват аварии и водата във влажната зона се замърсява. Няколко години общината в съседното село организира конни надбягвания в Ятата, което води до концентриране на много хора там по време на размножителния период. Тази дейност предизвиква силно безпокойство на птиците, замърсяване и утъпкване на пасищата, разположени около влажната зона. Безпокойство на птиците се причинява и от рибари и неконтролираната паша на овце и кози. Регионалните планове за развитие не вземат - предвид наличието на защитена територия “Ятата” и все още съществуват намерения за изграждане на железопътна линия през мястото. Съществуват някои инвестиционни намерения за изграждане на предприятия на част от територията. old.bspb.org История > Местности > м."Ятата" Карта

Триизмерна карта на Страшимирово. Интерактивна карта Anchor 1 Карти > Интерактивна карта Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Anchor 1 "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово . Образувало се е при прокопаването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан , розов пеликан , къдроглав пеликан , малък воден бик , нощна чапла , черен щъркел , бял щъркел и др. Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро , южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. още.. Забележителности > Местност "Ятата" Карта

кап. Никола Лефтеров Павлов Биография; житейски път; наследство Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. Четата на Никола Лефтеров 1903 г. Четата на Лефтеров 1905 г. Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. Обществена дейност Anchor 3 След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Маршрут за обиколка на най-западния залив на Варненското езеро. Езерен маршрут Anchor 1 Маршрут по вода! Средна дължина: 4 км. Надморска височина; 0-0 м. Ако сте любители на водните обиколки и имате лодка, джет, кану, сал или каквото и да е, може да сте сигурни, че тук ще прекарате чудесно. Страшимировският бряг е разположен в най-западната част на Варненското езеро и е удобен за подобни обиколки поради слабото застрояване на бреговата ивица. В изтозната част на брега има направен кей за всички желаещи да излязат в езерото. Разполагайки с оборудване можете спокойно да обиколите целия залив, като внимавате при преминаване на кораби от и за Пристанище Варна-запад. Ако сте любител въдичар имате възможност да закотвите вашата лодка в средата на залива и така да сте близо до преминаващите рибни пасажи, без да се притеснявате от големите вълни създавани от корабите, понеже тръстиковото островче донякъде ви пази от тях. Също лесно бихте посетили защитената местност "Ятата" , тъй като има удобно място за акостиране. С този раличен маршрут ще прелеете в едно свежо и хармонично състояние на духа. Туризъм > Езерен маршрут Карта

Празника на селото (сбор), ще се проведе на 15.05.2016 г. съгласно наричането му - първата неделя след летния Никулден.  Anchor 1 Празник на Страшимирово (сбор) Празника на с. Страшимирово се състои, съгласно наричането му (първата неделя след Летния Никулден - 09 май), следван от панаир и паметен концерт.. > празници Начало > Новини > Сбор Карта

Сметищата Част от колорита на селяндура! Anchor 1 Резултат 15.03.2022 > 18.05.2022 г. България в 60 минути Начало > Новини > Сметища Карта

В Страшимирово, както в цяла България, билкарството се практикува от незапомнени времена. През халколита древните са събирали диви плодове, растения и корени из близките околности. Anchor 1 Билкарство Събирането на билки и употребата им са най-старият начин за лечение и прехрана. Диворастящите и културните растения са били винаги неразривна част от бита на българина и са играли важна роля в българското домакинство. Древните са владеели лечебното изкуство до съвършенство, а един от най-почитаните богове бил Сабазий - бог на живата природа, растителността, земеделието и лечението. Също така, неслучайно при гърците възникват легендите за лекуващата с билки и заклинания нимфа Траке и мъдрецът, но и познавач на човешката душа и тяло Залмоксис. Ефектът от лечебните треви е най-голям, ако те се приемат като чай или водно-алкохолен екстракт, както са практикували предци ни. Билките по Северното Черноморие имат по-силни лечебни и антиоксидантни свойства. В Страшимирово, както в цяла България, билкарството се практикува от незапомнени времена. През халколита древните са събирали диви плодове, растения и корени из близките околности на езерата . В ново време събирането е немалко застъпено сред домакинствата в селото. Старите домакини все още обикалят в уречени дни за да събират различни диви растения за лек и храна. Много от хората отглеждат градини и също събират от своите култивираните билки. Еньовден е тачен празник в селото, домакините още помнят, използват и предават знанията за лечебните билки и обичаите свързани с тях. Известно е, че страшимировското крайбрежие е било най-голямото и богато находище на розмарин във варненско. Билкари и мародери са пътували отблизо и далече за да събират розмарин в не маки количества. Активното събирането е довело до отвъждане на изобилстващата в миналото билка и сега тя почти не се намира. Проведено изследване в белославско показа, че използваните лечебни билки в околността са общо 193 вида растения, които принадлежат към 166 рода от 68 семейства (23% от билките в България). - изследване Често събирани местни билки, определени като „Билките на баба" (предавани устно), използвани за лечение, храна, ритуали, козметика, декорация и др. са 26: смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз; розмарин; здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; къпина; липа; коприва. Поминък > Билкарство Карта

Природният феномен „Побитите камъни”, известен още като „Каменната гора” и „Дикилиташ”, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18-20 км от гр. Варна и на ня Побити камъни Природният феномен Побитите камъни, известен още като „Каменната гора” и „Дикилиташ”, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18-20 км от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав. Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се слу чва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс. „Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за природна забележителност със заповед No.РД-817 от 23.08.2002. От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики. Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Намира се на около 18 км западно от гр. Варна и е лесно достъпен по шосе Е70. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х1 20 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи. Anchor 1 „Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми. 1/10 Група Страшимирово Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също заслужават внимание. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. още.. Забележителности > Побити камъни Карта

Вестниците от първата половина на XX век за Страшимирово Вестниците от началото на XX век Anchor 1 Вестник "Свободен глас" брой 44, стр. 2 - 21 Ноември 1909 г. Искане от жителите към министъра на търговията и земеделието, и на финансиите да се спрът продажбите на земите в околността Вестник "Свободен глас" брой 8, стр. 5 - 14 Ноември 1913 г "Фирмата Колю Лефтеров " Съобщава че доставя камък, чакъл, пясък, бетон Вестник "Свободен глас" 05 Септември 1909 г. / брой 33- стр.3 Болестта дизентерия, върлуваща от два месеца и взела около 20 деца. . История > През XX век > Пресата Карта