Веломаршрут: Аксаково-Побити камъни-Страшимирово Веломаршрут I Anchor 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Този маршрут изглежда лесен и подходящ за начинаещи и това е така, ако се кара само в частта в която е описан, но ако човек започне и финишира във Варна се получава един хубав почти целодневен маршрут. Най-характерното за него е, че започва на относително голяма височина и завършва почти на морското равнище и това облекчава чуствително карането. По пътя има няколко чешми и много хубави гледки, но и една акациева гора в която е доста вероятно да се надраскате или да спукате гума. Mаршрут: Аксаково-Доброглед-Припек-Слънчево-Побити камъни-Страшимирово Дължина: 18,7 км / Начална височина: 253 м / Крайна височина: 41 м Началната точка се намира на отбивка над Аксаково по пътя за Добрич, но ако тръгнете от центъра на Аксаково добавяте още 3 км изкачване. От Страшимирово до магазина пък е 17,8 км. Иначе казано при тръгване и завършване от магазина дистанцията е около 51,3 км. Първата отсечка е по хубав черен път до Доброглед и е изключително приятна за каране. Още след 1,3 км ще стигнете до чешма и поляна подходяща за пикник, а след още няколко стотин метра се излиза на първите къщи, минава се по едно тясно пътче, което пресича едно дере и в долния край на селото преди големия ляв завой се завива на дясно и скоро след това се излиза на черния път (332) към Припек. Тук има страхотна гледка, но и започва трънливата горичка, все пак ако внимава човек няма да се нарани, но има вероятност да спука гума. Така е само през първата половина на това пътче. После следва дъбова гора и след завиване на ляво на един разклон (333) много готино спускане до Припек. От там карнето до Побити камъни минава през Слънчево и е само по асфалт. Направили сме маршрута през центъра на Слънчево защото там има магазинче и е удобно място за спиране и купуване на нещо за хапване или пийване. Следващата отсечка също е много приятна и е черен път към Страшимирово, който започва в ляво от главния път непосредствено след Побитите камъни. По пътя има горички, полянки и места подходящи за пикник. От Страшимирово прибирането до Варна може да стане по крайезерния път. 1/3 Туризъм > Веломаршрут I Карта

Сателитна, Пътна карта, Триизмерна карта Карти Anchor 1 Пътна карта Карта на Страшимирово с имена на улиците, инфрастуктурни точки, настилка на пътното платно. Към картата Сателитна карта Сателитна карта Google maps с граници на площта в регулация. Към картата Интерактивна карта Интерактивна карта Google Street View от точка с координати - център Страшимирово Към картата Карти Карта

Маршрут на разходка до Побити камъни. Горски маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 7 .5 км. Надморска височина: 30-110 м. Началната точка е център . Запърваме на север към автобусната спирка и края на селото. Оттам тръгваме по нагоре по черен път покрай лозята на Страшимирово. Преминаваме около 350 м. и завиваме на ляво по пътя през лозята. Той ни отвежда, с малки криволичения, в края на лозята на запад. Докато стигнем дотам можем да опитаме от прекрасното грозде на боговете или някоя череша (хрущялка), според зависи от сезона (САМО ОПИТВАМЕ, пържолите и скарата са в раницата :). В края на пътя има леко изкачване, след което се разкрива горската среда. Отново поемаме на север, през гористата местност, и започваме да откриваме един от най-големите енергийни източници в България - Побити камъни . Започва интересната част на раздоската, откриване, удивяване, чудене, маене и куп други емоции при разглеждането на този природен феномен. Около километър в леко разпръснати, четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури, можем да разгледаме група "Страшимирово". В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „Твърдолистна песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите камъни е обитавана от още 3 световно застрашени - Борисово подрумиче, Карталовиден карамфил и Жлезист лопен; 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. Обитава се още от защитеният бръмбър Голям сечко, Шипобедрената и Шипоопашата костенурка, стенен Кримски и Жълтокоремен гущер, Пепелянка и 114 вида птици сред които Сиво каменарче, Кос, Гургулица, Белоопашат мишелов и др. От бозайницуте се срещат лалугер, заек, белка, лисица, дивя свиня, чакал и др. С все повече вървене навлизаме в район с по-стара гора. Можем да се спуснем на запад в самата гора, където да се направи почивка за тези които обичат пикниците. Връщането обратно можем да направим покрай потока малко по-надолу в гората. Там със сигурност ще видим столетни дървета, чешмички с изворна вода и някои домашни животни изкарани на паша. Връщайки се покрай потока, пътеките преминават в черен път, наоколо с зеленчукови градини и малки ферми, излизащ на шосе 2008 (път Варна - Девня). Поемайки по пътя на изток към Страшимирово отляво на нас се виждат пясъчни наноси, в които Брегови лястовици сякаш в композиция са издълбали своите земни гнезда. Изминаваме около 400 м. лек баир и сме в селото. Автобусната спирка е на 300 м. срещу нас, а ценръра малко по-надоля от нея. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Горски маршрут Карта

История на Побити камъни. Побити камъни Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се случва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. Ара Маргос за Побитите камъни Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Anchor 4 Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Един забележителен природен кът На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Възхищението му става по-голямо, Когато тръгне между тях по златожълтия пясък, навеян на леки вълни от ветровете. Впечатлението е поразително - сякаш се движим всред вкаменена гора. Това е прочутата местност Побитите Камъни, известна в миналото още под името Дикилиташ Anchor 2 1 - Дикили-таш при с. Аладън, Варненска околоя (1895) К. Албрехт - фотограф / Фотографията е в рамка, с герб на гр. Варна и държавния герб на България. 2 - Поздрав от Варна. Дикилиташ. Естествени стълбове от нумулитов варовик/ Картичката е в кореспонденция от 21 май 1901 г. С ръкописен текст върху лицевата страна на изображението. Подарена на Музей за история на Варна от Хр.Алексиев на 18.11.1984 г. 3 - Варна. Местността Дикилиташ Велчев, Атанас В. - фотограф - 1901 - 1910 г. 4 - 1871 - 1890 г. Побитите камъни (Дикилиташ) до с. Белослав (Гебедже). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. 5 - Побитите камъни край Варна / Побитите камъни (Дикилиташ). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. / Акварел. Картината е включена в изложбата на Варненското археологическо дружество 1912г. Вестник "Завой" брой 17 стр. 2 - 01 Декемви 1939 г. Каменната гора Сборище на богомилите. Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. 3 - 10 Октомври 1909 г. Поход на Н. В. Кралицата и г-н. Шкорпил. От Гебедже през Побити камъни до Аладън Вестник "Врненски Кореняк" брой 2 - 01 Септември 1939 г. Варна като летовище Западните ветрове образуват облаци от пустинята "Побити камъни" при Страшимирово. Виктор Тепляков за Побитите камъни В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей). Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.). Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836 г.). В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания. Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър. > към цялата статия Anchor 3 Побитите камъни, литография - 1829.г. Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на XIX век. Anchor 5 Вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат - командир на хидрографския кораб Спитфайър) “Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони. Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.” > към цялата статия Побитите камъни при Аладън, 1854 г. Капитан Томас Спрат, Commander HMS „Spitfire”. История > Местности > Побити камъни Карта

Старата жп линия на Страшимирово Старата железопътна линия Старият път на линията - на заден план е Страшимирово (1895 -1906 г.) Anchor 1 По време на Кримската войвата (1853 - 1856 г.) Чарлз Дикенс е военен кореспондент на в."Дейли Нюз". Той сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и още тогава се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му обаче не дали резултат и тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал . Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи на българите. След края на войната властите в Османската империя окончателно разбират, че страната им изостава от останалите Велики сили във всички отношения, особено в инфраструктурата. Поради това в Истанбул решават да дадат концесия за изграждането на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари. На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросната железница. Главни акционери на предприятието стават братята Хенри и Тревор Баркли. Строителството на първата линия започва едновременно в крайните си гари в Русе и Варна, като значителен тласък за бързия му напредък дава новият управител на Дунавския вилает – известният Мидхат паша, който изкарва принудително 15 000 българи от двете страни на линията да работят безплатно. Строителният материал за мостовете и кантоните се набавя от старобългарските столици Плиска и Преслав, други крепости, културни памесници и стари гробища, като в резултат са унищожени завинаги безценни паметници, Мидхат паша късно разбрал за Мадарския конник. Така той оцелял от набезите на османската власт, искаща да затрие историята и величието на българския народ. При откриването й на 7 ноември 1866 г., линията има дължина 224 км, като разстоянието между Русе и Варна се изминава за около 8 часа и освен двете крайни гари по протежението й има и други осем спирки: Червена вода, Ветово, Душетабак (Ясеновец), Кайнали дере (Каменяк),Касбичен (Каспичан), Провадия и Гебедже (Белослав). ЖП мост над канала, свързващ Белославското и Варненското езера период: 1931-1940 г. Кофената дълбачка „Добруджа" - 20-те години на XX век. През 1952 г. във връзка със строежа на пристанище "Варна - запад" е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г, вследствие на което трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово е изменено и удължено с 2 км. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав — Страшимирово е демонтирана. Работата по изграждането на новия участъка от жп линията се извършвала чрез денонощни взривове на избраното трасе, върху което се намирали:старото училището , в двора на което, по-рано е бил открит халколитен некропол ; стари гробища и земя на жители. В началото на 1975 г. с Аспарухов мост става тежка авария - при преминаването си през канала, поради неправилно съпоставяне на размерите, в него се блъска руския кораба "Павел Постишев". Налага се демонтирането на моста, и за да не спира движението са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. По този начин още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга. История > През XX век > ЖП линия Карта

Маршрут на разходка покрай брега на Страшимирово. Крайбрежен маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4,5 км. Надморска височина: 0-50 м. Началната точка е център . Оттам се запътваме на юг към езерото. Минаваме по мост над жп линия Варна-София, след който завиваме вдясно по нов път. Пътя минава покрай родово щъркелово гнездо и стига до пътечка, която ни отвежда до най-западната част на селото. Продължаме към езерото и стигаме до чешмичка с изворна вода, оттам 50 м. и сме на него. Започваме да срещаме въдичари (задължително поздравяваме и пожелаваме наслука). Над нас на хълма можем да разгледаме параклиса . Отправяме се на изток по пътечката на върлите рибари, а срещу нас се наблюдава защитена местност "Ятата" с над 70 вида птици вписани в Червената книга на България. Докато се наслаждаваме на всеразлични пернати може да видим как добрите въдичари хващат илария, пачура, писия или някое заблудено попче (кая), което е уникален вид срещащ се само във Варненските езера . Стигнахме до малка хълмиста пътека минаваща покрай казана за изваряване на ракия. По-нататък вървим покрай езерото. Към края на поляната се разгръща същинското Варненско езеро. Отклоняваме се леко по черен път, покрай старата жп спирка , преминаващ в асфалт до стигане на чешмичка изградена от БДЖ 1930 г. От там към големите тополи в чиито край е кея , направен за всички любители на езерни обиколни , След това разходката продължава по черен път успореден с жп линията (на 5 м.). Ако засечем влак махаме в очакване да породим познатия звук от свирката на машиниста. По пътя разминаваме друго рибарско средище, но този път на стари мрежоловни рибари. Продължавайки по пътя достигаме до падина с дъбоби дървета, отдругата страна на линията - Белият камък . Започва трудната но най-тонизираща част. Изкачваме се на хълма по кози пътечки и срещу нас се открива смайваща панорамна гледка. По този уч астък може да видим зайци, лисици, орли, соколи и ЗМИИ, От безбройните билки които има тук, през есента можем да се насладим на цъфтежа на най-скъпата подправка - шафран (есенен минзохар). На запад по хълма стигаме до малка група от Побити камъни , тук е мястото за по-дълга почивка, като събираме от енергията на мястото. След отдиха се устремяваме към останките на кариера за ломен камък , открита за направата на Пристанище Варна-изток (1897 г.). Оттук се спускаме към селото, минаваме през жп спирка Страшимирово, отново покрай чешмичката, нагоре по пътеката към моста и надясно към центъра на селото. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Крайбрежен маршрут Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Anchor 1 "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово . Образувало се е при прокопаването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан , розов пеликан , къдроглав пеликан , малък воден бик , нощна чапла , черен щъркел , бял щъркел и др. Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро , южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. още.. Забележителности > Местност "Ятата" Карта

кап. Никола Лефтеров Павлов Биография; житейски път; наследство Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. Четата на Никола Лефтеров 1903 г. Четата на Лефтеров 1905 г. Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. Обществена дейност Anchor 3 След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Снимки от Страшимирово. Снимки Anchor 1 Панорама Галерия > Снимки Карта

Маршрути за разходки из страшимировско. Туризъм Anchor 1 1/1 Крайбрежен маршрут Разходка по брега на най-западния залив Варненското езеро при Страшимирово. Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4 км. Надморска височина: 0-50 м.н.в. Прочети още 1/1 Горски маршрут Разгодка до Побити камъни "Група Страшимирово" и близката гора. Средно лесен маршруд! Обща дължина: 6.5 км. Надморска височина: 30-110 м.н.в. Прочети още 1/3 1/1 Птичи маршрут Разходка от Страшимирово до защитена местност "Ятата". Лек маршрут! Обща дължина: 7 км без връщане Надморска височина; 30-0 м. н. в. Прочети още Anchor 2 1/1 Езерен маршрут Маршрут по вода! Средна дължина: 4 км. Надморска височина; 0-0 м. Прочети още 1/1 Веломаршрут 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Дължина: 18,7 км Начална височина: 253 м Крайна височина: 41 м Прочети още 1/1 Веломаршрут 2 Велообиколка на Варненското езеро. - тип на карането: велоизлет с цел разходка сред природата - подходящо за: НАЧИНАЕЩИ - темпо на каране: леко, но стегнато - разстояние: общо около 40-45 км. Прочети още Туризъм Карта

Местност "Колака" Anchor 1 Мегалити Смайващи скали високи до десетки метри спрямо наклона на хълма, който бе издигнат в котловина североизточно от селото. До 2009г. беше интригуващо място, където децата от детската градина ходеха на поход и пикник, а възрастните на разходки и отдих. За жалост мястото се намира в частна собственост и вече не съществува. 1/7 Природа > Мегалити Карта

   Предложение от страна на кмета на с. Страшимирово, за разглеждане на сесия от общински съвет - За цялостно обновяване на старата сграда на училището, пригоде Anchor 1 Проект: Цялостен ремонт на пенсионерски и младежки клуб Предложение от страна на кметът на Страшимирово, за разглеждане на сесия от общински съвет - За цялостно обновяване на старата сграда на училището, пригодена за младежки и пенсионерки клуб. Цел на проекта - предоставяне на подходящи, модерни зали пригодени за: - Пенсионерите от селската общност - възможност за подобаващо посрещане и почитане на празници и събития - Младежите от селото - стимул към морално-комуникативно общуване, изчезващо с развитието на технологиите. Предоставяне на повече спортни съоръжения за поддържане на добра физическа форма, и пълноценно изживяване на детството. Предвидени основни промени - подмяна на покрива на сградата ; саниране на сградата ; подмяна на дограмата ; подмяна на подовата настилка ; обособяване с тоалетна ; окачени тавани ; осветление Предназначените средства за проекта са на стойност от около 60 000 лева. Също така на 8 април 2016 г. бяха монтирани нови осветителни тела за спортното игрище, направено през миналата 2015 г. Монтираните прожектори досега бяха дарени от приятели, любители на спорта, а новите които ще се монтираха са осигурени със съдействието на кмета на община Белослав. Необходимите средства за поставянето на осветление са дарени, понеже в проекта за спортното игрището не е включено осветление, Основите и необходимите колони са издигнати от доброволци, жители на селото. Април 2016 г. Инф: администрация Страшимирово Начало > Новини > Клубове Карта