Чарлз Дикенс първи съобщи на Европа за

плавателния канал Варна-Девня.

​

   През 1853-1856 г. викторианският класик разгласи, че има проект за това хидросъоръжение. Чрез него варненското пристанище ще стане едно от най-удобните по Черноморието.

 

   "Пристанището - пише Дикенс, - макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните, най-опасните, които върлуват в Черно море. Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите."

   

   По това време бушува Кримската война от 1853-1856 г. Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България. Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Османската империя срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол.

​  Според Дикенс кроежите да се свърже пристанището с Варненското и Гебедженското езеро датират още от XVIII век. По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака.

​   

    През 1847 г. Абдул Меджид идва във Варна и градските първенци му поднасят чертежите. Султанът първо казва "Евала!", но после разбира, че идеята се е родила в български глави.

​"Гяури няма да ни учат на акъл!", отсякъл падишахът според автора на "Големите надежди"

   

    Плавателният канал дълго чака да бъде прокопан. Едва през 1909 г. заливът е свързан с Варненското езеро. Отново се дълбае през 1921-23 г., когато в артерията е включено и Гебедженското езеро. През 1952 г. е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г. 

към цялата статия