Anchor 1 Родолюбците На брега на Варненското езеро. Лято 2020 г. Начало > Новини > Родолюбците Карта

Аязмото Anchor 1 Обновяване и надграждане на старата чешма с изворна вода, изградена от БДЖ 1930г., и о бособяване на мястото , като малък кът за отдих . Идея и изпълнение от кметство Страшимирово. Юни 2023 г. 1/3 Начало > Новини > Аязмо Карта

Зона за отдих Anchor 1 Проект: Зона за отдих и детска площадка Инвестиционна програма за капиталови разходи 2017 г. на община Белослав: Изграждане на зона за отдих и детска площадка в с.Страшимирово - предвидени средства -51 600 лв./внесени и гласувани на общинска сесия на 19.01.2017 г. 1/3 Реализация: Януари 2018г. Начало > Новини > Парк Карта

Пърна карта на Страшимирово Пътна карта Карти > Пътна карта Карта

Параклиз "Свети Георги" 2009 Anchor 1 Параклис "Свети Георги" 2009г. Съграден през 2009 г. със собствени средства от Бай Стойчо Пеев. За да има къде хората да се помолят и да запалят свещ., понеже до края на 2011 г. в селото не съществува храм за богослужение. Култура > Параклис Карта

При Страшимирово, през халколита вече са практикували риболов, макари не основно за прехрана, а като начин за събиране на ресурс за направа на култови идоли и инструменти. Anchor 1 Рибарство Риболовът е един от най-старите начини за препитаване. По Варненските езера е познат от поне 7 хиляди години. През халколита , при Страшимирово той е бил активно използван. По-късно древните го практикували, като са имали силно развито мореплаване. Най-високо почитан местен воден бог е бил Дарзалас - бог на подземния свят и плодородието, покровител на Одесос; Бендида - богиня на дивото и лова; Тракийския бог конник (Херос)- герой на лова Оттогава до днес риболова е неизменна част от бита на хората живеещи покрай езерата , а още в началото на XX в. става един от основните отрасли в селото. Местен деликатес са кюфтетата от попчета (кая), които са уникален вид, срещащ се само във Варненските езера. Един от най-почитаните и обичани празници е Никулден - празникът на моряците и рибарите, както и църковен празник на селото. Сега се практикува най-вече въдичарството, но все още се намира по някой друг стар мрежоловен рибар с ръчно плетена мрежа и пропита с чар от времето лодка. Използвани методи и стедства за риболов по езерата са: спининг - на дъно, бомбарда, тапа (плувка), булдо, блесна, воблер, чепаре телескоп - на тапа (плувка) със стръв от морски червей, без захранка В езерата се срещат предимно соленоводни риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия и др. В слабо солената западна част се срещат слатковорни видове риба: шаранови - платика, таранка; бяла риба и други. Преди да се свържат езерата с Черно море и да бъде прокопан канала между тях, в акватория та им е имало огромно количество сладководна и разнообразна риба. По онези времена Варненските езера са били с най-голяма рибопроизводителност, а гебеджанските раци са били известни в цяла България. История на рибарството Поминък > Рибарство Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Anchor 1 "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово . Образувало се е при прокопаването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан , розов пеликан , къдроглав пеликан , малък воден бик , нощна чапла , черен щъркел , бял щъркел и др. Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро , южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. още.. Забележителности > Местност "Ятата" Карта

кап. Никола Лефтеров Павлов Биография; житейски път; наследство Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. Четата на Никола Лефтеров 1903 г. Четата на Лефтеров 1905 г. Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. Обществена дейност Anchor 3 След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Карта на сайта по заглавия на страници. Начало > Новини Галерия > Снимки > Видео > Ретро Туризъм > Крайбреж ен маршрут > Горски маршрут > Птичи маршрут > Езерен маршрут > Маршрути в близост > Велома ршрут I > Веломаршрут II Забеле жителности > Каменната гора - Побити камъни > Варненските езера > Защитена местност "Ятата" > Малките кътчета > Още в близост - Крепост Петрича - Пещера Темната дупка - "Дивите кактуси" - Музей на стъклото - Паметник "Кръста" Природа > Релеф > Климат > Почви > Флора > Фауна > Акватория > Палеонтология > Мега лити Поминък > Икономика > Риба рство > Лозарство > Билкарство > Пчеларство > Занаятчийство > Растениевъдство > Животновъдство Култур а > Църква "Св. Николай Чудотворец" > Параклис "Свети Георги" > Празници на селото > Читалище "Пробуда"-1930 г. > Фолклорен състав "Росна китка" > Естрадна група "Перун" > Поп и рап > Спорт История > Палеолит > Енеолит > Тракийска епоха > Античност > Средновековие > Възраждане - Аладън в картите - Кримската война и Аладън > През XX век + Героите - Никола Лефтеров Павлов + Училището на Страшимирово - Ара Маргос Минегьозян - Административни решения - Старата железопътна линия - Каменна кариера - Плавателен канал - Рибарство - Царски посещения - Вестниците - Столетен бункер - Стъкларски завод > През XXI век - Инфраструктура - Учебни заведения - Кметство и МЕД - Православен храм - НЧ "Пробуда 1930г." - Празници на селото - Статистики - Вестник "Белослав" - Параклис "Свети Георги" > Местности - Побити камъни - Варненските езера - Местност "Ятата" - Местност "Белият камък" - Мегалити м."Колака" > Поглед в миналото - Одисея за местността - Фотографии и картини - Находки от местността Разписания > Институции > Транспорт Местоположение > Пътна карта > Сателитна карта > Интер активна карта Сайт > Т ърсачка > Съдържание > Комуникация > Информация Anchor 1 Съдържание: Карта на сайта по заглавия на страници! Сайт > Карта на сайта Карта

Православен храм "Св.Николай Чудотворец" Anchor 1 Православен храм "Св. Николай Чудотворец" На 07 дейември 2011 църквата бе осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който отслужи и първата Света литургия в чисто новия храм в присъствието на множество жители на селото, дарители и гости. Сред официалните лица на църковния ритуал бяха заместник-областният управител на Варна - Славчо Славов, председателят на общинския съвет на Белослав - Женя Костова, заместник-кметът Даниела Йорданова, новият кмет на Страшимирово - Калоян Николов и бившият кмет на Белослав - Емил Дичев. Църквата е построена по инициатива и със съдействието на бившия градоначалник на Белослав - Емил Дичев и най-вече покойния предишен кмет на Страшимирово - Станчо Венков, който не доживя да види открит Божия дом. Строителството започва през април 2007 година, но бе временно прекъснато до 2010 година поради липса на финансиране. Сред основните дарители, които помогнаха за построяването на църквата, са „ТЕЦ Варна", „МТГ- Делфин" АД, „Екарисаж Варна" ЕООД, „Интерком груп" ООД, „Денислав" ЕАД, „Надин Желязков" ЕООД, жители на селото и граждани на Белослав. Проектът за храма е изработен и предоставен безвъзмездно от архитект Димитър Николов. Самата сграда е със застроена площ от 130 квадратни метра като централният й купол се издига на височина от близо 11 м. С откриването на храма селото за първи път ще има своя православна църква, в която ще могат да се извършват служби по различни поводи и празници. В момента е осигурено само най-необходимото обзавеждане - икони, църковна утвар и друг нужен за църковния ритуал инвентар, без който е невъзможно да се провеждат църковни служби, обясни председателят на църковното настоятелство отец Ивайло Вутов. Жителите на селото, които присъстваха на ритуала казаха, че за тях събитието е много радостно, тъй като досега в селото никога не е имало храм. Първата копка на православния храм беше направена от митрополит Кирил, кмета Станчо Венков, кмета на община Белослав - Емил Дичев и кмета на село Разделна - Галин Георгиев. Всички присъстващи на празничното събитие бяха поздравени от фолклорната група “Росна китка” при Читалище “Пробуда”. Освен първа копка за изграждането на храма, в двора на кметството официално беше открита и паметна плоча на видния общественик капитан Никола Лефтеров, участник в Илинденското въстание и войвода от Македонското движение. 1/15 История > През XXI век > Цъкрва Карта

Идването на Аспарух и създаване на новата-стара България. Средновековие България В околностите на Белослав присъствието на българите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че селищата в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно. Две селища и един некропол има в района на Белослав-Страшимирово. Селище и некропол при с.Константиново. Ранносредновековен обект от Първа българска държава и антично селище са локализирани в м. Манастирището, на 1,2 км на запад-югозапад от центъра на Белослав, на площ от 25 дка. - Д. Ил. Димитров / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Некропол и селище от Първата бългаска държава са открити при с. Разделна. При археологически теренни издирвания Д. Ил. Димитров проучва некропола при Керамичен завод с площ 5 дка (плосък некропол с трупоизгаряне) и ранносредновековно селище при Бялата вода на 2 км изток-североизток от село Разделна, на площ от 10 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. По време на владичеството на Източната Римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия града-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Крепостта е обявена за археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл.146, ал. 3 от ЗКН. През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османотурската администрация пристъпила и към преименуване на много български села с турски имена. Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаедлин, има в турски регистри от 1573 и 1676г, а в по-късни времена като Бююк Аладън. История > Средновековие Карта

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица. Anchor 1 Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица . Характерни за района са умерените и силните ветрове - средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 м/сек. През зимата преобладават ветрове от северозападна и северна посока, а през лятото - от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето е причина за локална циркулация на приземния слой въздух - бризова циркулация. През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 км в сушата), а през нощта обратно - от сушата към морето. Атмосферното налягане в общината е средно 1010.4 hPa. Годишната сума на валежите на територията на общината възлиза на 357 мм, като достигнатия максимум е 23 мм. Зимата е сравнително топла и снежната покривка не се задържа за продължителен период от време. По данни на НСИ за 2001 година дните със снежна покривка са били 16, а с мъгла 12. По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5°С. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40-50 дни). Средната относителна влажност на въздуха е 70%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента. Средномесечна температура на въздуха - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 12.1 °C 1,2 2,5 5,1 10,1 15,4 20,1 22,6 22,4 19,0 13,9 9,1 4,0 Средномесечни валежи, л/м2 - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 115.8 дни 32 27 29 36 41 62 48 38 31 55 50 53 Относителна влажност на въздуха - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 77 % 82 80 78 78 74 74 70 70 73 76 80 82 Средномесечен брой дни с мъгла - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишено - 35 дни 3,1 4,2 4,2 4,3 3,2 0,1 0,7 1,0 1,9 2,9 3,6 3,8 Отн. продължителност на слънцегреене - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 47 % 29 31 32 41 48 57 68 69 59 48 31 24 Средномесечна свънчева радиация - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 124 W/ м2 48 75 108 149 182 202 205 187 152 97 53 34 Средномесечна скорост на вятъра - I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Средно годишно - 3,5 м/с 3,8 3,8 3,9 3,3 3,1 3,1 3,1 3,1 3,5 3,7 4,0 3,6 Климат Природа > Климат Карта