Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Площ: 144,38 ha Собственост: "държавна собственост - 73%; общинска собственост - 25%; частна собственост - 2%;" Попада на територията на следните РИОСВ: Варна - ул."Ян Палах" 4 Попада на територията на следните РДГ: РДГ Варна: ДГС Варна Документи за обявяване: Заповед No.РД-694 от 23.07.1987 г., бр. 63/1987 на Държавен вестник 694-1987 г.. Цели на обявяване: 1. Опазване на естествените местообитания на редки и защитени видове птици. Режим на дейности: 1. Забранява се убиване, улавяне и безпокоене на птиците, разваляне на гнездата или събиране на яйцата и малките им. 2. Забранява се ловуване 3. Забраняват се сечи, освен отгледни и санитарни 4. Забранява се строителство, разкриване на кариери и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния режим 5. Забранява се изхвърляне на непречистени води от пречиствателната станция или фенолни продукти 6. Разрешава се залесяване с подходящи дървесни видове, съгласувано с Комитета за опазване на природната среда 7. Разрешават се биотехнологични мероприятия, подобряващи условията за размножаване на водолюбивите птици 8. Разрешават се ремонтни и други видове работи, свързани с поддръжката на пречиствателната станция 9. Разрешава се паркоустрояване на крайните западни части по изготвен за целта проект 10. Разрешава се извеждане на отгледни и санитарни сечи в периода от 15 август до 1 март 11. Разрешава се ползване на земите от селскостопанския фонд по традиционен начин Страшимировското блато "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Образувало се при построяването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан, розов пеликан, къдроглав пеликан, малък воден бик, нощна чапла, черен щъркел, бял щъркел и др. Anchor 1 Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро, южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). 1/21 От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. Заплахи: Ятата е малка територия, разположена в урбанизиран и гъсто населен район в непосредствена близост до третия по големина град в България – Варна и неговата промишлена зона. Това прави мястото уязвимо от човешките дейности засягащи самата влажна зона или обитаващите я птици. Единствения източник на вода за Ятата са пречистените отпадни води, идващи от пречиствателната станция на град Белослав. Тъй като техниката на пречиствателната станция е остаряла понякога се случват аварии и водата във влажната зона се замърсява. Няколко години общината в съседното село организира конни надбягвания в Ятата, което води до концентриране на много хора там по време на размножителния период. Тази дейност предизвиква силно безпокойство на птиците, замърсяване и утъпкване на пасищата, разположени около влажната зона. Безпокойство на птиците се причинява и от рибари и неконтролираната паша на овце и кози. Регионалните планове за развитие не вземат - предвид наличието на защитена територия “Ятата” и все още съществуват намерения за изграждане на железопътна линия през мястото. Съществуват някои инвестиционни намерения за изграждане на предприятия на част от територията. old.bspb.org История > Местности > м."Ятата" Карта

Триизмерна карта на Страшимирово. Интерактивна карта Anchor 1 Карти > Интерактивна карта Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Anchor 1 "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово . Образувало се е при прокопаването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан , розов пеликан , къдроглав пеликан , малък воден бик , нощна чапла , черен щъркел , бял щъркел и др. Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро , южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. още.. Забележителности > Местност "Ятата" Карта

кап. Никола Лефтеров Павлов Биография; житейски път; наследство Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. Четата на Никола Лефтеров 1903 г. Четата на Лефтеров 1905 г. Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. Обществена дейност Anchor 3 След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Снимки от Страшимирово. Снимки Anchor 1 Панорама Галерия > Снимки Карта

Маршрути за разходки из страшимировско. Туризъм Anchor 1 1/1 Крайбрежен маршрут Разходка по брега на най-западния залив Варненското езеро при Страшимирово. Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4 км. Надморска височина: 0-50 м.н.в. Прочети още 1/1 Горски маршрут Разгодка до Побити камъни "Група Страшимирово" и близката гора. Средно лесен маршруд! Обща дължина: 6.5 км. Надморска височина: 30-110 м.н.в. Прочети още 1/3 1/1 Птичи маршрут Разходка от Страшимирово до защитена местност "Ятата". Лек маршрут! Обща дължина: 7 км без връщане Надморска височина; 30-0 м. н. в. Прочети още Anchor 2 1/1 Езерен маршрут Маршрут по вода! Средна дължина: 4 км. Надморска височина; 0-0 м. Прочети още 1/1 Веломаршрут 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Дължина: 18,7 км Начална височина: 253 м Крайна височина: 41 м Прочети още 1/1 Веломаршрут 2 Велообиколка на Варненското езеро. - тип на карането: велоизлет с цел разходка сред природата - подходящо за: НАЧИНАЕЩИ - темпо на каране: леко, но стегнато - разстояние: общо около 40-45 км. Прочети още Туризъм Карта

Местност "Колака" Anchor 1 Мегалити Смайващи скали високи до десетки метри спрямо наклона на хълма, който бе издигнат в котловина североизточно от селото. До 2009г. беше интригуващо място, където децата от детската градина ходеха на поход и пикник, а възрастните на разходки и отдих. За жалост мястото се намира в частна собственост и вече не съществува. 1/7 Природа > Мегалити Карта

   Предложение от страна на кмета на с. Страшимирово, за разглеждане на сесия от общински съвет - За цялостно обновяване на старата сграда на училището, пригоде Anchor 1 Проект: Цялостен ремонт на пенсионерски и младежки клуб Предложение от страна на кметът на Страшимирово, за разглеждане на сесия от общински съвет - За цялостно обновяване на старата сграда на училището, пригодена за младежки и пенсионерки клуб. Цел на проекта - предоставяне на подходящи, модерни зали пригодени за: - Пенсионерите от селската общност - възможност за подобаващо посрещане и почитане на празници и събития - Младежите от селото - стимул към морално-комуникативно общуване, изчезващо с развитието на технологиите. Предоставяне на повече спортни съоръжения за поддържане на добра физическа форма, и пълноценно изживяване на детството. Предвидени основни промени - подмяна на покрива на сградата ; саниране на сградата ; подмяна на дограмата ; подмяна на подовата настилка ; обособяване с тоалетна ; окачени тавани ; осветление Предназначените средства за проекта са на стойност от около 60 000 лева. Също така на 8 април 2016 г. бяха монтирани нови осветителни тела за спортното игрище, направено през миналата 2015 г. Монтираните прожектори досега бяха дарени от приятели, любители на спорта, а новите които ще се монтираха са осигурени със съдействието на кмета на община Белослав. Необходимите средства за поставянето на осветление са дарени, понеже в проекта за спортното игрището не е включено осветление, Основите и необходимите колони са издигнати от доброволци, жители на селото. Април 2016 г. Инф: администрация Страшимирово Начало > Новини > Клубове Карта

Местност "Белия камък" Anchor 1 Местност "Белият камък" На това местенце навремето жителите на Страшимирово се сбирали с песни и хора на забави и вечеринки. Сега е посещавано само от иманяри; падари пасящи стада и фучащи влакове на метри от самия Бял камък, видим от селото (около 1,5м. каменен куб намиращ се в малка котловина на километър от селото, по брега на езерото). На хълма над "Белия камък" (западно от него) се намира малка, неописана група от Побити камъни със закономерния 'ритуален' кръг от камъни в средата на групата. Белият камък 1/8 История > Местности > м."Белият камък" Карта

В района преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна... Anchor 1 Фауна В района преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна: лисици, див заек, диво прасе, чакали, орли, соколи, мишалов, полски и горски гризачи, и др. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по езерата. Във Варненското и Белославското езера , между които се намира Страшимирово, се срещат предимно соленоводните риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия и др. В слабо солената западна част се се срещат слатковорни видове: шаранови, бяла риба. На няколко стотин мерта южно от селото е разположена жащитена зона "Ятата ", Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Варненско-белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 202 вида птици, 59 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В Белославското езеро се намира четвъртата по големина у нас гнездова популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta), след тези в Атанасовското и Поморийското езера и ЗМ “Пода”, като тук гнезди и кокилобегачът (Himantopus himantopus). Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 km едни от други Шабленско и Дуранкулашко езера на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключително значение за птиците по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция”. През този период, а също и през зимата комплексът е място от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкия корморан, се наблюдават международно значими струпвания на кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) с единични екземпляри. “ Природа > Фауна Карта

   Приети първи стъпки по проект енергийна ефективност на ЦДГ "Незабравка" с. Страяимирово от Калоян Николов - кмет на селото.    Довършване подмяна на дограмат Проект: Енергийна ефективност - ЦДГ "Незабравка" Приети са първи стъпки по проект енергийна ефективност на ЦДГ "Незабравка" с. Страшимирово. Довършване подмяна на дограмата. Модернизиране на досегашната отоплителна система (нафтен котел), за целта е направена проверка от специалисти-проектанти. Състои се фаза на логистика. Има идея, подобно акция да се направи и за сградата на кметството, където се намират медицинските кабинети. Anchor 1 Април 2016 г. Инф: администрация Страшимирово Начало > Новини > ЦДГ Карта

Село Голям Аладън в картите Аладън в картите 1835 - 1898 г. Anchor 2 "Карта части Балканскаго полуострова". Р. I-X. [1900]. 70 л. 45,5/52 см. М 1:126 000 1 - David Rumsey. Historical Map Collection. /Vivien de St Martin. L /1826 г. 2 - David Rumsey Historical Map Collection /Vandermaelen, Philippe /1827 г. 3 - Руска военна карта /1828 г. 4 - David Rumsey Historical Map Collection /Arrowsmith, John /1844 г. 5 - David Rumsey Historical Map Collection /Brue, Adrien Hubert /1850 г. 6 - David Rumsey Historical Map Collection /Orgiazzi, J.A. /1854 г.. 7 - Фрагмент от картата на Йозеф фон Шеда / 1869 г. 8 - Картина по карти на Руский и Австрийский генерални щабове / 1892 9 - 3-то военно картографиране на Австро-Унгария - Монархия III /1910 10 - Carl Flemmings Generalkarten, ca. 1900 - ca. 1920 / Bulgarien und Ost-Rumelien История > Възраждане > Аладън в карти Карта