Инфрастуктура на Страшимирово Инфраструктура Има голяма и модерна детска градина, и общински транспорт за ученици учещи в Белослав и Езерово. В селото също има обновени кметство и пенсионерски клуб , нови читалище и църква . Редовно минава пътнически влак, както и автобус с линия Девня-Варна / № 14; № 14А Anchor 1 Инвестиционна програма за капиталови разходи 2017 г. на община Белослав: Изграждане на зона за отдих и детска площадка в с.Страшимирово - предвидени средства -51 600 лв./внесени и гласувани на общинска сесия на 19.01.2017 г. Реализация: Янури 2018 г. Кея се намира до жп спирка Страшимирово в източната част на селото. Направен през лятото на 2015 г. по инициатива на кмета Калоян Николов, с помощта на около 40 души - рибари, любители и ентусиасти от селото, изцяло със собствени средства. Мястото (парцела) на който е построен кея, е отдадено на читалище "Пробуда" с. Страшимирово, за ползване от период 10 години, по настояване на кмета на селото, като целта е след време това място да се превърне в безвъзмездна, обществена собственост на Страшимирово . Дължината на изградената досега постройката е около 20 м. 2015 - 2018 г. С наскоро новоизградени: канализационна система (първа копка направена от тогавашният президент Георги Първанов през 2006 г.) Канализационна мрежа в с. Страшимирово, община Белослав, състояща се от 7 клона: клон 1 от ОК 31-ОК32, дължина 209 м; клан 2 от ОК1 до ОК 32, с дължина 399 м; клон 3 от ОК2 до ОК436, с дължина 229 м; клон 4 от ОК5-ОК33, с дължина 517 м; клон 5 от ОК22 до ОК 25, с дължина 144 м; клон 6 от ОК23 с дължина 113,20 м, и клон 7 от ОК 24 с дължина 78 м. Завършване подмяната на стария водопровод и преасфалтиране на южната част от селото (през 2015 г.) и част от горната (на останалата предстои подновяване). Пътят свързващ селото с ЖК "Белопал" гр. Белослав е изцяло преасфалтиран и открит на 04.11.2008 г. Първа копка по първия европейски проект на община Белослав за ремонт на пътя от ЖК „Белопал” до с.Страшимирово направиха кметът на Белослав Емил Дичев и Тодор Батков на 25.09.2007 г. Тържествен водосвет отслужи Варненския и Великопреславски митрополит доктор Кирил. Проектът е на стойност 1,5 млн. лева. Той е одобрен за финансиране по оперативната програма на ЕС „Регионално развитие”. Зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски, областният управител на Варна Христо Контров и кметът на Белослав Емил Дичев откриха изцяло ремонтирания и обновен път между Белослав и село Страшимирово. История > През XXI век > Инфраструктура Карта

Карта на сайта по заглавия на страници. Начало > Новини Галерия > Снимки > Видео > Ретро Туризъм > Крайбреж ен маршрут > Горски маршрут > Птичи маршрут > Езерен маршрут > Маршрути в близост > Велома ршрут I > Веломаршрут II Забеле жителности > Каменната гора - Побити камъни > Варненските езера > Защитена местност "Ятата" > Малките кътчета > Още в близост - Крепост Петрича - Пещера Темната дупка - "Дивите кактуси" - Музей на стъклото - Паметник "Кръста" Природа > Релеф > Климат > Почви > Флора > Фауна > Акватория > Палеонтология > Мега лити Поминък > Икономика > Риба рство > Лозарство > Билкарство > Пчеларство > Занаятчийство > Растениевъдство > Животновъдство Култур а > Църква "Св. Николай Чудотворец" > Параклис "Свети Георги" > Празници на селото > Читалище "Пробуда"-1930 г. > Фолклорен състав "Росна китка" > Естрадна група "Перун" > Поп и рап > Спорт История > Палеолит > Енеолит > Тракийска епоха > Античност > Средновековие > Възраждане - Аладън в картите - Кримската война и Аладън > През XX век + Героите - Никола Лефтеров Павлов + Училището на Страшимирово - Ара Маргос Минегьозян - Административни решения - Старата железопътна линия - Каменна кариера - Плавателен канал - Рибарство - Царски посещения - Вестниците - Столетен бункер - Стъкларски завод > През XXI век - Инфраструктура - Учебни заведения - Кметство и МЕД - Православен храм - НЧ "Пробуда 1930г." - Празници на селото - Статистики - Вестник "Белослав" - Параклис "Свети Георги" > Местности - Побити камъни - Варненските езера - Местност "Ятата" - Местност "Белият камък" - Мегалити м."Колака" > Поглед в миналото - Одисея за местността - Фотографии и картини - Находки от местността Разписания > Институции > Транспорт Местоположение > Пътна карта > Сателитна карта > Интер активна карта Сайт > Т ърсачка > Съдържание > Комуникация > Информация Anchor 1 Съдържание: Карта на сайта по заглавия на страници! Сайт > Карта на сайта Карта

Забележителности В и около Страшимирово Забележителности Anchor 1 1/3 Каменната гора - Побити камъни Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла Прочети още 1/3 Варненските езера Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. Прочети още 1/3 1/3 Защитена местност "Ятата" Страшимировското блато "Ятата" (Алъданско блато) е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Прочети още 1/3 Anchor 2 Малките кътчета Всички малки любопитни, интригуващи, завладяващи и любими места В и около Страшимирово. Прочети още 1/3 Още в близост Крепост "Пертич" / пещера "Темната дупка" / м. "Музей на стъклото" / уникалните "Диви кактуси" / паметник "Кръста" Прочети още Забележителности Карта

   II-ри етап:    Предстоящ да се осъществи, втори етап по цялостно преасфалтирене на следните улици (повечето от които в горната "Махала" на селото):    ул."Ст Anchor 1 Проект: Асфалтиране и преасфалтиране на улици I-ви етап: През 5015 г. в с. Страшимирово бяха цялостно преасфалтирани почти всички улици в старата част на селото: ул."Васил Левски" ; ул."Пробуда" ; ул."Зора" ; ул."Иван Вазов" и ул."Орел" II-ри етап: Предстоящ да се осъществи втори етап по цялостно преасфалтирене на следните улици: ул."Стефан Караджа" ; ул. "Св.Св.Кирил и Методий" ; ул. "Цар Калоян" ; ул."Изгрев" ; ул."Победа" ; ул."Пейо Яворов" ; ул."Александър Стамболийски' и ул."Надежда'(досега - черен път) Април 2016 г. Инф: администрация Страшимирово Начало > Новини > Улици Карта

Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Вар Anchor 1 Варненските езера Тръстиковото островче пред Страшимирово Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена . Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол ( varna.info.bg ) / още.. 1/8 PDF PDF PDF Забележителности > Варненските езера Карта

Страшимирово е малко село разположено между Варненското и Белославското езеро в покрайнините на Предбалкана с южен изглед към защитена местност "Ятата". Дрон кадри - Г. Станилов Възпроизвеждане на видеото Flying Over Varna Lake and a Beautiful Village in Bulgaria | 4K Drone Възпроизвеждане на видеото Загадъчната КАМЕННА ГОРА върху БЯЛ пясък ☀️ Пустинята на България - Побитите Камъни Възпроизвеждане на видеото Огледалото - ecovarna. info Възпроизвеждане на видеото Възпроизвеждане на видеото Възпроизвеждане на видеото Facebook Twitter Pinterest Tumblr Копиране на линка Връзката е копирана Затвори Начало Карта

Триизмерна карта на Страшимирово. Интерактивна карта Anchor 1 Карти > Интерактивна карта Карта

Певчески хор "Росна китка" при Народно читалище „Пробуда 1930г.” с   ръководилтел и диригент Галина Чакърова. С безброй награди и пътешествия. Фолклорен състав "Росна китка" Певчески фолклорен състав "Росна китка" при Народно читалище "Пробуда 1930” с ръководилтел и диригент Галина Чакърова. С безброй награди и пътешествия. Носители на почетния знак на Старопланински събор "Балкан фолк" - гр. Белико Търново и Международен фестивал "Евро фолк" - гр. Приморско. Изявите им извън страната: Международен Великденски фестивал 'Разпеани дни" в Охрид ; Международен фолклорен фестивал "Морска звезда" в Паралия Катарини - Гърция Anchor 1 Култура > Народен хор Карта

"Това е Страшимирово" е любителски проект за електронна енциклопедия представяща село Страшимирово. Anchor 1 Сайт: Информация "Това е Страшимирово" е любителски проект за електронна енциклопедия представяща село Страшимирово. Прочети още Съдържание Карта на сайта по заглавия на страници Прочети още За контакт strashimirovo@gmail.com Пишете ни Сайт Карта

Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Anchor 1 Флора По Черноморското крайбрежие преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия. Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Горският фонд на територията на общината се характеризира с ниска степен на леситост и не представлява ресурс за развитие на дърводобивна и дървопреработвателна промишленост. Горите изпълняват предимно рекреационни функции за подобряване на екологичните параметри и възстановяване качеството на атмосферата. Билки : смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз (свирчовина); здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; липа; коприва; кориандър дебела мара; шафран; малина; лапад; дива ягода; див лук; див чесън; тученица; лечебна ружа; коноп; девесил (лющян); целина; конска опашка; магарешки бодил; глухарче; анасон; кокиче; резене; глог; шипка; акация, иглика, горска ягода, кукуряк, бъзак, синя жлъчка, глухарче, девисил, чобанка, брашлян, глог, живовляк, липа, люляк, бреза, върба, къпина, подбел, зайча сянка, теменуга, жълт кантарион, мащерка, риган, върбинка, лепка, пача трева, обикновен пелин, бял равнец, еньовче, змийско мляко, бял имел,, жълта комунига, метличина, паричка, слез, бяла акация, късел трън, къпина и много, много др. По езерата са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Застрашени - Възлоцвента целина - Alpium nodiflorum Оман – Inula spiraefolia Възлоцветна целина Бисерова змейска трева Редки - Жабешка друзка – Juncus anarium Триостреник - Triglochin maritima Блатен костенец- Sonchus palustris Степен пащърнак - Pastinaca umbrosa Брадато водорасло- Cystoseira barbata луковична ливадина- Poa bulbosa L. var. bulbosa Варненски пирей Понтийски пелин Сибторнианова полска белоочица Извит магарешки бодил Пясъчна метличина Пустинна паламида Татарско зеле Черноморски хипекоум Спиреолистен оман Татарски млечник Сърпец Степен пащърнак Природа > Флора Карта

Веломаршрут: Аксаково-Побити камъни-Страшимирово Веломаршрут I Anchor 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Този маршрут изглежда лесен и подходящ за начинаещи и това е така, ако се кара само в частта в която е описан, но ако човек започне и финишира във Варна се получава един хубав почти целодневен маршрут. Най-характерното за него е, че започва на относително голяма височина и завършва почти на морското равнище и това облекчава чуствително карането. По пътя има няколко чешми и много хубави гледки, но и една акациева гора в която е доста вероятно да се надраскате или да спукате гума. Mаршрут: Аксаково-Доброглед-Припек-Слънчево-Побити камъни-Страшимирово Дължина: 18,7 км / Начална височина: 253 м / Крайна височина: 41 м Началната точка се намира на отбивка над Аксаково по пътя за Добрич, но ако тръгнете от центъра на Аксаково добавяте още 3 км изкачване. От Страшимирово до магазина пък е 17,8 км. Иначе казано при тръгване и завършване от магазина дистанцията е около 51,3 км. Първата отсечка е по хубав черен път до Доброглед и е изключително приятна за каране. Още след 1,3 км ще стигнете до чешма и поляна подходяща за пикник, а след още няколко стотин метра се излиза на първите къщи, минава се по едно тясно пътче, което пресича едно дере и в долния край на селото преди големия ляв завой се завива на дясно и скоро след това се излиза на черния път (332) към Припек. Тук има страхотна гледка, но и започва трънливата горичка, все пак ако внимава човек няма да се нарани, но има вероятност да спука гума. Така е само през първата половина на това пътче. После следва дъбова гора и след завиване на ляво на един разклон (333) много готино спускане до Припек. От там карнето до Побити камъни минава през Слънчево и е само по асфалт. Направили сме маршрута през центъра на Слънчево защото там има магазинче и е удобно място за спиране и купуване на нещо за хапване или пийване. Следващата отсечка също е много приятна и е черен път към Страшимирово, който започва в ляво от главния път непосредствено след Побитите камъни. По пътя има горички, полянки и места подходящи за пикник. От Страшимирово прибирането до Варна може да стане по крайезерния път. 1/3 Туризъм > Веломаршрут I Карта

Варненските езера Варненските езера Площ: 4681,81 ха Собственост: - държавна - 61%; общинска - 21%; частна - 18%; Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Anchor 1 Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица, широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание, образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици. До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на Варненската крепост . Следпострояването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал , в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно. Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена . Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол . varna.info.bg Ара Маргос Варненските езера Езерата през вековете и природни забележителности - 1987 г. Anchor 3 1/4 Дънестата тиня на Варненското езеро, която съдържа сероводород, е с високи лечебни качества. Запасите му се изчисляват на около 3 млн.т и се използват от калолечебницата при Варненските морски бани за лечение на артритни и ревматични заболявания В голям брой западноевропейски карти от XVII и XVIII в. Варненските езера са отбелязани като Lac Devina - Девински езера. Очевидно това е старото име на езерата, което те са имали още през българското средновековие по името на Девненските извори и намиращите се при тях старобългарско селище Девина. Католическият епископ Петър Богдан (1640) нарича реката, която набира водите си от Девненските извори – Девина. В руска военна карта от 1828-1829 г., изготвена от капитан Лукянович, Варненското езеро е означено като Девненски лиман. След Освобождението те продължават да носят общото име Девненски езера, като Варненското е била наричано Долно Девненско, а Белославското – Горно Девненско. В началото на този век Белославското езеро започва да се нарича Гебеджанско, а още по-късно и Белевско (по старите имена на гр. Белослав – Гебедже, Белово). Имената Варненско и Белославско езеро започват да се налагат през 30-те години и се утвърждават като официални. По-късно двете езера започват да се наричат Варненски езера. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. Варненско езеро - 1936 г. Първото голямо прокопаване на плавателния канал - 1921 г. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. 1/3 Вестник: „Български Национален Морски Сговоръ“ брой 1 - Януари 1944 г. / „Варненските езера“ 1/3 Из книгата "Гебеджанско стъкло" - 1964 г. Красива е извивката между железопътните станции Езерово и Страшимирово. В полудъга тя заобикаля края на Варненското езеро, което тук образува живописен басейн. Гладката като огледало зеленикаво-синкава вода на соленото езеро примамливо привлича погледа на пътника, кара го да се възхищава на отблясъците на слънчевите лъчи, на пейзажа, който се открива пред него. Тук езерото се разширява на запад и се губи някъде в тръстиката по посока на с.Белослав. Замърсяването на Белославското и Варненското езеро - Алеко К.Константинов След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езеро. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби.Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > Местности > Варненските езера Карта