Рибарство
По разказ от жител на Страшимирово.
Снимката изобразява улова на близо 8 тона кефал в района на аязмото в с. Страшимирово.
Събитието е март месец в началото на 50-те години на XX век. В улова са участвали жители от Страшимирово и Белослав. Ръководител на групата е бил Иван Демиров от Повеляново /Марково/. Уловената риба е предадена на държавен риболов Варна.
Риболова през 30-те години на XX век с членство на Страшимировци
Уловът на рибарските кооперации във Варна достигнал 600 000 кг
Те сами създават тържище "Български рибоволец".
Риболовът по варненското крайбрежие се развива главно в две насоки: от трудово-производителни кооперации и от частни лица. Въдичарите и чорбаджиите са малка част, представлявана основно от известните казаци липованци от с. Казашка махала.
Трудово-производителните кооперации са основните риболовци. Най-стара от тях е "Български риболовец", основана през 1921 г. Тя е най-сериозният популяризатор на предимствата на кооперативния риболов. Със собствени средства построява просторна сграда с надпис "Тържище - Български риболовец". На фасадата й е поставена интересна скулптурна композиция, представляваща морски вълни, а между тях - модерна раковина, обкръжена от два едри мустакати сома.
Тържището е на т.нар. малък пристан. Дотогава пазарлъкът между рибари и търговци е станал в една неугледна дъсчена барака. Тържественото откриване на тържището става през есента на 1935 г. То е с просторни халета, удобни за предлагане на риба. По крайбрежието кооперацията разполага с модерни рибарски хижи, улесняващи бита на рибарите. В кооперацията членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др. Членовете на кооперацията участват всяка година в селскостопанските събори, провеждани във Варна през периода 1935 - 1939 г."
Възходът на кооперация "Български риболовец" се отдава преди всичко на трудолюбивите членове. Оглавявани от дългогодишния директор Лазар Черпански, тържището предлага най-различни видове риба. Има сладководна, уловена с гриб от Камчия и езерото, а също и разни видове черноморска - кая, скумрия, карагьоз, калкан, лефер, писия, сафрид. Едрите търговци от 30-те години - Иван Янев, Христо Ранков, Ковачев сие Казаков, чакат да започне разтоварването й, за да подхванат наддаването. Незабавно стоката се отправя към магазините със специални рибарници.
Тук трябва да отбележим заслугите на кмета Михаил Колони през първото му кметуване. Те са построени по европейски образец и целят да се подобри обслужването на гражданите. Той инвестира и собствени средства. Едни от халите е районът, където по-късно е построен Юнашкият салон. Големи са халите до Балък пазар под зданието "Сити". Там са построени 14 касапски рибарски дюкяна.
Особено важни са кварталните хали, четири на брой, построени през 1910 - 1911 г. по проект на общинския архитект Радели.
За съжаление, халите в града постепенно бяха ликвидирани. Последните като че ли бяха тези на бул. "Вл. Варненчик", съборени през 1967 г. за разширението на булеварда.
Тържището осигурява риба и за местните консервни фабрики. В това отношение Варна се прочува с висококачествените рибни консерви на предприятията "Братя Кирякови", "Благой Фанев", "Янко Костов". В избените помещения на тържището има складове със сол и работилница за солене и опушване на риба. От Цариград с гемии е бил доставян турук, който след съответната обработка се превръщал в лакерда. Има дори и кафене, което предлага лимонада, чай, кафе, локум, пасти. Тук стават и приятелски срещи на почитателите на рибните деликатеси. Рибарите с болка се разделят с тържището, когато е съборено в началото на 50-те години за разширение на кейовите места на пристанище Варна. - източник
Вестник
"Рибарство и
отраслите му"
Книжка 7 и 8 стр.10
01 Септември 1923 г.
Гебеджанския канал
Вестник "Рибарство и
Отраслите му"
Книжка 2 стр. 9 - 01 Юни 1924 г.
Раците в Гебеджанското езеро
Вестник "Рибарство и
Отраслите му"
Кн. 5 и 6 стр. 17 - 01 Май 1925 г.
Гебеджанското езеро
Вестник
"Рибарство и
отраслите му"
Книжка III стр.10
01 Март 1923 г.
Рибно тържище
Из "Белослав и неговите околности" - Алеко К.Константинов
След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност.
До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езера. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида.
След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега.
Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби. Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така:
-първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях.
История > През XX век > Рибарство
