Сателитна карта на Страшимирово. Сателитна карта Anchor 1 Карти > Сателитна карта Карта

Природата в селото: релеф, климат, почви, флора, фауна, акватория Anchor 1 Природа Релеф Страшимирово се намира в Североизточна България в подножието на югоизточната част на Дунавската равнина, в южната граница на Франгенското плато. Разположено е между живописните Варненско и Белославско езера в китните поли на Източния Предбалкан, недалеч от Черно море. Има благоприятен природен био-климатичен потенциал, езерно-морско крайбрежие и високопродуктивни обработваеми земи. По-голямата част от релефът е хълмисто-равнинен. Вертикалното положение е слабо изразено, превишенията между доловете и билата са незначителни - от порядъка на няколко десетки метра. Прочети още Климат Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица. Характерни за района са умерените и силните ветрове - средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 м/сек. През зимата преобладават ветрове от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето е причина за локална циркулация на приземния слой въздух - бризова циркулация. През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 км в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето. Прочети още Почви В региона се отбелязва съществено разнообразие на почви обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните (с разновидностите излужени, карбонатни и типични черноземи) и сивите горски почви. В близост до водните басейни и по течението на реките се срещат алувиално-ливадни почви. По суходолията, долината на р. Провадийска и по терасите на Белославско езеро са разпространени наносните почви представени от алувиалните, делувиални, алувиално – делувиалните и блатни почви. Почвеното многообразие благоприятства отглеждането на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и овощни култури, лозя и трайни насаждения. Прочети още Флора По Черноморското крайбрежие преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия. Прочети още Фауна В района преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна: лисици, див заек, диво прасе, чакали, орли, соколи, мишалов, полски и горски гризачи, и др. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по езерата. Във Варненското и Белославското езера , между които се намира Страшимирово, се срещат предимно соленоводните риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия,.. Прочети още Акватория Водните ресурси на Страшимирово се формират от Белославското езеро , което е шестото по големина естествено езеро в България с площ 3,9 кв. км. и обем около 9 млн. куб. м. вода, и реките Провадийска и Девня, които се вливат в езерото. На територията на общината е разположена и малка част от Варненското езеро, като двете езера са свързани с плавателен канал. Експлоатират се и четири сондажа с общ дебит 161 л./сек. Подземните водни ресурси са от малмоваланжкия водоносен хоризонт, пресни до слабо минерализирани с преобладаване на калциев и магнезиев хидрокарбонат, които са подходящи за ежедневна трапезна употреба. Прочети още Природа Карта

Инфрастуктура на Страшимирово Инфраструктура Има голяма и модерна детска градина, и общински транспорт за ученици учещи в Белослав и Езерово. В селото също има обновени кметство и пенсионерски клуб , нови читалище и църква . Редовно минава пътнически влак, както и автобус с линия Девня-Варна / № 14; № 14А Anchor 1 Инвестиционна програма за капиталови разходи 2017 г. на община Белослав: Изграждане на зона за отдих и детска площадка в с.Страшимирово - предвидени средства -51 600 лв./внесени и гласувани на общинска сесия на 19.01.2017 г. Реализация: Янури 2018 г. Кея се намира до жп спирка Страшимирово в източната част на селото. Направен през лятото на 2015 г. по инициатива на кмета Калоян Николов, с помощта на около 40 души - рибари, любители и ентусиасти от селото, изцяло със собствени средства. Мястото (парцела) на който е построен кея, е отдадено на читалище "Пробуда" с. Страшимирово, за ползване от период 10 години, по настояване на кмета на селото, като целта е след време това място да се превърне в безвъзмездна, обществена собственост на Страшимирово . Дължината на изградената досега постройката е около 20 м. 2015 - 2018 г. С наскоро новоизградени: канализационна система (първа копка направена от тогавашният президент Георги Първанов през 2006 г.) Канализационна мрежа в с. Страшимирово, община Белослав, състояща се от 7 клона: клон 1 от ОК 31-ОК32, дължина 209 м; клан 2 от ОК1 до ОК 32, с дължина 399 м; клон 3 от ОК2 до ОК436, с дължина 229 м; клон 4 от ОК5-ОК33, с дължина 517 м; клон 5 от ОК22 до ОК 25, с дължина 144 м; клон 6 от ОК23 с дължина 113,20 м, и клон 7 от ОК 24 с дължина 78 м. Завършване подмяната на стария водопровод и преасфалтиране на южната част от селото (през 2015 г.) и част от горната (на останалата предстои подновяване). Пътят свързващ селото с ЖК "Белопал" гр. Белослав е изцяло преасфалтиран и открит на 04.11.2008 г. Първа копка по първия европейски проект на община Белослав за ремонт на пътя от ЖК „Белопал” до с.Страшимирово направиха кметът на Белослав Емил Дичев и Тодор Батков на 25.09.2007 г. Тържествен водосвет отслужи Варненския и Великопреславски митрополит доктор Кирил. Проектът е на стойност 1,5 млн. лева. Той е одобрен за финансиране по оперативната програма на ЕС „Регионално развитие”. Зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски, областният управител на Варна Христо Контров и кметът на Белослав Емил Дичев откриха изцяло ремонтирания и обновен път между Белослав и село Страшимирово. История > През XXI век > Инфраструктура Карта

В региона се отбелязва съществено разнообразие на почви обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните... Anchor 1 В региона се отбелязва съществено разнообразие на почви обусловено от геоложките и природни условия. Най-разпространени са черноземните (с разновидностите излужени, карбонатни и типични черноземи) и сивите горски почви. В близост до водните басейни и по течението на реките се срещат алувиално-ливадни почви. По суходолията, долината на р. Провадийска и по терасите на Белославско езеро са разпространени наносните почви представени от алувиалните, делувиални, алувиално – делувиалните и блатни почви. Почвеното многообразие благоприятства отглеждането на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и овощни култури, лозя и трайни насаждения. Почвено-климатичните условия и вертикалното разчленение на релефа са довели до развитието на ерозия в района на Авренското плато и особено в землището на гр. Белослав, която оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство. При пустинята Побити камъни земната повърхност е с рахли пясъци и алеврити, слоести нумолитни варовици, псамо-алевритни варовици и варовити пясъчници Почвите върху ерозираните терени са със скъсен хумусен хоризонт . Отличават се с влошен воден и хранителен режим и нарушени естествени агропроизводствени свойства. Полезни изкопаеми Територията на община Белослав е сравнително бедна на полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес представляват кариерите за добив на чакъл и ломен камък за строителството - "Лъджата", " Бялата вода" при с. Страшимирово, фосфати съдържащи се в глауконитните пясъчници край гр.Белослав. Понастоящем кариерите са изоставени и не се експлоатират. Край с. Разделна се разработват кариери за добив на глини и мергели, годни за производство на машинни тухли. Суровината от кариерите се използва от действащия керамичен завод край с. Разделна. Почви Установено е и находище на торф на брега на Белославското езеро между гр. Белослав и с.Разделна, по-голямата част от което е унищожено при прокарването на плавателния канал и строителството на фериботния комплекс. От посочените полезни изкопаеми се експлоатира единствено находището на глини и мергели до с. Разделна. Природа > Почви Карта

Празници на Страшимирово Празници на селото През 13 м ай 2012 г. по инициатива на кмета на Страшимирово (К. Николов) бе основан празник на селото - сбор, провеждащ се първата неделя след Летния Никулден (09 май), следван от панаир и паметен концерт. Anchor 1 Същото лято е поставен ежегоден фестивал „Страшимирово пее и танцува", състоящ се последната неделя на юли месец, в който се надпреварват състави от различни области. Също така редовно се организира Коледен концерт ("уикенд" преди Коледа) и Празник на риболовеца през лятото. Първи "Коледен концерт" 18,12,2011г Първи "Празник на Страшимирово" 13,05,2012г. Първи фестивал "Страшимирово пее и танцува" 12,06,2012г. Църковен празник на Страшимирово на 9 Май. Свети Николай Летни (Летен Никулден) Християнската църква тържествено отбелязва летния Никулден, празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари. Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година. През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Никола - Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка. История > През XXI век > Празници Карта

Бункер от бурното начало на XX век Anchor 1 Столетен бункер 1/4 Един от три, четири бункера, останал на общинска земя (до новите гробища), строен по времето на бурното начато на XX век. Изграден на метър под земята с входен коридор метър на метър. Залата е с ширина 1,5 м., дължина 4 м. и височена около 2 м. Има сводест тухлен таван и отвор за комин в средата срещу входа на залата. История > През XX век > Бункер Карта

Православен храм "Св.Николай Чудотворец" Anchor 1 Православен храм "Св. Николай Чудотворец" На 07 дейември 2011 църквата бе осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който отслужи и първата Света литургия в чисто новия храм в присъствието на множество жители на селото, дарители и гости. Сред официалните лица на църковния ритуал бяха заместник-областният управител на Варна - Славчо Славов, председателят на общинския съвет на Белослав - Женя Костова, заместник-кметът Даниела Йорданова, новият кмет на Страшимирово - Калоян Николов и бившият кмет на Белослав - Емил Дичев. Църквата е построена по инициатива и със съдействието на бившия градоначалник на Белослав - Емил Дичев и най-вече покойния предишен кмет на Страшимирово - Станчо Венков, който не доживя да види открит Божия дом. Строителството започва през април 2007 година, но бе временно прекъснато до 2010 година поради липса на финансиране. Сред основните дарители, които помогнаха за построяването на църквата, са „ТЕЦ Варна", „МТГ- Делфин" АД, „Екарисаж Варна" ЕООД, „Интерком груп" ООД, „Денислав" ЕАД, „Надин Желязков" ЕООД, жители на селото и граждани на Белослав. Проектът за храма е изработен и предоставен безвъзмездно от архитект Димитър Николов. Самата сграда е със застроена площ от 130 квадратни метра като централният й купол се издига на височина от близо 11 м. С откриването на храма селото за първи път ще има своя православна църква, в която ще могат да се извършват служби по различни поводи и празници. В момента е осигурено само най-необходимото обзавеждане - икони, църковна утвар и друг нужен за църковния ритуал инвентар, без който е невъзможно да се провеждат църковни служби, обясни председателят на църковното настоятелство отец Ивайло Вутов. Жителите на селото, които присъстваха на ритуала казаха, че за тях събитието е много радостно, тъй като досега в селото никога не е имало храм. Първата копка на православния храм беше направена от митрополит Кирил, кмета Станчо Венков, кмета на община Белослав - Емил Дичев и кмета на село Разделна - Галин Георгиев. Всички присъстващи на празничното събитие бяха поздравени от фолклорната група “Росна китка” при Читалище “Пробуда”. Освен първа копка за изграждането на храма, в двора на кметството официално беше открита и паметна плоча на видния общественик капитан Никола Лефтеров , участник в Илинденското въстание и главен войвода от Македонското движение. 1/15 Църковен празник на Страшимирово на 9 Май. Свети Николай Летни (Летен Никулден) Християнската църква тържествено отбелязва летния Никулден, празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари. Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година. През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Никола - Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка. Култура > Цъкрва Карта

Учебни заведения Учебни заведения Има голяма и модерна детска градина, и общински транспорт за ученици учащи в Белослав и Езерово. ЦДГ "Незабравка" е построена 80-те години на XX век с помощта на хора от селото и разполага с подземен бункер, подсигуряващ защитата на децата в случай на бедствие и осугурява спортен салон. През годините са правени различни подобрения на сградата и детските площадки. Anchor 1 Пенсионерския клуб в село Страшимирово е открит на 16.11.2006 г. от кметът на Белослав Емил Дичев и кметът на селото Станчо Венков. Пенсионерският клуб е на мястото на Началното училище “Св. Св. Кирил и Методий”. За да не се разрушава сградата, по идея на кмета Станчо Венков и на местното население, бе взето решение там да бъде създаден пенсионерски клуб. Впоследствие сградата е преустроена в младежки клуб и клуб на пенсионера, кръстен на Никола Лефтеров, а игрището е преобразувано в съвременно спортно игрище.(Проект: Проектиране, изграждане и надзор на Спортна площадка в кв. 8 в с.Страшимирово - сума: 100 000 лв.) История > През XXI век > Училище Карта

Животновъдство Поминък > Животновъдство Карта

Варненските езера Варненските езера Площ: 4681,81 ха Собственост: - държавна - 61%; общинска - 21%; частна - 18%; Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Anchor 1 Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица, широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание, образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици. До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на Варненската крепост . Следпострояването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал , в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно. Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена . Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол . varna.info.bg Ара Маргос Варненските езера Езерата през вековете и природни забележителности - 1987 г. Anchor 3 1/4 Дънестата тиня на Варненското езеро, която съдържа сероводород, е с високи лечебни качества. Запасите му се изчисляват на около 3 млн.т и се използват от калолечебницата при Варненските морски бани за лечение на артритни и ревматични заболявания В голям брой западноевропейски карти от XVII и XVIII в. Варненските езера са отбелязани като Lac Devina - Девински езера. Очевидно това е старото име на езерата, което те са имали още през българското средновековие по името на Девненските извори и намиращите се при тях старобългарско селище Девина. Католическият епископ Петър Богдан (1640) нарича реката, която набира водите си от Девненските извори – Девина. В руска военна карта от 1828-1829 г., изготвена от капитан Лукянович, Варненското езеро е означено като Девненски лиман. След Освобождението те продължават да носят общото име Девненски езера, като Варненското е била наричано Долно Девненско, а Белославското – Горно Девненско. В началото на този век Белославското езеро започва да се нарича Гебеджанско, а още по-късно и Белевско (по старите имена на гр. Белослав – Гебедже, Белово). Имената Варненско и Белославско езеро започват да се налагат през 30-те години и се утвърждават като официални. По-късно двете езера започват да се наричат Варненски езера. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. Варненско езеро - 1936 г. Първото голямо прокопаване на плавателния канал - 1921 г. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. 1/3 Вестник: „Български Национален Морски Сговоръ“ брой 1 - Януари 1944 г. / „Варненските езера“ 1/3 Из книгата "Гебеджанско стъкло" - 1964 г. Красива е извивката между железопътните станции Езерово и Страшимирово. В полудъга тя заобикаля края на Варненското езеро, което тук образува живописен басейн. Гладката като огледало зеленикаво-синкава вода на соленото езеро примамливо привлича погледа на пътника, кара го да се възхищава на отблясъците на слънчевите лъчи, на пейзажа, който се открива пред него. Тук езерото се разширява на запад и се губи някъде в тръстиката по посока на с.Белослав. Замърсяването на Белославското и Варненското езеро - Алеко К.Константинов След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езеро. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби.Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > Местности > Варненските езера Карта

Anchor 1 Растениевъдство Поминък > Растениевъдство Карта

Гласът на различните Поп и рап Slavena Rodina - Да Няма Край (Official HD) Anchor 1 BigUp x BSKT - Tsunami DUSHKOV - INSANE Prod. By RAYSE Култура > Поп и рап Карта