Отвори врати реновирания Клуб на пенсионера „Никола Лефтеров" Anchor 1 Отвори врати реновирания Клуб на пенсионера „Никола Лефтеров“ В село Страшимирово отвори врати реновирания Клуб на пенсионера „Никола Лефтеров“. С водосвет, отслужен от Отец Койчо от църквата „Св. Николай Чудотворец“, бе открит новия пенсионерски клуб в присъствието на членове му, представители от общинска администрация – Белослав, общински съветници от селата Езерово и Страшимирово и жители на селото, които бяха посрещнати в новия им дом с питка и трапеза с кулинарни изкушения, много песни и пожелания. Лентата на новата придобивка прерязаха кметът на община Белослав инж. Деян Иванов, Калоян Николов – кмет на с. Страшимирово и Радослав Георгиев – представител на фирмата-изпълнител на ремонтните дейности. В своето приветствие към всички присъстващи, кметът Деян Иванов пожела с много усмивки, с крепко здраве и с приятелски срещи да ползват обновения пенсионерски клуб „Никола Лефтеров”. Спазвайки традицията, която гласи, че в нов дом се влиза с икона и цвете в саксия, г-н Иванов поднесе на клуба икона на Св. Богородица с Младенеца, която да ги закриля и пази, както и Коледна звезда, за да бъде внесен празничния коледен дух. Поздрав за всички присъстващи поднесоха и г-жа Станка Миронска - председател на сдружение „Съюз на пенсионерите 2004”, Председателят на пенсионерската организация в с. Страшимирово и домакин на клуба – г-жа Петранка Калчева, а за празничното настроение се погрижи група за стари градски песни „Пей сърце” с ръководител Станьо Станев. В Клуба на пенсионера „Никола Лефтеров“ членуват малко под 90 души на пенсионна възраст. Ремонтните дейности на сградата са реализирани с финансиране от общинския бюджет на общината, в резултат на което са приложени мерки за енергийна ефективност, вътрешен ремонт и обособяване за първи път на санитарно помещение, а оборудването е предоставено от спонсори – фирми от община Белослав. Проект за ремонт - 2016 г. Декември 2018 г. Инф: www.beloslav.org Младежки клуб БНР Варна - април 2021 г. Начало > Новини > Клубове Карта

Страшимирово през XXI век Anchor 1 Инфраструктура Водоснабдиделна мрежа. Кнализационна система Пътна инфраструктура Зона за отдих Транспорт 1/3 Прочети още През XXI век 1/3 Учебни заведения ЦДГ "Незабравка" Старото Начално училище е преустроено в младежки клуб и клуб на пенсионера "Никола Лефтеров". Прочети още 1/1 Кметство и Здравеопазване Кметство - Страшимирово Медицински кабинети Каса ВИК БНП Прочети още 1/3 Православен храм "Св. Николай Чудотворец" Църквата бе осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който отслужи и първата Света литургия в чисто новия храм в присъствието на множество жители на селото, дарители и гости. Прочети още 1/3 НЧ "Пробуда" 1930 От 2010 година, по случай 80 годишнината от създаването му, читалището е с новопостроена сграда, с площ от 230 м2. Има сцена и зала побираща 100 човека, подходяща за различни мероприятия. Прочети още 12321611_1009472942445604_2611878275468575839_n_edited_edited 1/3 Anchor 2 Празници на селото През 13 Май 2012 г. по инициатива на кмета на Страшимирово Калоян Николов бе основан празник на селото (сбор), провеждащ се първата неделя след летния Никулден, следван от панаир и паметен концерт. Същото лято е поставен ежегоден фестивал „Страшимирово пее и танцува", Прочети още 1/3 Статистики Териториални граници на обината и съставните и села. Населено преброителна статистика по данни на НСО от 1934г. до 2015г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. Снимки за документален албум Google Earth 2003 - 2016 г. Прочети още 1/3 Вестник "Белослав" за Страшимирово Статии за Страшимирово в общинския в.Белослав Прочети още 1/1 Параклис "Свети Георги" Съграден през 2009 г. със собствени средства от Бай Стойчо. Прочети още История > През XXI Карта

Училището на Страшимирово. Училището на Страшимирово Училището в с. Страшимирово е открито 1914 г. като Начално училище „Кирил и Методий“. Първоначално се помещава в частни къщи. През 1928 г. с финансова помощ от кап. Н. Лефтеров (уважаван и всеотдаен кмет на селото, виден общественик и Варненски гражданин) е построена сграда за нуждите на училището. П ри изкопни дейности в центъра на училището е открит плосък некропол с трупоизгаряне от късен енеолит, регистриран по случайна находка. Набор 1947-48 г. / клас: трети учител: Ара Маргос Учениците в час по природолюбие Anchor 1 Ара Маргос Минегьозян Археолог и историк към Варненския Археологически музей, посветил изследователската си дейност в Североизточна България.Дълги години археолог в град Девня и преподавател по история в училището в село Страшимирово, където изследва Варненските езера , Побити камъни и новооткриващите се енеолитни наколни селища . През 1967-1968 г. във връзка с новия благоустройствен план на селото, поради промяна на трасето на жп линията , е определено и ново място на училищната сграда, построена през 1970 г. В края на 80-те години на XX в. с помощта на хора от селото до училището е построена голяма детска градина (първоначално замислена за училище). Тя р азполага с голям подземен бункер под сигуряващ защитата на децата в случай на бедствие, а основно бива използван за спортен салон През 80-те години в училището има 1 група полудневна детска градина (закрита през 1988 г.), 3 класа в начален курс и 1 полуинтернатна група (закрита през 1989 г.). През 1993 г. отново се откриват групата в полудневната детска градина и полуинтернатната гупа, а II и III клас са в една слята паралелка. През 80-те се обучават около 70-80 деца, които през 90-те намаляват до 30-40. В училището работят 5-6 учители и възпитатели. През учебните 2003/2004 и 2004/2005 г. учениците намаляват и в училището има вече само една паралелка в IV клас. Това налага през 2006 г. училището да бъде закрито. Летопис на училището В читалището на Страшимирово се съхранява хронологично-летописна учителска книга ,,Летописъ на училището" 1914-1993, разказваща за случващото се в училището и селото през погледа на педагог-преподавателят. Еволюция на печата Към училището действат кръжоци: „Битова група за фолклор“ и „Млад природолюбител“. Директори на училището последователно са: Мара Маркова Рашкова (?-1984); Гена Веселинова Ганчева (1985-1988); Иванка Тодорова Илиева (1989-1995); Йорданка Манолова Кирова (1995-2006). История > През XX век > Училище Карта

Разписания на институциите в Страшимирово Институции Anchor 1 Община: www.beloslav.org/section-17-za_kontakti.html www.beloslav.org/subsection-75-drugi_insttitucii_v_o.html www.beloslav.org/subsection-145-uchebni_zavedeniya_v_ob.html РПУ- МВР: www.varna.mvr.bg/ODMVR/Ukazatel/priemni-04.htm www.beloslav.org/subsection-151-policejsti_uchastyk_03.html Кметство: Кмет : Калоян Николов гл.специалист кметство: Иринка Рашева Адрес : с.Страшимирово; ул. „Здравец” 30 Понеделник до Петък: 08:00 - 12:00 и 13:00 - 17:00 Телефон за връзка: 05114/ 23-31 Електронна поща: kmetstvo_strashimirovo@abv.bg Български пощи: У еб сайт! Пощенски код - 9179 Телефон за връзка: 05114/21-90 Понеделник до Петък: 09:30 - 12:00 и 14:00 - 16:00 Доставка по домовете: 16:00 - 17:10 Каса ВИК: Понеделник: 09:00 - 15:30 Вторник: 13:00 - 15:30 Здравеопазване: Д-р. Георги Караджов - личен лекар Понеделник: 14:00 - 16:00 Сряда: 14:00 - 16:00 Петък: 14:00 - 16:00 В МЦ ,,Белослав" Понеделник до Четвъртък: 09:00 - 12:30 Петък: 09:00 - 12:00 и 14:00 - 18:00 Телефон за връзка: 0877/99-95-43 Д-р. Стефан Стефанов - зъболекар Понеделник: 15:00 - 19:00 Вторник: 10:00 - 14:00 Сряда: 15:00 - 19:00 Четвъртък: 10:00 - 14:00 Петък: 10:00 - 14:00 Телефон за връзка: Детска градина ЦДГ "Незабравка" е целодневна детска градина с общинско финансиране. За контакти : ОДЗ “Първи юни" ф-л “Страшимирово” с. Страшимирово 9179 ул. “Св. Св. Кирил и Методий” 12 Телефон за връзка: 05114 /23-05 Електронна поща: cdg_nezabravka1991@abv.bg Anchor 2 Читалище - Библиотека: От Понеделник до Петък: 08:00 - 12:00 и 13:00 - 17:00 Секретар: Надя Георгиева Директор: Илияна Николова Телефон за връзка: 05114 /23 00 ; 0888259106 Електронна поща: probudastrashimirovo@abv.bg Храм паметник: Неделя и големите празници: 10:00 - 11:00 Разписания > Институции Карта

Anchor 1 Ремонтните дейности по улица „Крайезерна“ в с. Страшимирово, община Белослав. Финансирането е в резултат на кандидатстване от страна на Община Белослав с проектно предложение :"Подобряване на достъпа до рибарска инфраструктура и увеличаване на синия потенциал чрез рехабилитация на ул. „Крайезерна“ , довеждаща до рибарска зона в с. Страшимирово, община Белослав“ , по Процедура чрез подбор на проекти № BG14MFOP001-4.094 “Подобряване на достъпа до рибарска инфраструктура и увеличаване на синия потенциал” по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. от Мярка 2.1.1. “Подобряване на достъпа до рибарска инфраструктура и увеличаване на синия потенциал” към Стратегията за ВОМР на МИРГ „Варна, район Аспарухово-Белослав-Аксаково“ пред „Местна инициативна рибарска група „Варна, район Аспарухово-Белослав-Аксаково“ МИРГ ВБА на 21.07.2022 г. Улица „Крайезерна“ Ноември 2023 г. общ. Белослав Начало > Новини > Улица „Крайезерна“ Карта

Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Anchor 1 Флора По Черноморското крайбрежие преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия. Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Горският фонд на територията на общината се характеризира с ниска степен на леситост и не представлява ресурс за развитие на дърводобивна и дървопреработвателна промишленост. Горите изпълняват предимно рекреационни функции за подобряване на екологичните параметри и възстановяване качеството на атмосферата. Билки : смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз (свирчовина); здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; липа; коприва; кориандър дебела мара; шафран; малина; лапад; дива ягода; див лук; див чесън; тученица; лечебна ружа; коноп; девесил (лющян); целина; конска опашка; магарешки бодил; глухарче; анасон; кокиче; резене; глог; шипка; акация, иглика, горска ягода, кукуряк, бъзак, синя жлъчка, глухарче, девисил, чобанка, брашлян, глог, живовляк, липа, люляк, бреза, върба, къпина, подбел, зайча сянка, теменуга, жълт кантарион, мащерка, риган, върбинка, лепка, пача трева, обикновен пелин, бял равнец, еньовче, змийско мляко, бял имел,, жълта комунига, метличина, паричка, слез, бяла акация, късел трън, къпина и много, много др. По езерата са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Застрашени - Възлоцвента целина - Alpium nodiflorum Оман – Inula spiraefolia Възлоцветна целина Бисерова змейска трева Редки - Жабешка друзка – Juncus anarium Триостреник - Triglochin maritima Блатен костенец- Sonchus palustris Степен пащърнак - Pastinaca umbrosa Брадато водорасло- Cystoseira barbata луковична ливадина- Poa bulbosa L. var. bulbosa Варненски пирей Понтийски пелин Сибторнианова полска белоочица Извит магарешки бодил Пясъчна метличина Пустинна паламида Татарско зеле Черноморски хипекоум Спиреолистен оман Татарски млечник Сърпец Степен пащърнак Природа > Флора Карта

   Възпитаник на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - археолог: история (1965 г.) Археолог и историк към Варненския Археологически музей, с десетки Ара Маргос Минегьозян (1924 - 1990) Възпитаник на Софийски държавен университет - археолог, история. (1965 г.) Археолог и историк към Варненския Археологически музей. Посветил изследователската си дейност в Североизточна България с десетки открития и няколко книги (някои преведени на руски, немски, английски). Най- голямото му откритие са мезолитните кремъчни сечива, които са първите в България, намиращи се в м. "Побити камъни ", близо до град Варна. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. При пещерата "Темната дупка " през 1955 г. А. Маргос залага сондаж на 5 м навътре от входа на пещерата, в който открива части от кости, челюсти и отделни зъби от Hyaena spelaea, Equus caballus Lin, Ursus splenius, един кремъчен къс със следи от интенционално въздействие и пет керамични фрагмента (Маргос 1966, 139-144). През 1963 г. към Окръжния музей са обособени отделите “Етнография” и “Социалистическо строителство” Големи заслуги за етнографския отдел има и Ара Маргос. Разкрива старата арменска църква „Сурп Степанос“ в Провадия и няколко късносредновековни църкви в Разградско. Подробно се занимава и изследва съдбата на изчезналата арменска колония в Провадия. Той отбелязва, че първите арменци се установяват в Провадия през 1605 год. от град Кафа /дн. Феодосия/, разположен на Кримския полуостров. Дълги години археолог в град Девня и преподавател по история в училището в село Страшимирово, където изследва Варненските езера , Побити камъни и новооткриващите се енеолитни наколни селища . Той насърчавал учениците си и жителите на селото, да му носят всички предмети, които открият по брега на Страшимирово, изплували вследствие на разкопаването на канала. Внимателно и обстойно описвал, и подреждал находките, след което ги отнасял в музея във Варна, за да останат заслужено в историята на човечеството. Anchor 1 Из книгата на Васил Василев - Моето родно гнездо История на Белослав 1944 - 2006г. Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Намерени са сред пясъците на местността Побитите камъни , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Anchor 2 Трудове: Музейна библиотека - Варна : справка на трудове 1/43 Автор: Стойчо Савов; Ара Маргос Издателство: София - Народна просвета Година: 1969 г. Cтраници: 134 с. Език: Български Хората от наколните жилища Разказ за живота на хората от наколните жилища във Варненския залив 1/5 Побитите камъни "Един забележителен природен кът На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони." "Този живописен кът е обявен за природен резерват през 1937 г. Този обект фигурира в много европейски и задокеански туристучески пътеводители. Пътникът остава изненадан от гледката - всред пясъчна пустина се издигат високи цилиндрични каменни колони. Сякаш се движи сред каменна гора. Колоните са с височина до 6 м. ми шуплеста повърхност съдърваща вкаменелости -миди, охлюви. Книгата запознава сразлични хипотези за възникването на тази природна забележителност." Автор: Ара Маргос Издателство: Славена Година: 2001 г. Cтраници: 25 с. Език: Български, Руски, Немски, Английски 1/4 Варненските езера [Краеведски очерк] “Дънестата тиня на Варненското езеро, която съдържа сероводород, е с високи лечебни качества. Запасите му се изчисляват на около 3 млн.т и се използват от калолечебницата при Варненските морски бани за лечение на артритни и ревматични заболявания.” Автор: Ара Маргос Поредица: " Малка туристическа библиотека" Издателство: София -Медицина и физкултура Година: 1987 г. Cтраници: 56 с. Език: Български Провадия [Краеведчески очерк с туристически маршрути] Автор: Ара Маргос Поредица: " Малка туристическа библиотека" Издателство: София - Медицина и физкултура Година: 1981 г. Cтраници: 59 с. Език: Български 1/2 Чудната каменна гора Автор: Ара Маргос Издателство: Държ. воен. изд. Година: 1960 г. Cтраници: 39 с. Език: Български Старобългаристика За надписите, свързвани с цар Георги Тертер I, при село Иваново, Русенско Автор: Ара Маргос Поредица: 4 Издателство: Българска академия на науките Година: 1982 г. Cтраници: 7 с. Език: Български, Английски Текето ''Ак Язълъ баба'' [край с. Оброчище, Толбухинско] Пътеводител Статия: Език и литература, № 1 Лични имена в средновековни кирилски надписи от скални манастири в Североизточна България Шуменските арменци: По случай 370-годишнината от образуването на колонията Нови извори за средновековната история на град София [XIV-XVII в.] Комитетска къща: Квартал Пороище - Разград Автор: Ара Маргос Издателство: Окр. ист. музей Година: 1971 г. Местоиздаване: Толбухин Език: Български Автор: Ара Маргос Година: 1983 г. Страници: 90 - 96 с. Език: Български Автор: С. Пачаджян; Ара Маргос Година: 1981 г. Страници: 29 с. Език: Български Автор: Васил Т. Гюзелев; Ара Маргос Година: 1976 г. Език: Български Автор: Ара Маргос; Ана Симеонова Година: 1975 г. Език: Български История > През XX век > Училище > А.М. Карта

Рим в околностите на Белослав Град "Теодориада" Римска епоха Anchor 2 Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ в. Теренно издирване на И. Иванов през 1970 г. засвидетелства за кастел от римска епоха - късна античност с площ 2 дка, намиращ се в местност Скелето (на 1 км южно от Страшимирово). / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Селище от късната римска епоха е локализирано на 2 км югоизточно от Белослав, на площ от 81 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Антично селище от римската епоха и ранносредновековен обект са локализирани в местност Манастирището, на 1,2 км на запад-югозапад от центъра на града, на площ от 25 дка. - Д. Ил. Димитров / Археологически културни ценности с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. По време на Източната римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. През V - VI век е изградена крепостта Петрича край с. Разделна, като част от ранновизантийската отбранителна система, / Археологическа културна ценност с национално значение - ЗКН. Историческите извори съобщават за още една ранновизантийска крепост, която може да се локализира в днешните Белославски земи. Край село Езерово е бил намерен един фрагментиран надпис на гръцки език в стихове. В него се съобщава, че недалеч от Одесос е била построена крепост, наречена Теодориада, по името на Теодора, съпруга на Юстиниан I, починала през 558г. Тази крепост може би е идентична със споменатата от Прокопий крепост, която той нарича „Красивата Теодора”, построена от Юстиниан I. Братята Хермин и Карел Шкорпил съобщават, че когато край село Малък Аладън са вадели камъни за строежа на варненското пристанище, тук е била съборена „една древна крепост, така че не е останала нито следа от нея”. Според тях, споменатият надпис е бил намерен именно тук и крепостта се е наричала „Теодориада”, изградена по времето на император Юстиниан I. Действително, при стоежа на варненското пристанище през 1896г. е била разкрита кариера за добив на ломен камък от ската, северно от сегашната ж.п.линия, между спирките Страшимирово и „Моряк”. Товарните влакове с камък се композирали на сегашната гара Езерово, където е била администрацията на кариерата. По всичко личи, че материалът от старата крепост край село Езерово е бил използван от недобросъвестния предприемач, за да се употреби при строежа на пристанището. Не разполагаме с повече данни за споменатата крепост „Теодориада”, чието местонахождение сега не може съвсем точно да се установи, тъй като тук се извърши и строителството на ТЕЦ”Варна”. Но като имаме предвид находката – каменен надпис и съобщението на братя Шкорпил, в чиято добросъвестност не се съмняваме, можем да приемем, че западно от село Езерово, на височината е имало ранновизантийско укрепление (бурга). Вероято предназначението му е било да служи за наблюдение на придвижващ се противник, да съобщава за неговото пристигане, да посреща неговите предни части и да им окаже първоначална съпротива. Обикновено в такива укрепени постове се настънявали малки военни части. - Из "Белослав и неговите околности" Алеко Константинов (кариерата отстои на 500 м. от Страшимирово) История > Античност Карта

Anchor 1 Автограф за Страшимирово Поздрав за с. Страшимирово от един от водещите шеф-готвачина Бъ лгария - шеф Иван Манчев! Януари 2018 г. М.Темелкова и В.Иванова Начало > Новини > Автограф Карта

"Това е Страшимирово" е любителски проект за електронна енциклопедия представяща село Страшимирово. "Това е Страшимирово" е проект за електронна енциклопедия с туристическа насоченост представяща село Страшимирово, начало 2008г. Страницата поднася исторически и географски факти, илюстрации, и любопитни истории. За идеи, истории и случки, пишете на имейл: strashimirovo@gmail.com С удоволствие бихме споделяли реклама, опит и идеи с всички желаещи да се развиваме и творим заедно. Anchor 1 Информация Банер: HTML код: Сайт > Информация Карта

Пиши ни :) Anchor 1 Комуникация Сайт > Комуникация Карта

Маршрут на разходка до защитена местност "Ятата". Птичи маршрут Anchor 1 Лек маршрут! Обща дължина: 7,5 км Надморска височина; 30-0 м. Началната точка е център . Отам се запърваме на юг към езерото . Минаваме по мост над жп линия Варна-София, след който завиваме вдясно по черен път. По пътя минаваме покрай родово щъркелово гнездо и стигаме до пътечка, която ни отвежда до най-западната част на селото. Продължаме по пътя към Белослав. От ляво на нас има голяма белонна стена ограждаща бившия стъкларски завод "Стойко Пеев" (най-големия стъкларски забод на Балканите. Докато вървим 2 км. към Белослв можем да си представим как е изглеждал завода и да видим единствения останал от него комин. Стигайги до ферибота се разкрива "Малката Прага" - градът на два бряга Белослав. Емоцията започва с прекосяването на канала с единствения ферибот свързващ два бряга във вътрешността на България. Преминавайки в южната част на Белослав и поемайки на изток към "Ятата" минаваме през "Музей на стълкото" . Един километър по-натам и навлизаме в защитената местност. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Този маршрут е с възможност за удължаване на разходката (пещера "Темната дупка" , "Музей на стъклото" , п."Кръста" , "Дивите кактуси" ) или съчетаване с някой от другите маршрути. Туризъм > Причи маршрут Карта