Старата жп линия на Страшимирово Старата железопътна линия Старият път на линията - на заден план е Страшимирово (1895 -1906 г.) Anchor 1 По време на Кримската войвата (1853 - 1856 г.) Чарлз Дикенс е военен кореспондент на в."Дейли Нюз". Той сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и още тогава се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му обаче не дали резултат и тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал . Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи на българите. След края на войната властите в Османската империя окончателно разбират, че страната им изостава от останалите Велики сили във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари. На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросната железница. Главни акционери на предприятието стават братята Хенри и Тревор Баркли. Строителството на първата линия започва едновременно в крайните си гари в Русе и Варна, като значителен тласък за бързия му напредък дава новият управител на Дунавския вилает – известният Мидхат паша, който изкарва принудително 15 000 българи от двете страни на линията да работят безплатно. Строителният материал за мостовете и кантоните се набавя от старобългарските столици Плиска и Преслав, други крепости, културни памесници и стари гробища, като в резултат са унищожени завинаги безценни паметници, Мидхат паша късно разбрал за Мадарския конник. Така той оцелял от набезите на османската власт, искаща да затрие историята и величието на българския народ. При откриването й на 7 ноември 1866 г., линията има дължина 224 км, като разстоянието между Русе и Варна се изминава за около 8 часа и освен двете крайни гари по протежението й има и други осем спирки: Червена вода, Ветово, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк),Касбичен (Каспичан), Провадия и Гебедже (Белослав). ЖП мост над канала, свързващ Белославското и Варненското езера период: 1931-1940 г. Кофената дълбачка „Добруджа" - 20-те години на XX век. През 1952 г. във връзка със строежа на пристанище "Варна - запад" е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г, вследствие на което трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово е изменено и удължено с 2 км. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав — Страшимирово е демонтирана. Работата по изграждането на новия участъка от жп линията се извършвала чрез денонощни взривове на избраното трасе, върху което се намирали:старото училището , в двора на което, по-рано е бил открит халколитен некропол ; стари гробища и земя на жители. В началото на 1975 г. с Аспарухов мост става тежка авария - при преминаването си през канала, поради неправилно съпоставяне на размерите, в него се блъска руския кораба "Павел Постишев". Налага се демонтирането на моста, и за да не спира движението са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. По този начин още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга. История > През XX век > ЖП линия Карта

Маршрут на разходка покрай брега на Страшимирово. Крайбрежен маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4,5 км. Надморска височина: 0-50 м. Началната точка е център . Оттам се запътваме на юг към езерото. Минаваме по мост над жп линия Варна-София, след който завиваме вдясно по нов път. Пътя минава покрай родово щъркелово гнездо и стига до пътечка, която ни отвежда до най-западната част на селото. Продължаме към езерото и стигаме до чешмичка с изворна вода, оттам 50 м. и сме на него. Започваме да срещаме въдичари (задължително поздравяваме и пожелаваме наслука). Над нас на хълма можем да разгледаме параклиса . Отправяме се на изток по пътечката на върлите рибари, а срещу нас се наблюдава защитена местност "Ятата" с над 70 вида птици вписани в Червената книга на България. Докато се наслаждаваме на всеразлични пернати може да видим как добрите въдичари хващат илария, пачура, писия или някое заблудено попче (кая), което е уникален вид срещащ се само във Варненските езера . Стигнахме до малка хълмиста пътека минаваща покрай казана за изваряване на ракия. По-нататък вървим покрай езерото. Към края на поляната се разгръща същинското Варненско езеро. Отклоняваме се леко по черен път, покрай старата жп спирка , преминаващ в асфалт до стигане на чешмичка изградена от БДЖ 1930 г. От там към големите тополи в чиито край е кея , направен за всички любители на езерни обиколни , След това разходката продължава по черен път успореден с жп линията (на 5 м.). Ако засечем влак махаме в очакване да породим познатия звук от свирката на машиниста. По пътя разминаваме друго рибарско средище, но този път на стари мрежоловни рибари. Продължавайки по пътя достигаме до падина с дъбоби дървета, отдругата страна на линията - Белият камък . Започва трудната но най-тонизираща част. Изкачваме се на хълма по кози пътечки и срещу нас се открива смайваща панорамна гледка. По този уч астък може да видим зайци, лисици, орли, соколи и ЗМИИ, От безбройните билки които има тук, през есента можем да се насладим на цъфтежа на най-скъпата подправка - шафран (есенен минзохар). На запад по хълма стигаме до малка група от Побити камъни , тук е мястото за по-дълга почивка, като събираме от енергията на мястото. След отдиха се устремяваме към останките на кариера за ломен камък , открита за направата на Пристанище Варна-изток (1897 г.). Оттук се спускаме към селото, минаваме през жп спирка Страшимирово, отново покрай чешмичката, нагоре по пътеката към моста и надясно към центъра на селото. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Крайбрежен маршрут Карта

Anchor 1 Новата Street - fitnesс площадка е реализирана по проект „Здрав дух, здраво тяло в чиста околна среда“, финансиран от МОСВ и ПУДООС в рамките на Национална кампания „Чиста околна среда - 2023г.“ на тема „Обичам природата - и аз участвам“ Стрийт - фитнес зона Септември 2023 г. общ. Белослав Начало > Новини > Стрийт фитнес Карта

Забележителности В и около Страшимирово Забележителности Anchor 1 1/3 Каменната гора - Побити камъни Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла Прочети още 1/3 Варненските езера Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. Прочети още 1/3 1/3 Защитена местност "Ятата" Страшимировското блато "Ятата" (Алъданско блато) е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Прочети още 1/3 Anchor 2 Малките кътчета Всички малки любопитни, интригуващи, завладяващи и любими места В и около Страшимирово. Прочети още 1/3 Още в близост Крепост "Пертич" / пещера "Темната дупка" / м. "Музей на стъклото" / уникалните "Диви кактуси" / паметник "Кръста" Прочети още Забележителности Карта

Поглед в миналото на Страшимирово П оглед в миналото Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни , където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. В пещерата "Темната дупка" в Белослав е открито първото доказателство за следи от човешки живот по време на палеолита в района на Варна. В ройона на Побити камъни Ара Маргос събира и описва над 12 000 мезолитни сечива и отцепи (най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа) засвидетелствали за живота през Х - VIII хил. пр. Р. Хр. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. През енеолит ната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища , пръснати край двата бряга на езерата . Наколно селище „Страшимирово –І” е открито през 1921 г. в района срещу първата жп спирка на селото . Братята Карел и Херман Шкорпил пишат: „При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население.." Друго наколно селище „Страшимирово-II" е открито от източната страна на стария жп мост (сега в канала срещу казана за изваряване на ракия) - Иван Иванов през 1970 г. Днес вече са установени местата на десетки наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си. Плосък некропол от късен енеолит е открит при изкопни дейности в центъра до старото училище на Страшимирово с площ от 1 дка. (описан от Иван Иванов 1993 г.) - Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Околността на Белослав била населена сравнително плътно от древните траки , за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко селища. Паметник - каменна стела "баба" е открита на г.Тепетата край Страшимирово, местност Комитовите могили ( ранна бронзова епоха). Подобен е открит край езерово 40 г. по-рано. Между Страшимир ово и Езерово, източно от спирка "Моряк", при теренно издирване на И. Иванов и Ал. Минчев е установено наличието на тракийско селище от елинистична епоха, просъществувало до римската епоха с площ 1 дка. Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. При селскостопански и строителни дейности в Езерово е открит могилен некропол , използван до а нтичността. Некропола е разоран, от него е запазена само една могила в двора на ТЕЦ Варна . - изготвил: И. Иванов, 05.02.1993 г. / Обявен ПК с национално значение ПМС 1711/10.62 г. През античността римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век. Теренно издирване на И. Иванов през 1970 г. засвидетелства за кастел от римска епоха - късна античност с площ 2 дка, намиращ се в местност Скелето (на 1 км южно от Страшимирово). Теренно издирване на И. Иванов и Ал. Минчев показва наличието на селище от елинистична епоха - римска епоха с площ 1 дка. (м/у Страшимирово и Езерово - източно от спирка "Моряк") По време Източната Римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия през V - VII век е била изградена крепостта Петрич кале , като част от ранновизантийската отбранителна система. В надпис написан в стихове върху мраморна плоча от 557 г. се споменава за още една крепост- “град” , построена от император Юстиниян I и наречен от него на името на покойната му съпруга Теодориада. Според Шкорпил плочата е открита натрошена при кариерата до с. Аладън. В околностите на Белослав присъствието на българи се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Две селища и един некропол има в района на Белослав-Страшимирово. Смята се, че селищата им в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно. По време на Второто българско царство Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, тогава той станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османотурската администрация пристъпила и към преимену ване на много български села с турски имена. Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаеддин, има в турски регистри от 1573 и 1676 г, а в по-късни времена като Бююк Аладън . През 1853–1856 г, бошува Кримската война , селото и околността са определени за лагер на две английски пехотни дивизии, съюзници на османските войски, откъдето научаваме за селото: Капитан Mаксимилиан Хемънд пише: „ Разположено в района на езерото, заобиколено от прекрасни хълмове, в разклоненията на Балкана" Подпол ковник Натаниъл Стивънс пише : „..село с девет къщи"; „ В околностите на лагера имаше малко турско село, наречено Аладън, състоящо се от ниски варосани колиби със сламени покриви, обградени от градини, силно обрасли с бурени; къщите изглеждаха чисти, но всичко около тях изглеждаше занемарено и потънало в бедност." Дълго с лед западноевропейският ренесанс османската власт разбъра за опадъка и изостаналостта на империята. Започва да хвърля отчаяни усилия за запазване на величието си и дава концесия за изграждането на три жп линии в европейската част на империята. Първата жп линия Русе-Варна минава през Страшимирово, открита на 7 ноември 1866 г. По това време Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". Той първи съобщи на Европа за възможностите на плавателния канал Варна-Девня, проекта създаден от, и по идея на български инженер, По време на освободителната война в с. Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна ,Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878г. турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с.Гебедже, турската власт престава да съществува. Селско общинско управление с.Белослав е с ъздадено през 1879 г. и включва селата: Белослав (Белово, Гебедже), Езерово -(Малък Аладън), Константиново (Дерекьой), Разделна, Страшимирово (Голям Аладън).” Официално дело на Министерството на вътрешните работи утвърждава решението на Белославски общински съвет от 1898 г, №23, което постановява „ Голям Аладън" да се преименува на „ Страшимирово" (Указ № 113 / обн. 02 февруари 1899 г . ). Смята се, че селото е кръстено на писателя и политик Антон Страшимиров, който според преданията е посетил селото в самия край на IXX век. В периода 1897-1906 г. при построяването на пристанище Варна, техническото изпълнение на строежа било истинско предизвикателство.. Каменният материал за отделните съоръжения, бил доставян от създадената за целта кариера при с.Аладън, Макар че бил мек материалът имал свойството да се втвърдява във водата и това го правило много подходящ. През 20 век стъкларската индустрия в Белослав е в постояанен подем и от околните села има масово заселване в близост до завода, който граничи със Страшимирово. (Музей на стъклото ) В началото на XX век в Страшимирово се заселват много бежанци от Източна Тракия, През 1914 г. е открито училище в Страшимирово. То е Начално училище, кръстено „Кирил и Методий“, Първоначално се помещавало в частни къщи, а п рез 1928г. с помощта на кап. Никола Лефтеров [виден общественик, участник в Илинденското въстание, войвода от Македонското движение (с чета от доброволци - съселяни и не само), последващ дългогодишен кмет на Страшимирово] е построена първата сграда на училището. Най-старата риболовна кооперация Български риболовец е основана през 1921 г. В нея членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др. През октомври 1930 година се поставя начало на читалищна дейност с регистрацията на действащото читалище „Пробуда” и изпълнение на дейнист - първоначално в частни къщи. В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век поради строежа на пристанище "Варна-запад", връзката между Варненското и Белославското езеро е превърната в плавателен коридор , а жп линията Страшимирово -Тръстиково е изместена и удължена с 2 км.(линията е прокарана през селото, а живеещите на земите през които минава, са изместени.със съответно получени равностойни имоти,) Проекта за осъществяване на преустройството е предложен през 1952 г. и приет за осъществяване през 1965 г. Тези глобални промени водят до драстично изменение на географията на селото, на живота в езерата , както и на хората жевеещи тук. Фотографии и картини на местността Anchor 1 Находки от местността Anchor 2 История > Поглед в миналото Карта

"Това е Страшимирово" е любителски проект за електронна енциклопедия представяща село Страшимирово. Anchor 1 Сайт: Информация "Това е Страшимирово" е любителски проект за електронна енциклопедия представяща село Страшимирово. Прочети още Съдържание Карта на сайта по заглавия на страници Прочети още За контакт strashimirovo@gmail.com Пишете ни Сайт Карта

Героите от Страшимирово Героите Anchor 1 Кап. Никола Лефтеров Павлов Български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния Македоно-Одрински комитет и командир на рота в Македоно-Одринското опълчение. У важаван и всеотдаен дългогодишен кмет на селото, виден общественик и Варненски гражданин. прочети още редник Атанас Димитров Участник в Илинденско–Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. редник Калуд Тодоров Уч а стник в Илинденско–Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. четник Серафим Пешев Уч а стник в Илинденско–Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. редник Алекси Димов Уч а стник в Илинденско –Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. редник Георги Тодоров – Перчема Уч а стник в Илинденско –Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. редник Иван Христов Христов Уч а стник в Илинденско –Преображенското въстание, опълченец от четата на Н.Лефтеров. редник Янко Георгиев Опълченец от 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. Загива на 19 юни в сражения срещу сръбските войски по време на Междусъюзническата война през 1913 г, Радослав Александров Радославов Дравска епопея е отбранителна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх. Дванадесета пехотна дивизия проявява чудеса oт героизъм през 1945г. Смел в решенията си и твърд в изпълнението им е кандидат-подофицерът Радослав Александров Радославов от с. Страшимирово, Варненско. На 13 март 1945 г. е изпратен в разузнавателен патрул при кота 159, западно от с. Чекел. При оттеглянето на патрула е ранен, но въпреки това спасява живота на свои другари, донася ценни сведения за състава и разположението на противника, за което е награден с орден "За храброст" V ст. Наши моряци на немски танкер (вече наш), Закотвен пред Страшимирово - август 1944 г. / Дигитален архив на "Морски вестник“ 1/3 История > През XX век > Героите Карта

Anchor 1 Родолюбците На брега на Варненското езеро. Лято 2020 г. Начало > Новини > Родолюбците Карта

Аязмото Anchor 1 Обновяване и надграждане на старата чешма с изворна вода, изградена от БДЖ 1930г., и о бособяване на мястото , като малък кът за отдих . Идея и изпълнение от кметство Страшимирово. Юни 2023 г. 1/3 Начало > Новини > Аязмо Карта

Зона за отдих Anchor 1 Проект: Зона за отдих и детска площадка Инвестиционна програма за капиталови разходи 2017 г. на община Белослав: Изграждане на зона за отдих и детска площадка в с.Страшимирово - предвидени средства -51 600 лв./внесени и гласувани на общинска сесия на 19.01.2017 г. 1/3 Реализация: Януари 2018г. Начало > Новини > Парк Карта

Пърна карта на Страшимирово Пътна карта Карти > Пътна карта Карта

Параклиз "Свети Георги" 2009 Anchor 1 Параклис "Свети Георги" 2009г. Съграден през 2009 г. със собствени средства от Бай Стойчо Пеев. За да има къде хората да се помолят и да запалят свещ., понеже до края на 2011 г. в селото не съществува храм за богослужение. Култура > Параклис Карта