Anchor 1 Рибарство ​ Риболовът е един от най-старите начини за препитаване. По Варненските езера е познат от поне 7 хиляди години. През халколита , при Страшимирово той е бил активно използван. По-късно древните го практикували, като са имали силно развито мореплаване. Най-високо почитан местен воден бог е бил Дарзалас - бог на подземния свят и плодородието, покровител на Одесос; Бендида - богиня на дивото и лова; Тракийския бог конник (Херос)- герой на лова Оттогава до днес риболова е неизменна част от бита на хората живеещи покрай езерата , а още в началото на XX в. става един от основните отрасли в селото. Местен деликатес са кюфтетата от попчета (кая), които са уникален вид, срещащ се само във Варненските езера. Един от най-почитаните и обичани празници е Никулден - празникът на моряците и рибарите, както и църковен празник на селото. Сега се практикува най-вече въдичарството, но все още се намира по някой друг стар мрежоловен рибар с ръчно плетена мрежа и пропита с чар от времето лодка. Използвани методи и стедства за риболов по езерата са: спининг - на дъно, бомбарда, тапа (плувка), булдо, блесна, воблер, чепаре телескоп - на тапа (плувка) със стръв от морски червей, без захранка ​ В езерата се срещат предимно соленоводни риби: Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета), Migil cephalus (кефал), Liza saliens (плателина), също така от морето навлизат кефалови риби, трицона, хамсия, писия и др. В слабо солената западна част се срещат слатковорни видове риба: шаранови - платика, таранка; бяла риба и други. ​ Преди да се свържат езерата с Черно море и да бъде прокопан канала между тях, в акватория та им е имало огромно количество сладководна и разнообразна риба. По онези времена Варненските езера са били с най-голяма рибопроизводителност, а гебеджанските раци са били известни в цяла България. ​ История на рибарството Поминък > Рибарство Карта

Anchor 1 Лозарство ​ Гроздето е древен плод, познат по нашите земи от поне 5 хиляди години. Лечебните му качества са били добре известни. Тук се е правело едно от най-хубавите вина в древния свят. Зародил се култът към бога на виното Дионис (Сабазий), почитан и по нашия край (оброчна мраморна плоча ) . Както и Зеланос, също бог на виното. В днешно време Трифон Зарезан е един от най-почитаните празници в Страшимирово. Лозарството в селото от край време е активно стопанство. През XX в. то става организиран земеделски процес. И до днес много от жителите ежегодно се събират за резитба и гроздобер при местните производители, а и при малките семейни лозя с избрани сортове грозде от старите майстори. Добре развити са и производните занаяти - бъчварство и винарство. В почти всички дворове в селото може да се забележи отглеждането на лозата, най-вече на асма. Типични отглеждани сортове са: Мискет, Димят, Памид, Траминер, Шардоне, Мускат и др. ​ Условията в региона са по-благоприятни за отглеждане на бели сортове грозде, както и на сортове грозде за производство на вино розе. Въздухът е по-влажен, особено край морето, което е предпоставка за провеждане на добра и равномерна зрялост при белите сортове грозде, без наличие на стрес в лозата, което води до продуциране на добри аромати, особено когато имаме периоди на ниски нощни и високи дневни температури. Алувиално-ливадните почви в региона, формирани на глинесто-песъчливи материали, също са благоприятни за отглеждане на сортове за производство на бели вина. На територията на Страшимирово има голяма част лозя, безбройни асми в селото и малка изба с производство на истъкнати качетсвени вина, намираща се в района на Побитите камъни , земя обляна от нежните слънчеви лъчи, погалена от приятния морски бриз, събрала в себе си дъха на вековно морско дъно и силата на плодородния дунавски чернозем. Поминък > Лозарство Карта

Anchor 1 Занаятчийство ​ Още през халколита хората тук са владеели отлично занаяти като: ръчно герънчарство, по-късно и с грънчарско колело; плетене на рогоски; тъкачество; дърводелство; каменоделство; бижутерство и др. В по-късни времена древните са владеели до съвърженство занаятите, превръщайки ги в приложни изкуства, като: златообработка - бижутерство; каменоделство, дърводелство - склуптура, графика; тъкачетсво - везба и мн. др. Народните занаяти носят в себе си красота, въображение и творчество, както и спецификата на различните етнографски области в България. Те представляват част от българското културно наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност. В селото, през времето са практикували различни майстори занаятчии. Най-развития занаят през XX в. е стъкларството с несравнима изкусна изработка. В непосредствена близост до селото се намираше първата българска стъкларска фабрика - завод "Стойко пеев" и елитното за времето си стъкларско училище, произвеждащи най-способните стъклари. Различни са майсторите на стъклото: леене на стъкло; издухване на стъкло; гравиране и рисуване върху стъкло. Голям брой жители се изхранваха от обработката на стъкло, за което се добиваше материал от местните пясъчници. ​ Други известни практикувани/щи занаяти в селото са: дърводелство; бъчварство; дърворезба; тенекеджийство; обущарство; стругарство; хлебарство; бозаджийство; ракиджийство; лозарство ; кошничарство, плетене на рогоски и метли; плетене на рибарски мрежи; чакръкчийство; зидарство; точиларство; книговезване; везбарство; шивачество; фризьорство; бръснарство; тъкачество; изработка на тръвни и кошери, и др. ​ Поминък > Занаятчийство Карта

Пътна карта Карти > Пътна карта Карта

През XX век ​ Anchor 1 До 1899 г. селото се казва Голям Аладън след това е преименувано на Страшимирово. Смята се, че селото е кръстено на писателя и политик Антон Страшимиров, който според преданията е посетил селото в самия край на IXX век. В началото на XX век се заселват бежанци от Източна Тракия, много от които са участници в борбите за Македония и за национално обединение на България. Училището в с. Страшимирово е открито 1914 г. като Начално училище „Кирил и Методий“, първоначално помещавало се в частни къщи. През октомври 1930 година се поставя начало на читалищна дейност с регистрацията на действащото читалище „Пробуда” и изпълнение на дейнист в частни къщи. 1/3 Героите ​ Кап. Никола Лефтеров Павлов / Атанас Димитров / Ламбо Иванов Комитов / Калуд Тодоров / Серафим Пешев /Алекси Димов / Георги Тодоров / Иван Христов Христов / редник Янко Георгиев / Радослав Александров Радославов Прочети още 1/3 Училището на Страшимирово ​ Открито е 1914 г. Училището в с. Страшимирово е Начално училище, кръстено „Кирил и Методий“, Първоначално се помещавало в частни къщи,а през 1928г. с помощта на кап. Никола Лефтеров е построена първата сграда на училището. ​ Прочети още 1/3 Административни решения ​ Преименуване на селото от Голям Аладън на Страшимирово. Утвърждаване на Селско общинско управление - с.Белослав. ​ Прочети още Anchor 2 1/3 Старата железопътна линия ​ Първата железопътна линия в България (Русе-Варна), минава през Страшимиробо. Към средата на 60-те години на XX вел, във връзка със строежа на пристанище "Варна - запад", трасето между спирките Тръстиково и Страшимирово било изменено и удължено с 2 км. Прочети още 1/3 Каменна кариера ​ При построяването на пристанище Варна, техническото изпълнение на строежа било истинско предизвикателство. Каменният материал за отделните съоръжения, бил доставян от кариерата при "Аладън", на 15 км от Варна. Прочети още 1/3 Плавателен канал ​ ​ Чарлс Дикен първи съобщава на Европа за канала. Удълбочаване на подхода към Пристанище Варна-Запад пред село Страшимирово, 1972–1973 г. Сп. „Морски Сговоръ“ 1926 г. - Из Девнинското езеро ​ Прочети още 1/3 Прочети още Рибарство ​ Трудово-производителните кооперации са основните риболовци. Най-стара от тях е "Български риболовец", основана през 1921 г. В кооперацията членуват рибари от Гебедже (Белослав), Аладън (Страшимирово), Марково (Повеляново), Казашко село и др. Anchor 3 1/1 Царски посещения - В началото на XX век цар Борис III, като младеж посещава Страшимирово. - Поход на Н. В. Царица Елеонора и г-н. Шкорпил от Гебедже през Побити камъни до Аладън. Прочети още 1/3 Вестниците от началото на XX век ​ в."Морски сговор" ; в."Кореняк" ; в."Свободен глас" ; "Варненски окръжен вестнит" ; в."Земеделец" ; в."Земеделски глас" ​ Прочети още 1/3 Столетен бункер ​ Един от три, четири бункера, останъл на общинска земя (до новите гробища), строен по времето на бурното начато на XX в. Изграден е на метър под земята. Прочети още Прочети още 1/3 Стъкларски завод ​ ​ Първата стъкларска фабрика край Белослав е била построена през 1893г. от братя Мушалан. В годините на социализма заводът е изнасял стъкло за цял свят. До приватизацията му там са работили над 3500 човека. История > През XX век Карта

Anchor 1 Флора По Черноморското крайбрежие преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия. ​ Горският фонд на територията на община Белослав е 12765 дка, или 20,4% от територията на общината. Основните дървесни видове са дъб и габър. Горският фонд на територията на общината се характеризира с ниска степен на леситост и не представлява ресурс за развитие на дърводобивна и дървопреработвателна промишленост. Горите изпълняват предимно рекреационни функции за подобряване на екологичните параметри и възстановяване качеството на атмосферата. ​ Билки : смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз (свирчовина); здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; липа; коприва; кориандър дебела мара; шафран; малина; лапад; дива ягода; див лук; див чесън; тученица; лечебна ружа; коноп; девесил (лющян); целина; конска опашка; магарешки бодил; глухарче; анасон; кокиче; резене; глог; шипка; акация, иглика, горска ягода, кукуряк, бъзак, синя жлъчка, глухарче, девисил, чобанка, брашлян, глог, живовляк, липа, люляк, бреза, върба, къпина, подбел, зайча сянка, теменуга, жълт кантарион, мащерка, риган, върбинка, лепка, пача трева, обикновен пелин, бял равнец, еньовче, змийско мляко, бял имел,, жълта комунига, метличина, паричка, слез, бяла акация, късел трън, къпина и много, много др. ​ По езерата са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. Застрашени - Възлоцвента целина - Alpium nodiflorum Оман – Inula spiraefolia Възлоцветна целина Бисерова змейска трева Редки - Жабешка друзка – Juncus anarium Триостреник - Triglochin maritima Блатен костенец- Sonchus palustris Степен пащърнак - Pastinaca umbrosa Брадато водорасло- Cystoseira barbata луковична ливадина- Poa bulbosa L. var. bulbosa Варненски пирей Понтийски пелин Сибторнианова полска белоочица Извит магарешки бодил Пясъчна метличина Пустинна паламида Татарско зеле Черноморски хипекоум Спиреолистен оман Татарски млечник Сърпец Степен пащърнак Природа > Флора Карта

Галерия Снимки ​ Снимки от Страшимирово и околности на му. ​ ​ ​ Anchor 1 Виж още 1/3 1/3 Вудео ​ Видеоклипове за околностите на Страшимирово ​ ​ ​ ​ ​ Виж още 1/3 Ретро галерия ​ ​ Снимки - бит, места, хора, книжа ​ ​ ​ Виж още Галерия Карта

Anchor 1 Вестник Белослав ​ Вестник Белослав за Страшимирово ​ История > През XXI век > Вестник Карта

Средновековие България ​ В околностите на Белослав присъствието на българите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че селищата в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно. Две селища и един некропол има в района на Белослав-Страшимирово. Селище и некропол при с.Константиново. ​ Ранносредновековен обект от Първа българска държава и антично селище са локализирани в м. Манастирището, на 1,2 км на запад-югозапад от центъра на Белослав, на площ от 25 дка. - Д. Ил. Димитров / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ Некропол и селище от Първата бългаска държава са открити при с. Разделна. При археологически теренни издирвания Д. Ил. Димитров проучва некропола при Керамичен завод с площ 5 дка (плосък некропол с трупоизгаряне) и ранносредновековно селище при Бялата вода на 2 км изток-североизток от село Разделна, на площ от 10 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ По време на владичеството на Източната Римска империя по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия града-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Крепостта е обявена за археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл.146, ал. 3 от ЗКН. ​ През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След падането на Търновското царство и завладяването на българските земи през 1393 г, османотурската администрация пристъпила и към преименуване на много български села с турски имена. Сведения за Страшимирово под имената Алаедлик и Бюзюрги Алаедлин, има в турски регистри от 1573 и 1676г, а в по-късни времена като Бююк Аладън. История > Средновековие Карта

Кап. Никола Лефтеров Павлов Никола Лефтеров е български офицер и революционер, поройски войвод на Върховния Македоно-Одрински комитет, виден общественик и всеотдаен филантроп. Обичан и уважаван дългогодишен кмет на Страшимирово. ​ Anchor 1 Никола Лефтеров в офицерска униформа и съпругата му - архив на Страшимирово ​ Свидетелство за връчен медал от Негово Величество на Кольо Лефтеров Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво) Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров. Доц. Живко Лефтеров пра-внук на кап. Никола Лефтеров Биография Лефтеров е роден на 18 октомври 1876 година във варненското село Калиманци (Гевреклер). Починал на 10 април 1957 г. в село Страшимирово, където се установява след воеения период, развивайки активна обществена и благотворителна дейност. Постъпва като войник в редовете на 8-ми Приморски пехотен полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-ма рота. Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него. Произведен в звание фелдфебел. През 1906 година Никола Лефтеров завършва военна академия и продължава службата си в Българската армия. Четата на Лефтеров войвода. - период: 1901-1910 г. ​ Четата на Никола Лефтеров 1903 г. ​ Четата на Лефтеров 1905 г. ​ Във Върховния комитет Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 г. е войвода на чета в района на Кочани. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко. Участва в Горноджумайското въстаниепрез септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството. ​ Anchor 4 Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. ​ Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов ​ Обединената чата на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров ​ Anchor 2 В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков, участва в голямо сражение с османските войски. Четата на Лефтеров губи 11 души. ​ В началото на април 1903 г. войводата Кольо Лефтеров с 36 души малешевски момчета (доброволци) добре екипирани и обучени в София, успява да мине границата и се движи в Малешевската планина. Срещу религиозния празник Великден четата се спира да денува в Широк дол, а след това да замине за Готен. Рано сутринта, когато ехото огласява гласа на черковните камбани, пристига един от часовите на четата и съобщава, че отсреща на Готен се чуват пушечни изстрели. Набързо свиканият четнически съвет решава, че малешевската чета е влязла в бой и че трябва да им се помогне. Четата е в пълен боен ред и очаква нареждане, когато пристига изморен селянин от Малешевията и предава писмо от Христо Чернопеев, с което известява, че сборните чети на Чернопеев, Питу Гули и Никола Дечев идващи от свободна България за Струмишко, рано заранта в Готен били изненадани от преследващите ги турски потери и че тилът им е в голяма опасност. Четата на Кольо Лефтеров се пръсва във верига и пълзейки за един час се доближава до врага. С честа стрелба и мощно „ура”, „на нож” тя го атакува силно и унищожава всички турски войници. През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг, Неврокопско и Разложко. Лефтеров води боеве при селата Пирин и Обидим. След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево. На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия. През Балканската война През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение, разпределена в тила на турската армия в районите на Дойранско и Поройско. Отрядът на подпоручик Лефтеров се включва в състава на дружината през май 1913 г., в навечерието на войната срещу съюзниците. Дружината на Лефтеров е съставена предимно от доброволци от Малешево. При обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево,. На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население. Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г. Лефтеров пише следното в дневника си: „ Турските батальони тоя ден грозно отстъпваха. Войниците се отцепваха и бягаха, а офицерите се задоволяваха само с отстъпващите войници и се стремяха да вземат дълъг път към Струмица. Християните, които им бяха обозни и караха храна и бойни припаси, оставяха обозите и бягаха към българската войска. “ ​ Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 г, ръководено от Ташко Костов. Главни Македоно-Одрински дейци 1895 г. - 1913 г. На 22 Октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия освобождава град Пехчево, Посрещнати са радостно от българското население. 10-та Прилепска опълченска дружина има две знамена. Много вероятно е второто знаме всъщност да е знамето на Чета №”1 на подпоручик Лефтеров, която през Балканските войни е включена в състава на дружината като 4-та рота. Произведен е в чин поручик на 14 Юли 1913 г. ​ През Първата световна война След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер. На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция. През Първата световна война поручик Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев, Ездра Флорентин, Гаврил Сейменски, Лазар Тодоров, Илия Дилберов,, Стойчо Чочков, Лазар Кльонков, Спиро Дильов Стоян Николов. На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан. Носител е на два ордена „За храброст“. ​ 1/2 Сборен Радовишки партизански отряд в Беласица планина през 1917 г. На снимката личат Тодор Александров, кап. Никола Лефтеров, Славейко Пирчев и Ташко Костов. През 1916 г. е изпратен начело на отряд в района на Охрид и Новградец, със задача да организира борбата срещу гръцки чети. През есента на 1917 г. участва в преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в района на Скопие. ​ Обществена дейност Anchor 3 ​ След войните капитан Лефтеров остава в Страшимирово, където е дългогодишен кмет. През 1928г. с лични средства спомага за създаване на първата училищна сграда.. В лицето на виден общественик и родолюбив страшимировец Никола Лефтеров е помагал на хората в селото със свеобятни дела, като снабдяване с лекарства и финансиране на обществени дейности . През 2007 г. по случай първа копка на църквата в селото, кръстена неслучайно "Св. Николай Чудотворец" , в двора на кметството е поставен паметник на Никола Лефтеров, А по-късно пенсионерския клуб в селото е кръстен на него. История > XX век > Героите > Кап. Н. Л. Карта

Побити камъни ​ Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се случва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. Ара Маргос за Побитите камъни Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. ​ Anchor 4 Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. ​ Един забележителен природен кът На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Възхищението му става по-голямо, Когато тръгне между тях по златожълтия пясък, навеян на леки вълни от ветровете. Впечатлението е поразително - сякаш се движим всред вкаменена гора. Това е прочутата местност Побитите Камъни, известна в миналото още под името Дикилиташ ​ Anchor 2 ​ 1 - Дикили-таш при с. Аладън, Варненска околоя (1895) К. Албрехт - фотограф / Фотографията е в рамка, с герб на гр. Варна и държавния герб на България. 2 - Поздрав от Варна. Дикилиташ. Естествени стълбове от нумулитов варовик/ Картичката е в кореспонденция от 21 май 1901 г. С ръкописен текст върху лицевата страна на изображението. Подарена на Музей за история на Варна от Хр.Алексиев на 18.11.1984 г. 3 - Варна. Местността Дикилиташ Велчев, Атанас В. - фотограф - 1901 - 1910 г. 4 - 1871 - 1890 г. Побитите камъни (Дикилиташ) до с. Белослав (Гебедже). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. 5 - Побитите камъни край Варна / Побитите камъни (Дикилиташ). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. / Акварел. Картината е включена в изложбата на Варненското археологическо дружество 1912г. ​ ​ Вестник "Завой" брой 17 стр. 2 - 01 Декемви 1939 г. Каменната гора Сборище на богомилите. ​ ​ Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. 3 - 10 Октомври 1909 г. Поход на Н. В. Кралицата и г-н. Шкорпил. От Гебедже през Побити камъни до Аладън ​ Вестник "Врненски Кореняк" брой 2 - 01 Септември 1939 г. Варна като летовище Западните ветрове образуват облаци от пустинята "Побити камъни" при Страшимирово. ​ Виктор Тепляков за Побитите камъни ​ В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей). Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.). Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836 г.). В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания. Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър. > към цялата статия ​ Anchor 3 Побитите камъни, литография - 1829.г. ​ Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на XIX век. Anchor 5 ​ Вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат - командир на хидрографския кораб Спитфайър) “Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони. Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.” > към цялата статия Побитите камъни при Аладън, 1854 г. Капитан Томас Спрат, Commander HMS „Spitfire”. История > Местности > Побити камъни Карта

Туризъм Anchor 1 1/1 Крайбрежен маршрут ​ Разходка по брега на най-западния залив Варненското езеро при Страшимирово. Средно лесен маршрут! Обща дължина: 4 км. Надморска височина: 0-50 м.н.в. Прочети още 1/1 Горски маршрут ​ Разгодка до Побити камъни "Група Страшимирово" и близката гора. Средно лесен маршруд! Обща дължина: 6.5 км. Надморска височина: 30-110 м.н.в. Прочети още 1/3 1/1 Птичи маршрут ​ Разходка от Страшимирово до защитена местност "Ятата". Лек маршрут! Обща дължина: 7 км без връщане Надморска височина; 30-0 м. н. в. ​ Прочети още Anchor 2 1/1 Езерен маршрут ​ Маршрут по вода! Средна дължина: 4 км. Надморска височина; 0-0 м. ​ ​ ​ Прочети още 1/1 Веломаршрут 1 ​ Маршрут: Аксаково - Побити камъни - Страшимирово Дължина: 18,7 км Начална височина: 253 м Крайна височина: 41 м ​ ​ Прочети още 1/1 Веломаршрут 2 ​ Велообиколка на Варненското езеро. - тип на карането: велоизлет с цел разходка сред природата - подходящо за: НАЧИНАЕЩИ - темпо на каране: леко, но стегнато - разстояние: общо около 40-45 км. ​ Прочети още Туризъм Карта