Побити камъни

    Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. 

    Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се случва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г.

   Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход.

    В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

   „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър.

     Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”.

   Ара Маргос за Побитите камъни                                                                                                                                                                                                

   Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени  преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. 

   Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи.

 

 

   Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни”, на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос  В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.

   Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка.

 

   Един забележителен природен кът

   На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Възхищението му става по-голямо, Когато тръгне между тях по златожълтия пясък, навеян на леки вълни от ветровете. Впечатлението е поразително - сякаш се движим всред вкаменена гора. Това е прочутата местност Побитите Камъни, известна в миналото още под името Дикилиташ

 

 1 - Дикили-таш при с. Аладън, Варненска околоя (1895) К. Албрехт - фотограф / Фотографията е в рамка, с герб на гр. Варна и държавния герб на България.

 2 - Поздрав от Варна. Дикилиташ. Естествени стълбове от нумулитов варовик/ Картичката е в кореспонденция от 21 май 1901 г. С ръкописен текст върху лицевата страна на изображението. Подарена на Музей за история на Варна от Хр.Алексиев на 18.11.1984 г.

 3 - Варна. Местността Дикилиташ Велчев, Атанас В. - фотограф - 1901 - 1910 г.

 4 - 1871 - 1890 г. Побитите камъни (Дикилиташ) до с. Белослав (Гебедже). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността.

 5 - Побитите камъни край Варна / Побитите камъни (Дикилиташ). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. / Акварел. Картината е включена в изложбата на Варненското археологическо дружество 1912г.

Вестник "Завой"

брой 17 стр. 2 - 01 Декемви 1939 г.

Каменната гора

Сборище на богомилите.

Вестник "Свободен глас"

брой 33 стр. 3 - 10 Октомври 1909 г.

Поход на Н. В. Кралицата и г-н. Шкорпил.

От Гебедже през Побити камъни

до Аладън

 

Вестник "Врненски Кореняк"

брой 2 - 01 Септември 1939 г.

Варна като летовище

Западните ветрове образуват облаци от

пустинята "Побити камъни" при Страшимирово.

   Виктор Тепляков за Побитите камъни

   В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни.
   По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей). Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.). Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836 г.).
   В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания.
   Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър. >  
към цялата статия

 

Побитите камъни, литография - 1829.г.

Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на XIX век.

 

   Вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат - командир на хидрографския кораб Спитфайър)

 

   “Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони.
Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.” 
>  към цялата статия

Побитите камъни при Аладън, 1854 г. Капитан Томас Спрат, Commander HMS „Spitfire”.

История > Местности > Побити камъни

  • Facebook
  • YouTube