Основна информация Anchor 1 В България има само едно населено място с наименование Страшимирово. То е малко село разположено между Варненското и Белославското езеро с южен изглед към живописната защитена местност "Ятата" . Местоположението му попада в "Защитена зона от Натура 2000 ". Намира се на 2 км. североизточно от община Белослав и на 13км. западно от област Варна . Характеризира се с: умерено-континентален климат с черноморско влияние; алувиално-ливадни, карбонатни и черноземни почви . Селото е благоустроено с добре уредена инфраструктура , Wifi зона в района на читалището . Има редовно минаващ железопътен и автобусен транспорт . Географското разположение на селото, в долина из разклоненията на Източния Предбалкан и на брега на Варненското езеро , са удобна възможност за развитие на туризъм и атрактивни водни, и въздушни спортове. Благоприятното му разположение и удобния транспорт превръщат Страшимирово в предпочитана дестинация с нарастващ интерес и възможност за любителите на еко туризъм да усетят различни нюанси на природата . Статут: село Площ: 7.016 км2 (НСИ) Население: 881 жители (НСИ ) Надморско равнище: 0 – 49 м. Географска ширина: 43.19767N Географска дължина: 27.73499E Името на български: Страшимирово Името на латиница: Strashimirovo Местоположение: Североизточен регион > BG33 МПС код: В ЕКАТТЕ: 69763 Пощенски код: 9179 Телефонен код: 05114 Област: Варна > VAR Община: Белослав> VAR04 Кметство: Страшимирово > VAR04-04 Действащ кмет : Калоян Николов GPS координати (център) - 43.19873,27.73576 Разстояние по въздух до столицата: 364.094 км. Разписания > Транспорт > Институции Местоположение > Пътна карта > Сателитна карта > Триизмерна карта Сайт > Съдържание > Комуникация > Информация Начало > Информация Карта

Палеолитни селище и находища из Страшимирово и Белослав. Палеолит Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни , където са открити най-старите археологически находки. Оттогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Много от находките са намерени и описани от Ара Маргос при периодични обходи, през голям период от време. През 2014 г. В. Славчев описва открити находки: стъргалки (една от сиво-жълто-розов халцедон) и оръдия с надлъжно, косо и напречно затъпяване – общо 10 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години). Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в пещера северно от Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос , който дълги години е учител по история в училището в Страшимирово. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Пещерата Темната дупка в Белослав е открита през 1948 година. Археолози правят сондажни проучвания и попадат на кости от плейстоценска фауна. По късно откриват фосили и части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена, див кон, пещерна мечка, кремъчно сечиво и пет керамични фрагмента. Намереното в пещерата сочи за човешко присъствие през късния плейстоцен, през ледниковата и пост ледниковата епохи в тази част на Балканския полуостров, което вероятно може да се свърже със сезонните миграции на стадата от едри бозайници. Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11 м. височина и 4.5 м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5 м. Дълга е около 30 м, като завършва с кръгла зала, осветявана от естествен отвор - комин на пещерния таван. Но и тази зала не е краят на "Темната дупка". В дъното се намира малък отвор, през който може само да се пропълзи. След това пещерата отново се разширява и продължава значително навътре, но... тази й част все още не е добре изследвана и картирана При направени от Ара Маргос и Н.Джамбазов археологически проучвания и сондажи през 1957 са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита. През 2015 г. с р-л В. Славчев е направено сондажно проучване във вътрешността на пещерата. При проучванията в пещерата е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът В. Славчев. Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни, открити са вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък. П раисторическо селище в пещера на площ 1 дка / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.. Открито е и находище от палеолита на левия бряг на р. Харамийска, на около 100 м западно от пещерата Темната дупка, на площ от 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2014 г. в местност Пясъците находище Насипите с площ 4 дка, при вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност са открити палеолитни находки - В. Славчев Новооткрито „находище“, съдържащо случайно пренесени и пре-отложени с човешка намеса артефакти. Най-вероятно те са изкопани заедно със земни маси при извършване на строителни работи в близост до канала в района на Белослав, след което са извозени иизсипани в пясъчната кариера в м. Пясъците край Белослав. Находките се разкриваха в севернатачаст на депонираните насипи върху хоризонталната повърхност на разтоварния ръб на депото и понасипния откос под него. Артефактите са изключително интересни, защото се различават коренно отвсички намерени досега в района на м. Побити камъни както по технико-типологическите си белези, така и по отношение на използваните суровини. Открити са: грубо обработени едри плоски кремъчни валуни, валун с двустранно дялан клиновиден връх, грубо оформени масивни оръдия (пробои,резци) от валуни, големи, многостенни ядра за отломъци със сменящи се площадки с калактонски /протолевалуазки характер, стъргала, стъргалки, пробои, резци, комбинирани оръдия, надлъжно,косо и напречно затъпени отломъци, левалуазки отломъци, естествено затъпени отломъци, пресече-ни пластини и пластини с естествено затъпяване, серия от „дялани“ изделия – праядра, отломъци иоръдия – общо 136 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. През 2015 г. при проучване на Белославска пещера-Запад археологът В. Славчев определя обект от палеолита на площ 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. При друго издирване на тераса северно от Тръстиковото езеро до с. Разделна той определя палеолитен обект с площ 4 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. История > Палеолит Карта

Начало на кооперативни рибарство по Варненските езера Рибарство Anchor 1 По разказ от жител на Страшимирово. Снимката изобразява улова на близо 8 тона кефал в района на аязмото в с. Страшимирово. Събитието е март месец в началото на 50-те години на XX век. В улова са участвали жители от Страшимирово и Белослав. Ръководител на групата е бил Иван Демиров от Повеляново /Марково/. Уловената риба е предадена на държавен риболов Варна. Риболова през 30-те години на XX век с членство на Страшимировци Уловът на рибарските кооперации във Варна достигнал 600 000 кг Те сами създават тържище "Български рибоволец". Риболовът по варненското крайбрежие се развива главно в две насоки: от трудово-производителни кооперации и от частни лица. Въдичарите и чорбаджиите са малка част, представлявана основно от известните казаци липованци от с. Казашка махала. Трудово-производителните кооперации са основните риболовци. Най-стара от тях е "Български риболовец", основана през 1921 г. Тя е най-сериозният популяризатор на предимствата на кооперативния риболов. Със собствени средства построява просторна сграда с надпис "Тържище - Български риболовец". На фасадата й е поставена интересна скулптурна композиция, представляваща морски вълни, а между тях - модерна раковина, обкръжена от два едри мустакати сома. Тържището е на т.нар. малък пристан. Дотогава пазарлъкът между рибари и търговци е станал в една неугледна дъсчена барака. Тържественото откриване на тържището става през есента на 1935 г. То е с просторни халета, удобни за предлагане на риба. По крайбрежието кооперацията разполага с модерни рибарски хижи, улесняващи бита на рибарите. В кооперацията членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др. Членовете на кооперацията участват всяка година в селскостопанските събори, провеждани във Варна през периода 1935 - 1939 г." Възходът на кооперация "Български риболовец" се отдава преди всичко на трудолюбивите членове. Оглавявани от дългогодишния директор Лазар Черпански, тържището предлага най-различни видове риба. Има сладководна, уловена с гриб от Камчия и езерото, а също и разни видове черноморска - кая, скумрия, карагьоз, калкан, лефер, писия, сафрид. Едрите търговци от 30-те години - Иван Янев, Христо Ранков, Ковачев сие Казаков, чакат да започне разтоварването й, за да подхванат наддаването. Незабавно стоката се отправя към магазините със специални рибарници. Тук трябва да отбележим заслугите на кмета Михаил Колони през първото му кметуване. Те са построени по европейски образец и целят да се подобри обслужването на гражданите. Той инвестира и собствени средства. Едни от халите е районът, където по-късно е построен Юнашкият салон. Големи са халите до Балък пазар под зданието "Сити". Там са построени 14 касапски рибарски дюкяна. Особено важни са кварталните хали, четири на брой, построени през 1910 - 1911 г. по проект на общинския архитект Радели. За съжаление, халите в града постепенно бяха ликвидирани. Последните като че ли бяха тези на бул. "Вл. Варненчик", съборени през 1967 г. за разширението на булеварда. Тържището осигурява риба и за местните консервни фабрики. В това отношение Варна се прочува с висококачествените рибни консерви на предприятията "Братя Кирякови", "Благой Фанев", "Янко Костов". В избените помещения на тържището има складове със сол и работилница за солене и опушване на риба. От Цариград с гемии е бил доставян турук, който след съответната обработка се превръщал в лакерда. Има дори и кафене, което предлага лимонада, чай, кафе, локум, пасти. Тук стават и приятелски срещи на почитателите на рибните деликатеси. Рибарите с болка се разделят с тържището, когато е съборено в началото на 50-те години за разширение на кейовите места на пристанище Варна. - източник Вестник "Рибарство и отраслите му" Книжка 7 и 8 стр.10 01 Септември 1923 г. Гебеджанския канал Вестник "Рибарство и Отраслите му" Книжка 2 стр. 9 - 01 Юни 1924 г. Раците в Гебеджанското езеро Вестник "Рибарство и Отраслите му" Кн. 5 и 6 стр. 17 - 01 Май 1925 г. Гебеджанското езеро Вестник "Рибарство и отраслите му" Книжка III стр.10 01 Март 1923 г. Рибно тържище Из "Белослав и неговите околности" - Алеко К.Константинов След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езера. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби. Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > През XX век > Рибарство Карта

Веломаршрут: Аксаково-Побити камъни-Страшимирово Веломаршрут I Anchor 1 Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Този маршрут изглежда лесен и подходящ за начинаещи и това е така, ако се кара само в частта в която е описан, но ако човек започне и финишира във Варна се получава един хубав почти целодневен маршрут. Най-характерното за него е, че започва на относително голяма височина и завършва почти на морското равнище и това облекчава чуствително карането. По пътя има няколко чешми и много хубави гледки, но и една акациева гора в която е доста вероятно да се надраскате или да спукате гума. Mаршрут: Аксаково-Доброглед-Припек-Слънчево-Побити камъни-Страшимирово Дължина: 18,7 км / Начална височина: 253 м / Крайна височина: 41 м Началната точка се намира на отбивка над Аксаково по пътя за Добрич, но ако тръгнете от центъра на Аксаково добавяте още 3 км изкачване. От Страшимирово до магазина пък е 17,8 км. Иначе казано при тръгване и завършване от магазина дистанцията е около 51,3 км. Първата отсечка е по хубав черен път до Доброглед и е изключително приятна за каране. Още след 1,3 км ще стигнете до чешма и поляна подходяща за пикник, а след още няколко стотин метра се излиза на първите къщи, минава се по едно тясно пътче, което пресича едно дере и в долния край на селото преди големия ляв завой се завива на дясно и скоро след това се излиза на черния път (332) към Припек. Тук има страхотна гледка, но и започва трънливата горичка, все пак ако внимава човек няма да се нарани, но има вероятност да спука гума. Така е само през първата половина на това пътче. После следва дъбова гора и след завиване на ляво на един разклон (333) много готино спускане до Припек. От там карнето до Побити камъни минава през Слънчево и е само по асфалт. Направили сме маршрута през центъра на Слънчево защото там има магазинче и е удобно място за спиране и купуване на нещо за хапване или пийване. Следващата отсечка също е много приятна и е черен път към Страшимирово, който започва в ляво от главния път непосредствено след Побитите камъни. По пътя има горички, полянки и места подходящи за пикник. От Страшимирово прибирането до Варна може да стане по крайезерния път. 1/3 Туризъм > Веломаршрут I Карта

Сателитна, Пътна карта, Триизмерна карта Карти Anchor 1 Пътна карта Карта на Страшимирово с имена на улиците, инфрастуктурни точки, настилка на пътното платно. Към картата Сателитна карта Сателитна карта Google maps с граници на площта в регулация. Към картата Интерактивна карта Интерактивна карта Google Street View от точка с координати - център Страшимирово Към картата Карти Карта

Маршрут на разходка до Побити камъни. Горски маршрут Anchor 1 Средно лесен маршрут! Обща дължина: 7 .5 км. Надморска височина: 30-110 м. Началната точка е център . Запърваме на север към автобусната спирка и края на селото. Оттам тръгваме по нагоре по черен път покрай лозята на Страшимирово. Преминаваме около 350 м. и завиваме на ляво по пътя през лозята. Той ни отвежда, с малки криволичения, в края на лозята на запад. Докато стигнем дотам можем да опитаме от прекрасното грозде на боговете или някоя череша (хрущялка), според зависи от сезона (САМО ОПИТВАМЕ, пържолите и скарата са в раницата :). В края на пътя има леко изкачване, след което се разкрива горската среда. Отново поемаме на север, през гористата местност, и започваме да откриваме един от най-големите енергийни източници в България - Побити камъни . Започва интересната част на раздоската, откриване, удивяване, чудене, маене и куп други емоции при разглеждането на този природен феномен. Около километър в леко разпръснати, четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури, можем да разгледаме група "Страшимирово". В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „Твърдолистна песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите камъни е обитавана от още 3 световно застрашени - Борисово подрумиче, Карталовиден карамфил и Жлезист лопен; 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. Обитава се още от защитеният бръмбър Голям сечко, Шипобедрената и Шипоопашата костенурка, стенен Кримски и Жълтокоремен гущер, Пепелянка и 114 вида птици сред които Сиво каменарче, Кос, Гургулица, Белоопашат мишелов и др. От бозайницуте се срещат лалугер, заек, белка, лисица, дивя свиня, чакал и др. С все повече вървене навлизаме в район с по-стара гора. Можем да се спуснем на запад в самата гора, където да се направи почивка за тези които обичат пикниците. Връщането обратно можем да направим покрай потока малко по-надолу в гората. Там със сигурност ще видим столетни дървета, чешмички с изворна вода и някои домашни животни изкарани на паша. Връщайки се покрай потока, пътеките преминават в черен път, наоколо с зеленчукови градини и малки ферми, излизащ на шосе 2008 (път Варна - Девня). Поемайки по пътя на изток към Страшимирово отляво на нас се виждат пясъчни наноси, в които Брегови лястовици сякаш в композиция са издълбали своите земни гнезда. Изминаваме около 400 м. лек баир и сме в селото. Автобусната спирка е на 300 м. срещу нас, а ценръра малко по-надоля от нея. И да не забравяме да поздравяваме всеки когото срещнем! :) Туризъм > Горски маршрут Карта

Пърна карта на Страшимирово Пътна карта Карти > Пътна карта Карта

Параклиз "Свети Георги" 2009 Anchor 1 Параклис "Свети Георги" 2009г. Съграден през 2009 г. със собствени средства от Бай Стойчо Пеев. За да има къде хората да се помолят и да запалят свещ., понеже до края на 2011 г. в селото не съществува храм за богослужение. Култура > Параклис Карта

При Страшимирово, през халколита вече са практикували риболов, макари не основно за прехрана, а като начин за събиране на ресурс за направа на култови идоли и инструменти. Anchor 1 Рибарство Риболовът е един от най-старите начини за препитаване. По Варненските езера е познат от поне 7 хиляди години. През халколита , при Страшимирово той е бил активно използван. По-късно древните го практикували, като са имали силно развито мореплаване. Най-високо почитан местен воден бог е бил Дарзалас - бог на подземния свят и плодородието, покровител на Одесос; Бендида - богиня на дивото и лова; Тракийския бог конник (Херос)- герой на лова Оттогава до днес риболова е неизменна част от бита на хората живеещи покрай езерата , а още в началото на XX в. става един от основните отрасли в селото. Местен деликатес са кюфтетата от попчета (кая), които са уникален вид, срещащ се само във Варненските езера. Един от най-почитаните и обичани празници е Никулден - празникът на моряците и рибарите, както и църковен празник на селото. Сега се практикува най-вече въдичарството, но все още се намира по някой друг стар мрежоловен рибар с ръчно плетена мрежа и пропита с чар от времето лодка. Използвани методи и стедства за риболов по езерата са: спининг - на дъно, бомбарда, тапа (плувка), булдо, блесна, воблер, чепаре телескоп - на тапа (плувка) със стръв от морски червей, без захранка В езерата се срещат предимно соленоводни риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия и др. В слабо солената западна част се срещат слатковорни видове риба: шаранови - платика, таранка; бяла риба и други. Преди да се свържат езерата с Черно море и да бъде прокопан канала между тях, в акватория та им е имало огромно количество сладководна и разнообразна риба. По онези времена Варненските езера са били с най-голяма рибопроизводителност, а гебеджанските раци са били известни в цяла България. История на рибарството Поминък > Рибарство Карта

Страшимировското блато "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зо Защитена местност "Ятата" BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитания. Anchor 1 "Ятата" е защитена местност, разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро , на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово . Образувало се е при прокопаването на плавателния канал, до него от Страшимирово най-бързо стигнеме с лодка, а по пътя може да разгледаме камъшеното островче, също останало от древния западен залив на Варненското езеро. Местността "Ятата" представлява блато с водолюбива растителност, което е превърнато в отстойник. Местообитание на защитени видове птици като малък корморан , розов пеликан , къдроглав пеликан , малък воден бик , нощна чапла , черен щъркел , бял щъркел и др. Блатото е защитена местност, разположена на южния бряг на канала, свързващ Варненското и Белославското езеро , южно от село Страшимирово. Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии. Местността е обявена за защитена с цел запазване естествените местообитания на редките и защитени птици. Видовото многообразие представлява орнотологичен интерес и дава възможност за предлагане на специализиран екотуристически продукт. още.. Забележителности > Местност "Ятата" Карта

кап. Никола Лефтеров Павлов Биография; житейски път; наследство Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. Четата на Никола Лефтеров 1903 г. Четата на Лефтеров 1905 г. Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. Обществена дейност Anchor 3 След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Снимки от Страшимирово. Снимки Anchor 1 Панорама Галерия > Снимки Карта