Училището на Страшимирово. Училището на Страшимирово Училището в с. Страшимирово е открито 1914 г. като Начално училище „Кирил и Методий“. Първоначално се помещава в частни къщи. През 1928 г. с финансова помощ от кап. Н. Лефтеров (уважаван и всеотдаен кмет на селото, виден общественик и Варненски гражданин) е построена сграда за нуждите на училището. П ри изкопни дейности в центъра на училището е открит плосък некропол с трупоизгаряне от късен енеолит, регистриран по случайна находка. Набор 1947-48 г. / клас: трети учител: Ара Маргос Учениците в час по природолюбие Anchor 1 Ара Маргос Минегьозян Археолог и историк към Варненския Археологически музей, посветил изследователската си дейност в Североизточна България.Дълги години археолог в град Девня и преподавател по история в училището в село Страшимирово, където изследва Варненските езера , Побити камъни и новооткриващите се енеолитни наколни селища . През 1967-1968 г. във връзка с новия благоустройствен план на селото, поради промяна на трасето на жп линията , е определено и ново място на училищната сграда, построена през 1970 г. В края на 80-те години на XX в. с помощта на хора от селото до училището е построена голяма детска градина (първоначално замислена за училище). Тя р азполага с голям подземен бункер под сигуряващ защитата на децата в случай на бедствие, а основно бива използван за спортен салон През 80-те години в училището има 1 група полудневна детска градина (закрита през 1988 г.), 3 класа в начален курс и 1 полуинтернатна група (закрита през 1989 г.). През 1993 г. отново се откриват групата в полудневната детска градина и полуинтернатната гупа, а II и III клас са в една слята паралелка. През 80-те се обучават около 70-80 деца, които през 90-те намаляват до 30-40. В училището работят 5-6 учители и възпитатели. През учебните 2003/2004 и 2004/2005 г. учениците намаляват и в училището има вече само една паралелка в IV клас. Това налага през 2006 г. училището да бъде закрито. Летопис на училището В читалището на Страшимирово се съхранява хронологично-летописна учителска книга ,,Летописъ на училището" 1914-1993, разказваща за случващото се в училището и селото през погледа на педагог-преподавателят. Еволюция на печата Към училището действат кръжоци: „Битова група за фолклор“ и „Млад природолюбител“. Директори на училището последователно са: Мара Маркова Рашкова (?-1984); Гена Веселинова Ганчева (1985-1988); Иванка Тодорова Илиева (1989-1995); Йорданка Манолова Кирова (1995-2006). История > През XX век > Училище Карта

Прокопаване на подхода към "Пристанище Варна-запад" Плавателен канал „View from the Camp of Aladdin, near Varna. The Illustrated London News, Vol. XXV, 22 July 1854" Кофената дълбачка „Добруджа”, поръчана в Холандия през 1908 г., заедно с три драгажни шалана. Из Девненското езеро - сп."Морски сговор" 1926 г. Anchor 1 Чарлз Дикенс първи съобщи на Европа за плавателния канал Варна-Девня. През 1853-1856 г. викторианският класик разгласи, че има проект за това хидросъоръжение. Чрез него варненското пристанище ще стане едно от най-удобните по Черноморието. "Пристанището - пише Дикенс, - макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните, най-опасните, които върлуват в Черно море. Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите." По това време бушува Кримската война от 1853-1856 г. Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България. Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Османската империя срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол. Според Дикенс кроежите да се свърже пристанището с Варненското и Гебедженското езер о датират още от XVIII век. По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака. През 1847 г. Абдул Меджид идва във Варна и градските първенци му поднасят чертежите. Султанът първо казва "Евала!", но после разбира, че идеята се е родила в български глави. "Гяури няма да ни учат на акъл!", отсякъл падишахът според автора на "Големите надежди" Плавателният канал дълго чака да бъде прокопан. Едва през 1909 г. заливът е свързан с Варненското езеро. Отново се дълбае през 1921-23 г., когато в артерията е включено и Гебедженското езеро. През 1952 г. е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г. към цялата статия Удълбочаване на подхода към Пристанище Варна-запад пред село Страшимирово, 1972–1973 г. / Източник: Дигитален архив на „Морски вестник”. Първото глямо прокопаване 1921 г. С червено са отбелязани дренажни съоръжения в постройка, Ара Маргос , Стойчо Савов "Хората от наколните жилища" Година: 1969 г. в."Рибарство и отраслите му" кн. 7 и 8 стр.10 / 01.09.1923 г. "Гебеджанския канал" Постановление Министерски съвет 1969 г. Разрешение - 2020 г. Срок 710 дни от датата на постановяване. Обща стойност 350 млн. Цел - удълбочаване с до 13 м. История > През XX век > Канал II Карта

Населено-преброителен отчет на Страшимирово Статистики Карта на община Белослав - 2018 г. Елекроразпределителна мрежа на Страшимирово Карта на Страшимирово 2012 г. Населено преброителна статистика по данни на НСИ от 1934г. до 2016г. Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. История > През XXI век > Статистики Карта

Anchor 1 Автограф за Страшимирово Поздрав за с. Страшимирово от един от водещите шеф-готвачина Бъ лгария - шеф Иван Манчев! Януари 2018 г. М.Темелкова и В.Иванова Начало > Новини > Автограф Карта

Anchor 1 Благотворителен концерт Есен 2019 г. Начало > Новини > Благотворителен концер Карта

Anchor 1 Барбекю Кметство Страшимирово продължава да работи с последователни и очаквани действия. За идеята: "В средата да има навесна част, под която да има барбекю, всичко да е разположено с лице към езерото. Всеки, който желае, да може да се разходи до там със семейството си, с приятели, да отдъхне, да се порадва на гледката. Селото определено има нужда от такова нещо, защото има много млади семейства с деца, които се разхождат в тази, а и други части на селото." / БНР Варна Към изграждането на целия проект се ключва и удължаването на кея и обособяването му като рибарски такъв с възможнот за използване на повече водоплаващи средства. 1/4 Проект: Обществен кей Есен-зима 2021-2022 г. Начало > Новини > Барбекю Карта

Пърна карта на Страшимирово Пътна карта Карти > Пътна карта Карта

Палеолитни селище и находища из Страшимирово и Белослав. Палеолит Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни , където са открити най-старите археологически находки. Оттогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Много от находките са намерени и описани от Ара Маргос при периодични обходи, през голям период от време. През 2014 г. В. Славчев описва открити находки: стъргалки (една от сиво-жълто-розов халцедон) и оръдия с надлъжно, косо и напречно затъпяване – общо 10 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години). Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в пещера северно от Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос , който дълги години е учител по история в училището в Страшимирово. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Пещерата Темната дупка в Белослав е открита през 1948 година. Археолози правят сондажни проучвания и попадат на кости от плейстоценска фауна. По късно откриват фосили и части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена, див кон, пещерна мечка, кремъчно сечиво и пет керамични фрагмента. Намереното в пещерата сочи за човешко присъствие през късния плейстоцен, през ледниковата и пост ледниковата епохи в тази част на Балканския полуостров, което вероятно може да се свърже със сезонните миграции на стадата от едри бозайници. Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11 м. височина и 4.5 м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5 м. Дълга е около 30 м, като завършва с кръгла зала, осветявана от естествен отвор - комин на пещерния таван. Но и тази зала не е краят на "Темната дупка". В дъното се намира малък отвор, през който може само да се пропълзи. След това пещерата отново се разширява и продължава значително навътре, но... тази й част все още не е добре изследвана и картирана При направени от Ара Маргос и Н.Джамбазов археологически проучвания и сондажи през 1957 са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита. През 2015 г. с р-л В. Славчев е направено сондажно проучване във вътрешността на пещерата. При проучванията в пещерата е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът В. Славчев. Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни, открити са вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък. П раисторическо селище в пещера на площ 1 дка / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.. Открито е и находище от палеолита на левия бряг на р. Харамийска, на около 100 м западно от пещерата Темната дупка, на площ от 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2014 г. в местност Пясъците находище Насипите с площ 4 дка, при вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност са открити палеолитни находки - В. Славчев Новооткрито „находище“, съдържащо случайно пренесени и пре-отложени с човешка намеса артефакти. Най-вероятно те са изкопани заедно със земни маси при извършване на строителни работи в близост до канала в района на Белослав, след което са извозени иизсипани в пясъчната кариера в м. Пясъците край Белослав. Находките се разкриваха в севернатачаст на депонираните насипи върху хоризонталната повърхност на разтоварния ръб на депото и понасипния откос под него. Артефактите са изключително интересни, защото се различават коренно отвсички намерени досега в района на м. Побити камъни както по технико-типологическите си белези, така и по отношение на използваните суровини. Открити са: грубо обработени едри плоски кремъчни валуни, валун с двустранно дялан клиновиден връх, грубо оформени масивни оръдия (пробои,резци) от валуни, големи, многостенни ядра за отломъци със сменящи се площадки с калактонски /протолевалуазки характер, стъргала, стъргалки, пробои, резци, комбинирани оръдия, надлъжно,косо и напречно затъпени отломъци, левалуазки отломъци, естествено затъпени отломъци, пресече-ни пластини и пластини с естествено затъпяване, серия от „дялани“ изделия – праядра, отломъци иоръдия – общо 136 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2015 г. при проучване на Белославска пещера-Запад археологът В. Славчев определя обект от палеолита на площ 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. При друго издирване на тераса северно от Тръстиковото езеро до с. Разделна той определя палеолитен обект с площ 4 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. История > Палеолит Карта

Местност "Белия камък" Anchor 1 Местност "Белият камък" На това местенце навремето жителите на Страшимирово се сбирали с песни и хора на забави и вечеринки. Сега е посещавано само от иманяри; падари пасящи стада и фучащи влакове на метри от самия Бял камък, видим от селото (около 1,5м. каменен куб намиращ се в малка котловина на километър от селото, по брега на езерото). На хълма над "Белия камък" (западно от него) се намира малка, неописана група от Побити камъни със закономерния 'ритуален' кръг от камъни в средата на групата. Белият камък 1/8 История > Местности > м."Белият камък" Карта

Anchor 1 Ул. „Надежда“ Реализация на част от II-ри етап на проект за асфалтиране и преасфалтиране на улиците в селото. Новоизградена бе ул. „Надежда“ (800 метра), която досега нямаше асфалт. 1/5 Декември 2019 г. Начало > Новини > Ул. „Надежда“ Карта

Аязмото Anchor 1 Обновяване и надграждане на старата чешма с изворна вода, изградена от БДЖ 1930г., и о бособяване на мястото , като малък кът за отдих . Идея и изпълнение от кметство Страшимирово. Юни 2023 г. 1/3 Начало > Новини > Аязмо Карта

Вестниците от първата половина на XX век за Страшимирово Вестниците от началото на XX век Anchor 1 Вестник "Свободен глас" брой 44, стр. 2 - 21 Ноември 1909 г. Искане от жителите към министъра на търговията и земеделието, и на финансиите да се спрът продажбите на земите в околността Вестник "Свободен глас" брой 8, стр. 5 - 14 Ноември 1913 г "Фирмата Колю Лефтеров " Съобщава че доставя камък, чакъл, пясък, бетон Вестник "Свободен глас" 05 Септември 1909 г. / брой 33- стр.3 Болестта дизентерия, върлуваща от два месеца и взела около 20 деца. . История > През XX век > Пресата Карта