Побити камъни ​ Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се случва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България. „Страшимировската група” е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. Ара Маргос за Побитите камъни Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години), намерени преотложени в промишлената зона край гр. Девня. Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в една пещера северно от гара Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. ​ Anchor 4 Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. ​ Един забележителен природен кът На 18-ия Километър западно от Варна, по стария асфалтов път за София, пътникът спира изненадан. Пред погледа му неочаквано се открива чудна гледка: от двете страни на шосето, всред малка пясъчна пустиня, се издигат високо цилиндрични каменни колони. Възхищението му става по-голямо, Когато тръгне между тях по златожълтия пясък, навеян на леки вълни от ветровете. Впечатлението е поразително - сякаш се движим всред вкаменена гора. Това е прочутата местност Побитите Камъни, известна в миналото още под името Дикилиташ ​ Anchor 2 ​ 1 - Дикили-таш при с. Аладън, Варненска околоя (1895) К. Албрехт - фотограф / Фотографията е в рамка, с герб на гр. Варна и държавния герб на България. 2 - Поздрав от Варна. Дикилиташ. Естествени стълбове от нумулитов варовик/ Картичката е в кореспонденция от 21 май 1901 г. С ръкописен текст върху лицевата страна на изображението. Подарена на Музей за история на Варна от Хр.Алексиев на 18.11.1984 г. 3 - Варна. Местността Дикилиташ Велчев, Атанас В. - фотограф - 1901 - 1910 г. 4 - 1871 - 1890 г. Побитите камъни (Дикилиташ) до с. Белослав (Гебедже). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. 5 - Побитите камъни край Варна / Побитите камъни (Дикилиташ). В каталога към изложбата са описани като едно от най-живописните места в околността. / Акварел. Картината е включена в изложбата на Варненското археологическо дружество 1912г. ​ ​ Вестник "Завой" брой 17 стр. 2 - 01 Декемви 1939 г. Каменната гора Сборище на богомилите. ​ ​ Вестник "Свободен глас" брой 33 стр. 3 - 10 Октомври 1909 г. Поход на Н. В. Кралицата и г-н. Шкорпил. От Гебедже през Побити камъни до Аладън ​ Вестник "Врненски Кореняк" брой 2 - 01 Септември 1939 г. Варна като летовище Западните ветрове образуват облаци от пустинята "Побити камъни" при Страшимирово. ​ Виктор Тепляков за Побитите камъни ​ В ново време Побитите камъни (Дикилиташ) станали известни на света чрез книгата на Виктор Тепляков „Писма от България“. Тя е написана под формата на седем писма, адресирани до брат му Алексей и Г. А. Римски-Корсаков [3] и излиза в Москва през 1833 г. В нея е публикувана и литография на Побитите камъни. По предложение на граф М. С. Воронцов - Новорусийски и Бесарабски генералгубернатор, през март 1829 г. Виктор Тепляков e изпратен в България, на териториите завзети от руската армия, със задачата да попълни с археологически паметници колекциите на новооснования в Одеса археологически музей (Одесский музей древностей). Той получил 1000 рубли и инструкции от И. П. Бларамберг. Тепляков посетил Варна, Гебедже, Побитите камъни (Гебеджинские развалины), Девня, Провадия и при близкото село Ески арнаутлар станал неволен свидетел на кървавата битка между руси и турци, в която Охотския пехотен полк бил почти избит (5/17 май 1829 г.). Впечатленията си от това пътуване той публикувал в книгите си „Писма от България“ (Письма из Болгарии) (1833) и „Тракийски елегии“ (Фракийские элегии) (1836 г.). В отчет до граф М. С. Воронцов, писан след завръщането му в Одеса на 2 септември 1829 г., е дадено и описание нa Побитите камъни. Той е публикуван като специално приложение към „Одесский вестник / Journal d'Odessa“, 1829, № 102 и 1830 № 19, както и в други европейски издания. Виктор Тепляков умира на 2/14 октомври 1842 г. в Париж и е погребан в гробището Монмартър. > към цялата статия ​ Anchor 3 Побитите камъни, литография - 1829.г. ​ Виктор Тепляков - портрет от неизвестен художник. Сепия, 30-те години на XIX век. Anchor 5 ​ Вицеадмирала от английската кралска флота Томас Абел Спрат - командир на хидрографския кораб Спитфайър) “Свързано с високото съдържание на вкаменелости на горния съществуващ пласт на това отлагане, странни форми са се получили от начина, по който скалата на някои места очевидно е била обветрена във вертикални колони. Една голяма група от тези колони е на около миля и половина на север от терена, зает от Леката дивизия и близо до горния път за Шумла (Шумен). Когато посетих лагера, за тях като цяло се вярваше, че са изкуствено създадени, че например са останки от огромен храм на някакви по-ранни хора. Със сигурност повърхностният поглед би могъл лесно да наведе на идеята, че те са оформени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено създадени, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите вече обяви.” > към цялата статия Побитите камъни при Аладън, 1854 г. Капитан Томас Спрат, Commander HMS „Spitfire”. История > Местности > Побити камъни Карта

Побити камъни ​ Природният феномен Побитите камъни, известен още като „Каменната гора” и „Дикилиташ”, е разположен на площ от 7 кв. км, на около 18-20 км от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав. ​ ​ Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони с неправилна, цилиндрична или конусовидна форма, разположени сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина. Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това се слу чва с преименуването и от "Дикили таш" на "Побити камъни" през 1937г. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, вълнуват поколения учени със своя произход. Природната забележителност представлява ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м, кухи или плътни цилиндри, пресечени конуси, различни по форма и големина скални блокове и множество каменни късове, разпилени по целия комплекс. „Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г. Обявени са за природна забележителност със заповед No.РД-817 от 23.08.2002. От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики. ​ Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Намира се на около 18 км западно от гр. Варна и е лесно достъпен по шосе Е70. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х1 20 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи. Anchor 1 ​ „Страшимировската група” също е много впечатляваща. Разположена е на юг от основната група, до с. Страшимирово и е съставена от четири близки един до друг ансамбъла с много различни по големина и форма структури. Характерна особеност на колоните тук е, че са издути по средата, сякаш два пресечени конуса са слепени за основите си, като някои от тях достигат до 9 м в диаметър. Групите „Слънчево” и „Баново” са разположени в околностите на едноименните села и също имат своето очарование. Една каменна скулптура наподобява замръзнал фонтан, в съседство лежи каменен лъв с диаметър в основата над 12 м, на друго място се виждат колосални гъби, а при добро въображение ще различите и други форми. 1/10 Група Страшимирово ​ Останалите групи са разположени около гр. Белослав и също заслужават внимание. В рамките на природния резерват се намира единственото находище в България на растението „песъчарка“. Този растителен вид е обявен за застрашен от изчезване и се намира под закрилата на закона в световен мащаб. Природната забележителност “Побити камъни” има отличен потенциал да стане нова туристическа атракция благодарение на високата си природна стойност. До този момент предмет на организиран туризъм са около 6 % от територията на цялата защитена местност “Побити Камъни”. още.. Забележителности > Побити камъни Карта

Аязмото Anchor 1 Обновяване и надграждане на старата чешма с изворна вода, изградена от БДЖ 1930г., и о бособяване на мястото , като малък кът за отдих . Идея и изпълнение от кметство Страшимирово. Юни 2023 г. 1/3 Начало > Новини > Аязмо Карта

Проект: Енергийна ефективност - ЦДГ "Незабравка" Приети са първи стъпки по проект енергийна ефективност на ЦДГ "Незабравка" с. Страшимирово. Довършване подмяна на дограмата. Модернизиране на досегашната отоплителна система (нафтен котел), за целта е направена проверка от специалисти-проектанти. Състои се фаза на логистика. Има идея, подобно акция да се направи и за сградата на кметството, където се намират медицинските кабинети. Anchor 1 Април 2016 г. Инф: администрация Страшимирово Начало > Новини > ЦДГ Карта

Варненските езера Площ: 4681,81 ха Собственост: - държавна - 61%; общинска - 21%; частна - 18%; ​ Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност. ​ Anchor 1 Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица, широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание, образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици. До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на Варненската крепост . Следпострояването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал , в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно. Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена . Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол . varna.info.bg ​ Ара Маргос Варненските езера Езерата през вековете и природни забележителности - 1987 г. ​ Anchor 3 1/4 Дънестата тиня на Варненското езеро, която съдържа сероводород, е с високи лечебни качества. Запасите му се изчисляват на около 3 млн.т и се използват от калолечебницата при Варненските морски бани за лечение на артритни и ревматични заболявания​ ​ В голям брой западноевропейски карти от XVII и XVIII в. Варненските езера са отбелязани като Lac Devina - Девински езера. Очевидно това е старото име на езерата, което те са имали още през българското средновековие по името на Девненските извори и намиращите се при тях старобългарско селище Девина. Католическият епископ Петър Богдан (1640) нарича реката, която набира водите си от Девненските извори – Девина. В руска военна карта от 1828-1829 г., изготвена от капитан Лукянович, Варненското езеро е означено като Девненски лиман. След Освобождението те продължават да носят общото име Девненски езера, като Варненското е била наричано Долно Девненско, а Белославското – Горно Девненско. В началото на този век Белославското езеро започва да се нарича Гебеджанско, а още по-късно и Белевско (по старите имена на гр. Белослав – Гебедже, Белово). Имената Варненско и Белославско езеро започват да се налагат през 30-те години и се утвърждават като официални. По-късно двете езера започват да се наричат Варненски езера. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. Варненско езеро - 1936 г. Първото голямо прокопаване на плавателния канал - 1921 г. „Карта Лимана Девны“ - 1829 г. 1/3 Вестник: „Български Национален Морски Сговоръ“ брой 1 - Януари 1944 г. / „Варненските езера“ ​ 1/3 Из книгата "Гебеджанско стъкло" - 1964 г. Красива е извивката между железопътните станции Езерово и Страшимирово. В полудъга тя заобикаля края на Варненското езеро, което тук образува живописен басейн. Гладката като огледало зеленикаво-синкава вода на соленото езеро примамливо привлича погледа на пътника, кара го да се възхищава на отблясъците на слънчевите лъчи, на пейзажа, който се открива пред него. Тук езерото се разширява на запад и се губи някъде в тръстиката по посока на с.Белослав. ​ Замърсяването на Белославското и Варненското езеро - Алеко К.Константинов ​ След 1975г. в резултат на химическото производство в Девненския промишлен район в Белославското и Варненското езера се наруши екологията на водите. През 1976-1982г. са извършени комплексни системни наблюдения върху състоянието на водите на двете езера, както и на черноморските крайбрежни води пред българския бряг. Установиха се щети, нанесени на ихтиофауната, вследствие развитието на химическата промишленост и функционирането на друг вид промишлени дейност. До 1976г. Белославското езеро беше с най-висока рибопродуктивност сред крайморските езеро. След превръщането му в плавателен канал от рязкото покачване на солеността му и системното замърсяване от промишления отток беше унищожена напълно езерната фауна. През 1967г. в езерото са били установени 21 постоянни обитатели и 10 вида периодични или случайно попаднали. Най-многобройна беше групата на сладководните риби -12 вида, автохтонно понто-каспийски реликти – 7вида и средиземноморски имигранти – само 2 вида. След 1967г.бяха ликвидирани находищата на няколко редки и застрашени от изчезване видове като Clupeonella cultriventris. Стопанско значение имаха рибите: шаран, кефал, попчета, гюмюш и трицона. От листата на българската ихтиофауна изчезна видът Kuipovitchi (вид попчета). Тоталното замърсяване унищожи напълно ихтиофауната от западния край на Белославското езеро и на изток до село Езерово. Изчезнаха също раците, жабите и пернатият дивеч, който се криеше из тръстиките край брега. Във Варненското езеро имаше по-голямо разнообразие на видове риби.Към 1967г. в това езеро имаше 26 постоянни видове обитатели и 29-периодично или случайно влизащи. По произход те се разпределят така: -първично сладководни – 9 вида; -морски автохтонни понто - каспийски реликти -11 вида; -атлантически реликти - 4 вида ; -средиземноморски имигранти – 31 вида; Съществено значение за изменение състава на ихтиофауната и броя на рибните популации отначало имаше повишената соленост на езерните води. Впоследствие се засилили влиянието на замърсяването от заустване на промишлени и битови води, топлинно замърсяване от ТЕЦ-Варна и други. Регулярното почистване на плавателния канал влияе негативно върху районите за размножаване на видовете Gobiidae (семейство попчета), Blenniidae (морски кучета) и др. Ежегодно става елиминация на милиони еднолетни риби от вида Migil cephalus (кефал) и Liza saliens (плателина). Еутрифизацията (цъфтежът на планктона) в езерото ежегодно предизвиква хипоксия, т.е. недостиг на кислород. От езерото изчезнаха сладководните риби както и видът Gobius ophocephalus (вид попчета) и Clupeonella cultriventris (подобно на трицоната). С изчезването на рибното богатство от Белославското езеро секна и риболовът в него. Много въдичари се простиха със своето хоби, а десетки риболовци – професионалисти оставиха риболовните си уреди. Прясната гебеджанска риба изчезна от ежедневното меню на белославските семейства. Прочутите гебеджански раци останаха в спомените. За тях местните жители си спомнят с въздишка. Говореше се на шега, че ако през лятото един гебеджанец не изяде вечер поне няколко варени рака и не изпие с тях халба бира, денят му е протекъл напразно. В миналото край Белослав имаше чудесен плаж и през летните дни хората с удоволствие се къпеха в бистрите езерни води. Сега никой не смее да натопи краката си в тях. История > Местности > Варненските езера Карта

Anchor 1 Барбекю Кметство Страшимирово продължава да работи с последователни и очаквани действия. За идеята: "В средата да има навесна част, под която да има барбекю, всичко да е разположено с лице към езерото. Всеки, който желае, да може да се разходи до там със семейството си, с приятели, да отдъхне, да се порадва на гледката. Селото определено има нужда от такова нещо, защото има много млади семейства с деца, които се разхождат в тази, а и други части на селото." / БНР Варна Към изграждането на целия проект се ключва и удължаването на кея и обособяването му като рибарски такъв с възможнот за използване на повече водоплаващи средства. 1/4 Проект: Обществен кей Есен-зима 2021-2022 г. Начало > Новини > Барбекю Карта

Транспорт ​ Автобусна линия: Девня - Варна № 14 ​ Делнично разписание: От Девня: 6:00; 6:30; 7:00; 7:30; 8:00; 9:00; 10:00; 11:00; 12:00; 13:00; 14:00; 15:00; 16:00; 16:20; 17:00; 18:00; 19:00; 20:00 ​ От Варна: 7:00; 7:30; 8:00; 8:30; 9:30; 10:30; 11:30; 12:30; 13:30; 14:30; 15:30; 16:30; 17:30; 18:00; 18:30; 19:30; 20:30; 21:30 ​ Празнично разписание От Девня: 6:00; 7:00; 8:30; 10:00; 11:30; 13:00; 14:30; 16:00; 17:30; 18:00; 19:00; 20:00 ​ От Варна: 7:00; 8:00; 9:30; 11:00; 12:30; 14:00; 15:30; 17:00; 18:30; 20:00; 21:30 ​ В Страшимирово автобусите пристигат с разлика от 20-та до 30-та минута в зависимост от натовареността на трафика. ​ Цена на редовен билет: 4.50 лв. Телефони за контакт: 0885907697 Anchor 1 Железопътна линия - Пътнически влак: www.raz pisanie.b dz.bg Цена на редовен билет: 1,50 лв. Ферибот - Белослав: ​ Anchor 2 Белфери Училищен автобус: ​ Сутрин: Белослав - Страшимирово - Езерово - Белослав В/От Страшимирово: 07:10 / 07:30 Следобед: Белослав - Езерово - Страшимирово - Белослав В Страшимирово: 13:30 / 16:30 Вторник: 14:30 / 16:30 Разписания > Институции Карта

Anchor 1 Стъкларски завод Първата стъкларска фабрика край Белослав е била построена през 1893г. от братя Мушалан. В годините на социализма заводът е изнасял стъкло за цял свят. До приватизацията му там са работили над 3500 човека. История > През XX век > Стъкларски завод Карта

Палеолит ​ Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни , където са открити най-старите археологически находки. Оттогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот. ​ Установено е находище от палеолита на 2,3 км северозападно от центъра на Страшимирово, на площ от 40 дка. Много от находките са намерени и описани от Ара Маргос при периодични обходи, през голям период от време. През 2014 г. В. Славчев описва открити находки: стъргалки (една от сиво-жълто-розов халцедон) и оръдия с надлъжно, косо и напречно затъпяване – общо 10 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ Във Варненския археологически музей са представени кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди около 100 000 години). Това са и най-ранните следи от присъствието на човека във Варненския край. Останки от живота на човека от същата епоха са засвидетелствани в пещера северно от Белослав. Находките от Мезолитната епоха (Х - VIII хил. пр. Р. Хр.) са единствените свидетелства за присъствието на човека по това време в съвременните български земи. Намерени са сред пясъците на местността “Побитите камъни” , на около 15 км западно от Варна. Откриването и събирането им е дело на сътрудника на варненския музей Ара Маргос , който дълги години е учител по история в училището в Страшимирово. В продължение на 25 години при периодични обиколки е събрал над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това фактически е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа. ​ ​ Пещерата Темната дупка в Белослав е открита през 1948 година. Археолози правят сондажни проучвания и попадат на кости от плейстоценска фауна. По късно откриват фосили и части от кости, челюсти и отделни зъби от пещерна хиена, див кон, пещерна мечка, кремъчно сечиво и пет керамични фрагмента. Намереното в пещерата сочи за човешко присъствие през късния плейстоцен, през ледниковата и пост ледниковата епохи в тази част на Балканския полуостров, което вероятно може да се свърже със сезонните миграции на стадата от едри бозайници. Разположена е в еоценски пясъчници. Входа на пещерата е с размери 11 м. височина и 4.5 м. ширина, като навътре пещерният свод се снишава до 2.5 м. Дълга е около 30 м, като завършва с кръгла зала, осветявана от естествен отвор - комин на пещерния таван. Но и тази зала не е краят на "Темната дупка". В дъното се намира малък отвор, през който може само да се пропълзи. След това пещерата отново се разширява и продължава значително навътре, но... тази й част все още не е добре изследвана и картирана При направени от Ара Маргос и Н.Джамбазов археологически проучвания и сондажи през 1957 са открити останки на кости от пещерни животни, пещерни хора, а също и керамика от неолита. През 2015 г. с р-л В. Славчев е направено сондажно проучване във вътрешността на пещерата. При проучванията в пещерата е открито първото доказателство за човешко палеолитно обитание във Варненско, съобщи археологът В. Славчев. Той обясни, че вероятно пещерата се е ползвала като сезонно убежище от хора и животни, открити са вкаменели екстременти от пещерна хиена, както и един кремък. П раисторическо селище в пещера на площ 1 дка / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН.. Открито е и находище от палеолита на левия бряг на р. Харамийска, на около 100 м западно от пещерата Темната дупка, на площ от 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ ​ През 2014 г. в местност Пясъците находище Насипите с площ 4 дка, при вторично транспортирани с пръст находки, в резултат от изкопна дейност са открити палеолитни находки - В. Славчев Новооткрито „находище“, съдържащо случайно пренесени и пре-отложени с човешка намеса артефакти. Най-вероятно те са изкопани заедно със земни маси при извършване на строителни работи в близост до канала в района на Белослав, след което са извозени иизсипани в пясъчната кариера в м. Пясъците край Белослав. Находките се разкриваха в севернатачаст на депонираните насипи върху хоризонталната повърхност на разтоварния ръб на депото и понасипния откос под него. Артефактите са изключително интересни, защото се различават коренно отвсички намерени досега в района на м. Побити камъни както по технико-типологическите си белези, така и по отношение на използваните суровини. Открити са: грубо обработени едри плоски кремъчни валуни, валун с двустранно дялан клиновиден връх, грубо оформени масивни оръдия (пробои,резци) от валуни, големи, многостенни ядра за отломъци със сменящи се площадки с калактонски /протолевалуазки характер, стъргала, стъргалки, пробои, резци, комбинирани оръдия, надлъжно,косо и напречно затъпени отломъци, левалуазки отломъци, естествено затъпени отломъци, пресече-ни пластини и пластини с естествено затъпяване, серия от „дялани“ изделия – праядра, отломъци иоръдия – общо 136 бр. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ През 2015 г. при проучване на Белославска пещера-Запад археологът В. Славчев определя обект от палеолита на площ 1 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. При друго издирване на тераса северно от Тръстиковото езеро до с. Разделна той определя палеолитен обект с площ 4 дка. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. История > Палеолит Карта

Anchor 1 В селото има съвременено спортно игрище, успоредки и клуб на младежа с маса за тенис, където малки и големи спортуват редовно. ​ Футбол - МФК Страшимирово Спорт ​ Тенис на маса Култура > Спорт Карта

Anchor 1 Билкарство Събирането на билки и употребата им са най-старият начин за лечение и прехрана. Диворастящите и културните растения са били винаги неразривна част от бита на българина и са играли важна роля в българското домакинство. Древните са владеели лечебното изкуство до съвършенство, а един от най-почитаните богове бил Сабазий - бог на живата природа, растителността, земеделието и лечението. Също така, неслучайно при гърците възникват легендите за лекуващата с билки и заклинания нимфа Траке и мъдрецът, но и познавач на човешката душа и тяло Залмоксис. Ефектът от лечебните треви е най-голям, ако те се приемат като чай или водно-алкохолен екстракт, както са практикували предци ни. ​ Билките по Северното Черноморие имат по-силни лечебни и антиоксидантни свойства. В Страшимирово, както в цяла България, билкарството се практикува от незапомнени времена. През халколита древните са събирали диви плодове, растения и корени из близките околности на езерата . В ново време събирането е немалко застъпено сред домакинствата в селото. Старите домакини все още обикалят в уречени дни за да събират различни диви растения за лек и храна. Много от хората отглеждат градини и също събират от своите култивираните билки. Еньовден е тачен празник в селото, домакините още помнят, използват и предават знанията за лечебните билки и обичаите свързани с тях. ​ Известно е, че страшимировското крайбрежие е било най-голямото и богато находище на розмарин във варненско. Билкари и мародери са пътували отблизо и далече за да събират розмарин в не маки количества. Активното събирането е довело до отвъждане на изобилстващата в миналото билка и сега тя почти не се намира. Проведено изследване в белославско показа, че използваните лечебни билки в околността са общо 193 вида растения, които принадлежат към 166 рода от 68 семейства (23% от билките в България). - изследване Често събирани местни билки, определени като „Билките на баба" (предавани устно), използвани за лечение, храна, ритуали, козметика, декорация и др. са 26: смрадлика; копър; магданоз; лайка; невен; бял равнец; черен бъз; розмарин; здравец; индрише; жълт кантарион; джоджен; риган; мащерка; мента; маточина; градински чай; лавандула; босилек; мурсалски чай; алое; шипка; глог; къпина; липа; коприва. Поминък > Билкарство Карта

Енеолит Наколни селища През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища , пръснати край двата бряга на Варненските езера . През 1921 г. при Страшимирово е открито първото наколно селище в България, останките са открити при прокопаването на каналът между езерата. Плосък некропол с трупоизгаряне от късен енеолит е регистриран по случайна находка при изкопни дейности в центъра, до старото училище на Страшимирово (сега жп линия Варна - София), с площ от 1 дка. - изготвил: Иван Иванов 1993г. / Археологическа културна ценност с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН. ​ ​ Антропоморфен капак с добавени накити от х.н. "Варна I" "Богинята от езерото"- н. с. Арсенала (късен енеолит) Anchor 1 Anchor 2 В началото на XX век създателите на българската археология — братя Шкорпил — живеели във Варна и проучвали старините по нашите земи. През 1908—1909 година се прокопавал каналът между Варненското езеро и морето. Дълбачката попаднала на множество колове и добре издялани каменни блокове, характерни за античната епоха. Това накарало братя Шкорпил да предположат, че са открили навярно храма на Водния бог. Много по-категорични били те в своите заключения за намерените колове и археологически материали при прокопаването на канала между двете езера — Варненското и Белославското. Братя Шкорпил пишат: „При прокопаването отсам железопътния мост край с. Голям Аладън (Страшимирово) е направено паметно откритие на наколни постройки, обитавани преди няколко хиляди години от едно първобитно рибарско население, което си правело жилища, за по-голяма сигурност, върху колове над водата. Коловете на постройките са закрепени в долния си край в пласт с морски миди, каквито се срещат в Черно море. Това показва, че нашето езеро е било морски залив, когато нямало още преградата между езерото и морето (до гр. Варна). Според нашите изчисления, за които говорим на друго място, преградата почнала да се образува преди около 3000 години, следователно откритите наколни постройки са по-стари.“ Заключенията на братя Шкорпил и сведенията на Херодот постепенно се допълвали от по-сетнешни открития. За наколни постройки в Бургаското езеро споменават Иван Пандалеев и Васил Миков. Истинска „Вълна“ от открития на наколни селища започва след 1957—1958 година при строежа на ТЕЦ „Варна“ и по-късно при строителните работи около пристанище Варна-запад. В тези години археолозите Ара Маргос и Горанка Тончева са „залети“ от новооткрити селища и многобройни археологически материали. От кофите на дълбачката „Добруджа“ са извадени десетки глинени съдове, сечива на рог на елен, камък и кремък и много други. По бреговете на Варненското езеро „изплават“ едно след друго 11 наколни селища, а навярно ще бъдат открити още. През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос , Михаил Лазаров, Иван Иванов . Постепенно материалите са подредени, класифицирани и най-вече благодарение на Ара Маргос и Горанка Тончева става известно и времето, в което са строени тези жилища. Това е втората половина на меднокаменната епоха и първата половина на бронзовата епоха, а според Тончева и късната бронзова епоха. - zamoreto.com ​ При Страшимирово останки от селище са открити по време на прокопаване на канала между Варнеското и Гебеженското езеро от дълбачката Добруджа и е първото праисторическо „наколно“ селище в България. - открито в района срещу първата жп спирка 1921 г. ("Страшимирово –І" с площ 25 дка - енеолитна, бронзова епоха). През 1957 г. селището е засегнато при прочистване на канала между устието му във Варненското езеро и жп моста западно от спирка Страшимирово. В периода декември 1969 – февруари 1970 г. е прокопан нов канал от жп моста до Варненското езеро, на около 30 м северно от стария, и селището отново e драгирано. Находки са откривани на голяма площ с приблизителни размери: дължина 175м и ширина 160м. ​ 1/43 Страшимирово II е открито през март 1970 г. при прокопаване на траншея между Варненското и Белославското езеро, в която трябвало да стъпят основи за укрепителната дига по южния бряг на изграждащия се тогава нов канал. На около 150м западно от Страшимирово I са извадени материали от РБЕ, които са определени като отделно селище, наречено „Страшимирово II ” - селище с площ 9 дка. на 0,7 км юг, югозапад от с. Страшимирово, на левия бряг на канала - под водата ( бронзова епоха.) ​ Селището Белослав е открито също през 1970 г. при разширяване на канала между Варненското и Белославското езеро. Археологическите материали излизат при прокопаването на канала, в участъка срещу сградата на някогашната стъкларска фабрика ,,Стойко Иванов Пеев” и някогашната сграда на стъкларското училище (сега професионална гимназия „Св. Димитър Солунски”) ​ ' През август 1958г. дълбачката “Добруджа”, копаейки край южния бряг на Варненското езеро, на около 200 м източно от “Лъджата” откри друго наколно селище, означено с името “Езерово-І”. През април 1966г. на това място беше намерена уникална находка – лодка-еднодръвка, принадлежаща на жителите на това наколно селища.”Езерово-І” е имало около 40 м дължина и 7-8 м ширина. Намерен е изобилен керамичен материал – гърнета, чаши, паници, кани и други. В едно от гърнетата имало зърна от лимец и ечемик. Керамиката е изработена без грънчарско колело. Намерени са оръжия и оръдия на труда от камък, кремък, рог, кост и хромелни камъни с правоъгълна форма. Селището е съществувало в началото на бронзовата епоха. ​ Anchor 3 През април 1966г., драгирайки мястото на пристанището на ТЕЦ-Варна, смукачка”Тракия” откри останки на група наколни селища, означени с условното име “Езерово-ІІ” на площ 50 дка. На практика тук бе открит най-богатият археологически материал от наколни селища. Драгирането продължава до края на 1967 г. Археолозите причисляват откритата тук керамика към причерноморския вариант на тъй наречената култура “Коджадермен-Гумелница-Караново”. Керамиката на “Езерово-ІІ” е характерна със съвършенството на изработката си и високите си естетически качества. Тя има специфични особености, типични за нашето Причерноморие и Добруджа. Най-характерна по форма, украса и технология е трапезната керамика. Специалистите са установили дори и технологията на изработка. Съдовете били изработвани на уред, осигуряващ равномерно движение с 50-55 оборота в минута. Изпичането е ставало при температура около 400°C. По-голямата част от керамичния материал е с блестяща черна повърхност, запазена въпреки престоя си във водите на езерото. Наколните селища във Варненските езера отбелязват по-бързо развитие и по-високо ниво на благосъстояние, което е непознато за селищата от вътрешността на страната. През 1980г. при извършване на драгажни работи край южния бряг на Варненското езеро, на около 500 м източно от “Езерово-І”(“Лъджата”) и на около 800 м южно от “Езерово-ІІ” беше открито още едно наколно селище. През лятото на 1981г. тук бяха извършени подводни археологически проучвания. Считаме за уместно да наречем това наколно селище –“Езерово-ІІІ” Из “Белослав и неговите околности” - Алеко К.Константинов' ​ На археологическата наука са известни 13 селища, намиращи се под водите на Варненските езера и датиращи от времето на късната енеолитна и ранната бронзова епоха. ​ Селища от халколита, подредени по година на откриването им: – Страшимирово 1 (старата гара) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1921 г., точно локализирано през 1957 г., проучвано през 1969-1970 г.) – Варна 2 (в двора на „Морфлот“, на 150-200 м. южно от Варненския халколитен некропол) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.) – Варна 3 („Родопа“, южния бряг на канала близо до стария мост) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1960 г.) – Езерово 1 (при ж.п. гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1966 г.) – Езерово 2 (ТЕЦ „Варна“) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1966 г.) – Белослав (източният край на Белославското езеро) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.) – Повеляново (при гарата) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1970 г.) – Арсенала (новият цех) (халколитна и бронзова епоха, открито през 1976 г.) ​ Селища само от бронзовата епоха: – Лъджата (стария цех) (Езерово-Боаза) (бронзова епоха, открито през 1958 г.) – Варна 1 (пред бившата фабрика „Христо Ботев“) (вероятно бронзова епоха, открито през 1960 г.) – Балтата (между гарите Повеляново и Разделна – под трасето на ж.п. линията) (бронзова епоха, открито през 1970г.) – Страшимирово 2 (моста на старата ж.п. линия) (бронзова епоха, открито през 1970 г.) – Тополите (пред гарата) (бронзова епоха, открито през 1987 г.) ​ Списание „Български Национален Морски Сговоръ“ за Наколните жилища - брой 10 - Декември 1929 г. Варненските езера с отбелязани наколни селища и некрополи Селищата представляват истински комплекс, непознат другаде не само в района на Югоизточна Европа. Съществуват данни и за още други потънали селища, неустановени с артефакти - в Корабостроителния завод, в канала между Девненското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под новия мост и другаде. Варненските езера, крият в себе си не една загадка. Този ансамбъл от наколни селища е основна съставна част от уникалната "Култура Варна", известна най-вече с най-старото технологично обработено злато в света. Първоначалото на недостижимото и до днес културно изкуство на изкусната златообработка в закономерностите на златното сечение, като еталон. ​ Иван Иванов - Златният археолог История > Енеолит Карта